ЖИВИ КАРТИНИ
Ванеса Бикрофт или как плътта се превръща в оръжие
Наричат художничката феминистка и експлоататорка
Редактор : / 3978 Прочита 0 Коментара
VB61, Still Death! Darfur Still Deaf Цветнокожи жени в пърформанса на Бикфорт срещу кланетата в СуданЕдна от най-известните майсторки на пърформанса Ванеса Бикрофт се е появила на бял свят в италианската перла Генуа през 1969 година в семейството на англичанин и италианка. Родителите й, и двамата учители по професия, кръстили дъщеричката си на голямата актриса Ванеса Редгрейв, под влияние на култовата й роля във филма на Микеланджело Антониони "Фотоувеличение". След раждането на момиченцето, родителите се върнали в Лондон, но скоро се разделили. Бъдещата художничка останала при майка си, а нейният брат заминал да живее при баба си и дядо си в Генуа. Честите пътувания и раздялата на родителите й, станали причина Ванеса по-късно да споделя, че детството й е било сложно и нещастно.
През пубертета Бикрофт трудно преживявала метаморфозите, които се извършвали в нейното тяло Момичето започнало да има проблеми с храненето, което я тласнало към създаването на първия й арт проект "Книга за храненето". От 1983 до 1993 година Ванеса записвала в дневник всички изядени от нея продукти, като нерядко коментирала: "Аз съм свиня", "Дяволска булимия".
"Книга за храненето" на изложба през 1993 г.
В 1993-а година показала своята "Книга за храненото" на професора на миланската Accademia di Belle Arti di Brera Scenografia, където следвала по това време. В резултат на това Ванеса получила покана да участва в групова изложба на млади художници. Заради нея Ванеса превърнала своя дневник в арт-обект: неговите страници се превърнали в скулптура във формата на куб. Ванеса събрала 30 момичата и ги облякла в собствените си дрехи, художничката ги превърнала в живи скулптури. Както самата Бикрофт, така и участничките в пърформанса имали проблеми, свързани с приемането на храна. Така се родил художественият език на авторката, а плътта се превърнала в ключова тема на нейното творчество.
Ванеса Бикрофт добива световна популярност към средата на 90-те години на 20-и век, когато започва да подрежда "живи картини" от женски и много рядко мъжки фигури. Облечени (или разсъблечени) еднакво, лишени от емоции, те стоят между реалността и театъра, между древния идеал за красота и съвременните табута, между еротиката и детската невинност. Всички пърформанси се създават за определено място и отчитат неговите политически, исторически или социални дадености. Работите й носят и автобиографичен момент, свързван с дългогодишно й разстройство в храненето.
Определяна едновременно като феминистка и експлоататорка, Ванеса Бикрофт винаги задържа вниманието с упорития си интерес към "разликата между това, което се очаква и това, което наистина се случва".
Най-големият й пърформънс включва 100 жени на възраст от 18 до 65 години, които - само по чорапогащник и намазани с бадемово масло тела - стоят на каменния под на галерията в продължение на три часа. Строени в редици между мащабните мраморни колони, поддържащи стоманения покрив на прочутата сграда на Мис ван дер Рое, жените са подредени по цвета на косата - от червено през жълто към черно - реверанс към националното знаме на Германия.
Друг нейн пърформанс е осъществен по време на Венецианското биенале през 2007 г. В него 30 судански жени лежат в продължение на три часа върху бяло платно, изградили красива, но в същото време жестока група от "мъртви" тела, нахвърляни едно върху друго, които Ванеса Бикрофт полива с червена боя, директно представяйки продължаващите жестоки кланета в Африка и особено геноцида в областта Дарфур в Судан.
През 2008 година излиза документалният филм "Арт-звездата и суданските близнаци", за опита на Бикрофт да осинови две судански деца, които са участвали в един от нейните проекти.
Ванеса Бикфорт с двете судански деца, които иска да осинови
През 2009 г. Бикрофт представя "Тайната вечеря" на мигрантите (легални и нелегални): те са облечени в костюми и се хранят с ръце.
При повечето пърформанси на Бикрофт участват повече на брой модели. В началото тя не използва помощта на професионалисти, употребявала евтини костюми. Но скоро Ванеса станала популярна художничка и това й позволило истински да се разгърне: започнала да наема професионални модели, известни дизайнери. Активно работела за списание Vogue Italia. Бикрофт сътрудничи и на известни марки като Dolce & Gabbana и Tom Ford.