ПОЛЕМИКА
Леонардо да Винчи стана символ на сложните отношения между Италия и Франция
Двете страни, наследници на Римската империя, са отдавнашни съпернички в областта на културата
Редактор : / 3219 Прочита 0 Коментара
Част от книга, посветена на художника от изложба във Венеция през 2013 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Отбелязването на 500-годишнината от смъртта Леонардо да Винчи през 2019 година стана пример за сложните отношения в света на изкуството, в конкретния случай между Италия и Франция, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
"Леонардо е италианец", "Французите не могат да имат всичко". Репликите варират от взаимно възхищение до съперничество.
През миналата година двете правителства се договориха италианските музеи да предоставят на Лувъра всички свои платна на ренесансовия майстор във връзка с изложба за 500-годишнината от смъртта му през 2019 г.
Една година и едни избори по-късно обаче Лучия Боргондзони от крайнодясната партия "Лига" - сега заместник-министър на културата - реши да промени условията на споразумението между Франция и Италия, като го определи като "необяснимо".
"Мадоната и младенеца", 15 век (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
"Леонардо е италианец, той само е починал във Франция (...). Отдаването под наем на Лувъра на картините би поставило Италия в периферията на мащабно културно събитие", каза Боргондзони.
"Зачитането на автономността на музеите не може да измества националния интерес, не трябва всичко да е за французите", заяви Боргондзони и добави, че всичко трябва да се предоговори.
Италия и Франция са отдавнашни съпернички в областта на културата.
"Мона Лиза" (La Gioconda, Джокондата) в Лувъра (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
"Те са като две сестри - наследници на Римската империя", поясни пред Франс прес историкът Жан-Ив Фретиние, съавтор на книгата "Франция и Италия. История на две нации-сестри". "От една страна Италия претендира, че е първородната дъщеря - наследница на Римската култура и матрица на западното изкуство. От друга страна Франция изпитва чувство на превъзходство спрямо южната си съседка. През различните епохи, тя предпочита да се обръща към Германия и към Великобритания".
По време на военните кампании на Наполеон в началото на XIX век много от картините на Леонардо влизат в колекциите на френски музеи. Италианците изпитват чувство, че са ограбени. Това създава продължително напрежение между двете страни.
То засяга дори шедьоври като "Мона Лиза", въпреки че Леонардо сам я продава на крал Франсоа I (1515-1547 г.), който го поканил да прекара последните години от живота си в двореца Амбоаз.
Една от хипотезите, свързани с опита за кражба на "Джокондата" от Лувъра през 1911 година, е че извършителят - скромен италиански работник - се е водел от чувство на патриотизъм.
Завръщането на "Мона Лиза" в Лувъра през 1913 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
"Въпреки че може да бъде символ на френско-италианската дружба, Леонардо да Винчи се превръща в тема за една достойна за съжаление полемика", добави Жан-Ив Фретиние.
"Когато се касае за световни творби на изкуството, водещи трябва да бъдат усилията за тяхното съхранение", каза Айке Шмид - директор на музея на Флоренция, където се пазят три картини на ренесансовия гений. "От 2009 година нашите три картини са вписани в списъка на произведенията на изкуството, които не могат да бъдат давани на заем".
"Самият Лувър не изнася "Джокондата", с изключение на две изложби - през 1963 г. в САЩ и през 1974 г. в Япония. Затова се надявам, че моите френски колеги ще ме разберат," уточни Шмид.
Други италиански музеи обаче ще изпратят произведения на Леонардо от своите колекции за изложбата в Лувъра. Освен ако няма нови политически договорености.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}