КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
Панагюрското съкровище е част от мащабна бляскава експозиция в "Британския музей
"Изложбата "Лукс и власт: от Персия до Гърция" показва, че историята се пише не от битките и копията, а от културните и духовните влияния. Всеки предмет е капсула на вечността", каза българският вицепрезидент Илияна Йотова на откриването
Редактор : / 3453 Прочита 0 Коментара
Вицепрезидентът на България Илияна Йотова и министърът на културата Найден Тодоров бяха първите официални гости, които разгледаха изложбата. Придружаваше ги българският посланик в Лондон Марин Райков (Снимка: Пресцентър на Министерството на културата)Едно от най-впечатляващите български съкровища - Панагюрското, е в Лондон, за да се включи в бляскавата експозиция "Лукс и власт: от Персия до Гърция". На официалното откриване на изложбата в Британския музей вчера присъстваха българският вицепрезидент Илияна Йотова и министърът на културата Найден Тодоров.
Страната ни е представена с едно от най-забележителните съкровища - Панагюрското съкровище, което е акцент в експозицията. В откриването участваха и експерти от екипа на Националния исторически музей в София. Встъпителни думи имаше и от Хартвиг Фишер, директор на Британския музей.
Вицепрезидентът Йотова и министър Тодоров бяха първите официални гости, които разгледаха изложбата, придружени от българския посланик Марин Райков.
По време на откриването вицепрезидентът Йотова благодари на директора на музея д-р Хартвиг Фишър.
"Благодаря на световната съкровищница Британския музей, че прие златната визитна картичка на България Панагюрското съкровище", заяви Илияна Йотова, цитирана от пресекретариата на държавния глава. Тя изтъкна усилията на българския посланик в Обединеното Кралство Марин Райков за осъществяването на проекта.
"Без Националния исторически музей тази изложба с участието на България не би била възможна", подчерта вицепрезидентът, цитиран от БТА.
"Изложбата показва, че историята се пише не от битките и копията, а от културните и духовните влияния. Всеки предмет е капсула на вечността. В трудния и тревожен свят, когато вместо мостове, градим стени помежду си, културата и духовността сближават хората и са единственият път, който не е миниран от омразата и разделението", изтъкна още вицепрезидентът.
"Във всеки детайл на Панагюрското съкровище има много мисъл и идея, чрез тях успяваме да надникнем в света на древните траки - един народ в основата на българската история", посочи Илияна Йотова и покани присъстващите да посетят България, за да усетят атмосферата на древните цивилизации по българските земи. Тя допълни, че според учените по света на всяка трета крачка в България се натъкваш на различни артефакти от античния период до ден днешен.
Заглавието на експозицията е: "Лукс и власт: от Персия до Гърция". Тя проследява връзката между богатството и политиката през първото хилядолетие преди новата ера, като представя ослепителни предмети от Европа до Азия.
Във връзка с изложбата по покана на доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, бяха проведени няколко срещи с куратора на "Лукс и власт: от Персия до Гърция" д-р Джейми Фрейзър в България. В резултат на разговорите най-голямата музейна институция в България договори бъдещите професионални отношения с Британския музей за обмяна на добри практики, експерти в областта на музейното дело, археологията и културното наследство.
Изложбата е отворена за посещения от днес до 13 август.
Изложбата изследва една по-сложна история - на лукса като политически инструмент в Близкия изток и Югоизточна Европа в периода 550-30 г. пр. н. е. Тя проследява как царският двор на Ахеменидите в Персия е използвал скъпоценни предмети като маркер на властта, определяйки стил на лукс, който е намерил отзвук в цялата империя от Египет до Индия.
Разглежда се как източният лукс е бил възприет в ранната демократична Атина, която се е самоопределяла като заклет враг на Персия, и как той е бил адаптиран по иновативен начин, за да стане социално и политически приемлив.
Накрая се изследва как Александър Велики разбива Персийската империя, за да постави началото на нова елинистична епоха, в която източните и западните стилове на лукс се сливат като част от един все по-взаимосвързан свят.
В началото на април във връзка с тази изложба и по покана на доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, бяха проведени няколко срещи с куратора на "Лукс и власт: от Персия до Гърция" д-р Джейми Фрейзър. В резултат на разговорите най-голямата музейна институция в България договори бъдещите професионални отношения с Британския музей за обмяна на добри практики, експерти в областта на музейното дело, археологията и културното наследство.
Заедно с екип на Националния исторически музей д-р Фрейзър разгледа постоянната експозиция на музея, посети Боянска църква и Долината на Тракийските царе.
В съобщението за изложбата в сайта на Британския музей изрично се акцентира на присъствието на изключителното Панагюрско съкровище от България.
Панагюрското златно съкровище (Снимка: BulFoto)
Панагюрското златно съкровище е изработено в малоазийския град Лампсак. Датирано е от края на ІV и началото на ІІІ в. пр. н. е. То се състои от девет златни съда - ритони, фиала и амфора, с общо тегло на деветте предмета 6,164 кг, изработени от чисто масивно злато с чистота 23 карата. Смята се, че е принадлежало на владетел на одрисите и е използван при извършването на ритуални действия и религиозни тайнства.
Съдовете са богато украсени с митологични фигури и орнаменти. Всеки от тях е използван от траките за пиршества, за религиозни тайнства и ритуали, свързани с тракийската митология. Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни - овен, козел, и два са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните има художествени изображения на митологични сцени.
Панагюрското златно съкровище (Снимка: BulFoto)
Панагюрското съкровище е открито случайно на 8 декември 1949 г. в местността Мерул в района на Панагюрище от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в града. През 1949 г. след като изваждат деветте предмета, братята Дейкови ги почистват и ги предават на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков.
Съкровището е изложено за няколко дни зад витрините на хавлиената фабрика на главната улица в Панагюрище, за да го видят всички панагюрци.
Златни съдове - част от Панагюрското златно съкровище (Снимка: BulFoto)
По това време в музея към читалището работи и археологът Петър Горбанов, завършил във Виена, който съобщава за откритото съкровище на директора на Пловдивския исторически музей.
Златните съдове са предадени в Пловдив и няколко месеца съкровището е изложено в музея. През 1974 г. е преместено в София, като първоначално се съхранява в Националния археологически институт с музей при БАН, а по-късно в Националния исторически музей.
Златни съдове - част от Панагюрското златно съкровище (Снимка: BulFoto)
Златни съдове - част от Панагюрското златно съкровище (Снимка: BulFoto)
През 2012 г. в Панагюрище е изградена специална зала-трезор в Историческия музей в града, в която да бъде излаган оригиналът на съкровището. Официално е открита на 16 април 2012 г. В мултимедийното пространство към залата-трезор има карта на света, на която са посочени държавите, в които Панагюрското златно съкровище е било излагано. Най-много е показвано в Япония, в почти всички европейски страни, няколко пъти в САЩ.
Изработени са две златни копия на съкровището от 22-каратово злато. Едното е дарено на Националния исторически музей, за да бъде експонирано там, когато отсъства оригиналът, а другото копие да бъде на постоянна експозиция в Историческия музей в Панагюрище.
Златни съдове - част от Панагюрското златно съкровище (Снимка: BulFoto)
Златни съдове - част от Панагюрското златно съкровище (Снимка: BulFoto)
Макар съкровището да е познато с името на града, където е открито - Панагюрище, то се съхранява в Националния исторически музей в София. Всяка година, поне за месец, оригиналните златни предмети се експонират в залата-трезор в Панагюрище.
През 2015 г. Панагюрското златно съкровище бе изложено в музея Лувър в Париж в експозицията "Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България".