Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Вижте кои са археологическите постижения на България през 2023 г.

АРХЕОЛОГИЯ И ПАМЕТ

Вижте кои са археологическите постижения на България през 2023 г.

Изложбата "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023." представя 227 археологически находки

Изложбата „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023.” представя 227 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова (Източник: Национален исторически музей)

В присъствието на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, зам.-министъра на културата г-жа Амелия Гешева и кмета на район "Витоша" арх. Зарко Клинков, за пета поредна година Националният исторически музей официално представи пред широката общественост археологическите постижения на проучвателите в музея.

Изложбата „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023.” представя 227 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова (Източник: Национален исторически музей)

Изложбата "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023." представя 227 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров, Михайл Ваклинов, Елена Ендарова и техните екипи.

Изложбата „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023.” представя 227 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова (Източник: Национален исторически музей)

Изминалият археологически сезон през 2023 г. е изключително успешен за Националния исторически музей. Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, предоставящи ни поглед към естеството на живота по земите, които днес наричаме "български", простиращ се в почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи.

Изложбата „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023.” представя 227 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова (Източник: Национален исторически музей)

Още Над 800 артефакта и нови подови мозайки са открили археолозите в Девня

Над 800 артефакта и нови подови мозайки са открили археолозите в Девня

Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на петнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Националния исторически музей, средства от програма "Култура" на Столична община и местните общини, както и благодарение на частни спомоществователи. Изследваните обекти са разпръснати из цялата страна - от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.

В присъствието на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, зам.-министъра на културата г-жа Амелия Гешева и кмета на район "Витоша" арх. Зарко Клинков, за пета поредна година Националният исторически музей официално представи пред широката общественост археологическите постижения на проучвателите в музея (Източник: Национален исторически музей)

Тази година започна разкопаването и на един нов обект, намиращ се в Дунавската равнина. Археологическите обекти са от различно естество - антични и средновековни крепости и селища от различни периоди.

Твоите любими заглавия в /market.dir.bg

slide 1 to 3 of 50

Още Римски погребения с богати дарове и златни накити са разкрили археолози от историческия музей във Велико Търново

Римски погребения с богати дарове и златни накити са разкрили археолози от историческия музей във Велико Търново

В резултат на проведените редовни археологически разкопки на Антична крепост "Равадиново" в периода 2017-2023 г. са разкри и документирани доказателства за добре укрепен обект, съществувал на територията на гръцката колония Аполония Понтика (дн. гр. Созопол).

Най-масово откриваният материал са амфорите от Тасос, Тасоския кръг, Хиос, Менде, Милет (датирани между първата половина на Vв.пр.Хр. и III в.пр.Хр.). Друг акцент сред находките са монетите, сечени в Апонолия Понтика.

В присъствието на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, зам.-министъра на културата г-жа Амелия Гешева и кмета на район "Витоша" арх. Зарко Клинков, за пета поредна година Националният исторически музей официално представи пред широката общественост археологическите постижения на проучвателите в музея (Източник: Национален исторически музей)

В близост до нея, при спасителни разкопки на ул Албатрос №7 в град Созопол, п-в Скамни, Павлина Девлова проведе разкопки на непозната до този момент част на античния град Аполония Понтика. Като основни акценти от откритията могат да се изкарат няколко малки култови вотивни фигурки, представящи части от човешкото тяло. Именно на този обект бе открито синьото мънисто, станало впоследствие емблема на тазгодишната изложба.

В присъствието на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, зам.-министъра на културата г-жа Амелия Гешева и кмета на район "Витоша" арх. Зарко Клинков, за пета поредна година Националният исторически музей официално представи пред широката общественост археологическите постижения на проучвателите в музея (Източник: Национален исторически музей)

Друг интересен акцент в тазгодишната изложба "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023." са откритията направени по време на редовните археологически проучвания на Средновековната крепост в близост до гр. Якоруда, обл. Благоевград. Главен акцента на изследователя гл. ас. д-р Мариела Инкова бяха няколко фрагмента от керемиди, върху които са открити отпечатъци от детско краче, както и следи от животни.

В присъствието на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, зам.-министъра на културата г-жа Амелия Гешева и кмета на район "Витоша" арх. Зарко Клинков, за пета поредна година Националният исторически музей официално представи пред широката общественост археологическите постижения на проучвателите в музея (Източник: Национален исторически музей)

Още Археологът проф. Николай Овчаров тръгва към скалните градове на Мала Азия, в търсене на корените на Перперикон

Археологът проф. Николай Овчаров тръгва към скалните градове на Мала Азия, в търсене на корените на Перперикон

Едни от много интересните археологическите проучвания са свързани с подводните изследвания в акваторията на Бургас и региона. Под ръководството на зам.-директора на музея проф. Иван Христов бяха обследвани ранновизантийската крепост Хрисосотира при гр. Черноморец. Проф. Христов проведе изследвания и в акваторията около п-в Камчия. Интересен акцент бе откритият там калаен слитък, добит в римските мини на п-в Корнуол, Великобритания - още едно доказателство за далечните търговски връзки на населението, обитавало нашите земи.

В присъствието на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, зам.-министъра на културата г-жа Амелия Гешева и кмета на район "Витоша" арх. Зарко Клинков, за пета поредна година Националният исторически музей официално представи пред широката общественост археологическите постижения на проучвателите в музея (Източник: Национален исторически музей)

И през това лято археологическите разкопки на великолепната средновековна столица на Добруджанското деспотство - Калиакра, с научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, доказаха, че северното Черноморие е незаменима част от богатото културно наследство на страната с дълга и богата на находки история.

В присъствието на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, зам.-министъра на културата г-жа Амелия Гешева и кмета на район "Витоша" арх. Зарко Клинков, за пета поредна година Националният исторически музей официално представи пред широката общественост археологическите постижения на проучвателите в музея (Източник: Национален исторически музей)

Изложбата, озаглавена "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023", с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел "Експозиционна и международна дейност" в НИМ е достъпна за публиката до началото на месец април 2024 г. в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея.

Още Подновиха археологическите проучвания в пещера "Магурата"

Подновиха археологическите проучвания в пещера "Магурата"

Още Представиха нови археологически находки от Средновековния Мисионис

Представиха нови археологически находки от Средновековния Мисионис

Още Археолози откриха останки на потънал кораб от Османския период до устието на река Камчия

Археолози откриха останки на потънал кораб от Османския период до устието на река Камчия

Още Представителни предмети от ХІІІ-ХІV век бяха открити при археологическия обект Кокалянски Урвич

Представителни предмети от ХІІІ-ХІV век бяха открити при археологическия обект Кокалянски Урвич

ИЗБРАНО
Коментирай0

Календар

«Април 2025»
ПВСЧПСН
31123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
2829301234
567891011

Препоръчваме ви

Проектът "Псевдоприрода" спечели конкурса за българския павилион на Венецианското биенале по архитектура

Проектът по изключително ефектен и запомнящ се начин представя и поставя във фокуса на обществото дискусията за едно все по-реално климатично бъдеще

2025 година - 150 години опера "Гарние" в Париж

Началото на честванията ще бъде поставено на 24 януари със специална галавечер

Регионалният исторически музей - София представя дигиталната рубрика "Сградите разказват"

В част от видеата може да чуете и видите наследниците на собствениците на къщите или на техните архитекти. Всяко е посветено на различна сграда, придружена от лична история и факти, които екипът на музея е открил през последните години

Изложба събира най-значимите проекти на архитекта Пеньо Столаров в скици

По време на откриването на изложбата ще бъде представен и каталог с творчеството на проф. д-р инж. арх. Столаров

Нова част от огромната подземна Златна къща на император Нерон в Рим отново отвори врати

Впечатляващата резиденция е построена през 64 г. и преоткрита през 15-и век, а художници от Ренесанса, сред които Рафаело и Микеланджело, изучават тайните й, като се спускат с въжета през дупки в тавана, които се виждат и днес