ДА ИЗБЕРЕШ СВОБОДАТА
"Трябва да си представяме Сизиф щастлив", смята художникът Радостин Седевчев
Изложбата се открива на 25 август (четвъртък) в галерия "Плюс 359"
Редактор : / 550 Прочита 2 Коментара
Радостин Седефчев (Галерия "Плюс 359")Идеята за сизифовия труд в контекста на темата за свободния достъп до информация в няколко различни епохи представя художникът Радостин Седевчев в изложба.
В основата на проекта са тетрадки, попълвани между 1945 и 1947 г. с преписани данни за жителите в големите градове по света.
Част от тях ще бъдат показани в експозицията "Трябва да си представяме Сизиф щастлив" от 25 август (четвъртък) в галерия "Плюс 359", съобщават организаторите.
Самите преписи са от енциклопедиите Meyers Lexikon и Larousse, като са осъществявани години след публикуването на данните в оригиналните издания.
Въпреки че информацията не е била актуална във времето на създаването на тетрадките, художникът наблюдава, че техният автор я е преписвал с педантична последователност и внимателен почерк.
Историческият контекст повдига въпроса именно за свободния достъп до информация, "който по време на войната и тоталитарните режими на управление е безценна привилегия, недостъпна за обикновените хора", коментират организаторите на изложбата.
В този смисъл Седевчев разглежда тетрадките като субективен монумент на изстраданата радост за принадлежност към световната общност на живите.
Със заглавието на проекта си художникът предлага и философски прочит на неговото съдържание.
Седевчев се позовава на есето на Албер Камю "Митът за Сизиф". В него авторът представя неспирното търкаляне на камъка като действие на човек, който е избрал свободата да бъде активен участник в света.
За Камю Сизиф е олицетворение на идеята за самотният воин, който съзнателно приема последствията за своите действия, но не като наказание, а като възможност за бунт срещу собствената ни смъртност, безсмислието и непоследователността на съдбата.
В "Трябва да си представяме Сизиф щастлив" Радостин Седевчев се опитва да провокира публиката да влезе под кожата на създателите на архивите, да си представи тяхното желание да упражнят свободната си воля в рамките на режими, които ограничават индивидуалните свободи.
Визуалният артист превръща цифрите от намерените записки в каменни скулптурни обекти. В експозицията той ги представя наред с плочите, от които са изсечени. Този своеобразен негатив и позитив насочва вниманието към въпроса кое е по-важно - резултатът от нашите действия или енергията на процеса, водещ до този резултат.
Спираловидното движение, дефинирано от архитектурата на Водната кула, отвежда зрителя до нейния връх, където понятията "тук" и "сега" присъстват чрез неспирен дигитален поток от информация.
Инсталацията, създадена в съавторство с Антони Райжеков, излъчва на живо промяната на числеността на населението на Земята, която се случва всяка секунда и е съпроводено от звуци, генерирани от тази промяна.
Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г. Завършва специалност "Стенопис" в Националната художествена академия (НХА). Придобива образователно-научна степен доктор в НХА през 2018 г., а в момента е главен асистент в специалност "Стенопис".
Завършва образователната програма за млади художници "Близки срещи - визуални диалози school4artists" на Институт за съвременно изкуство - София (2017). Член е на института от 2021 г. Седевчев специализира визуални изкуства в академията за изящни изкуства в Дрезден (2017), както и в университета Глиндор в Уелс (2011).