Световният туризъм се крепи основно на старините, които хората искат да видят и чрез тях да усетят времето на предците си. По света се съхраняват вековни дворци, храмове, къщи и паметници, за които се грижи държавата. Дето се вика, хората и от камъка правят музеен експонат.

А у нас събаряме на поразия паметници на културата, по "идеологически", или... бизнес интереси на определен кръг хора. През почивния съботен ден започна събарането на т.нар. "Двойна къща" в София. Гражданското възмущение и петицията срещу това посегателство, се оказаха недостатъчни да спрат събарянето, защото както обикновено работата предварително е била "изпипана" с министерски подпис.

"Двойната къща на Митови" някога

"Двойната къща" на бул. "Васил Левски" 19 в столицата е построена през 1907 г. от арх. Георги Тодоров, като семейна къща. По-късно започват да я наричат "Двойната къща на Митови", защото представлява/ше/ двойка долепени сгради, т.е. къща-близнак. Кой е авторът й? - Арх. Георги Тодоров е един от първите български архитекти, участвали в групите по урбанизация на София и един от създателите на Клуба на архитекта и на първия устав на САБ. Пенсиониран е като секретар на Съюза на архитектите в България, колегите му го помнят не само като професионалист, но и като виртуозен любител цигулар.

Всъщност, къщата сама говори много за таланта и естетическия вкус на автора си. Неслучайно сградата е била обявена за паметник на културата. Не така погледнал на нея, обаче, екскултурният министър Вежди Рашидов в края на мандата му като такъв./!/

"Двойната къща" е обявена за паметник на културата през 1976 г. В архива няма сведения защо, след като къщата е била препродадена няколко пъти, в един момент се оказва изоставена и става убежище на бездомници, от които съседите се оплакват. По този начин, заради безхаберието на държавата, съседите "облекчават" нечии чиновнически съвести и работят в услуга на целите на... един бизнесмен, който вече е заявил желанието си да събори "проблемната" къща, и да построи на мястото й подземен гараж.

Почвата за това решение вече е подготвена и със защитения статус на къщата-паметник на културата е свършено. Нейната съдба е решена - събаряне! Оправданието от страна на Министерството на културата е, че "сградата стои чуждо и нехармонично в средата около нея и че липсва частен интерес за нейното запазване". Липсва частен интерес!

А къде е държавническият?!

"Къщата с ягодите"

През 2015 г. станахме свидетели на идентичен скандал с "Къщата с ягодите" на ул. "Сан Стефано" 6. Пак имаше граждански протест, пак имаше петиция. И пак имаше един небезизвестен бизнесмен, който искаше да я събори като негова собственост, без ни най-малкото притеснение, че паметниците на културата са и държавна такава. За разлика от сега, тогава Министерство на културата се дистанцира от решението на бизнесмена, а той от своя страна мотивира решението си с експертизи от Института по паметниците на културата. Само шепа съвестни обикновени граждани се осмелиха да заподозрат експертизите с добре "подплатен" субективизъм, но това, разбира се, бяха недоказуеми твърдения на "лаици". В социалната мрежа излязоха куп предположения защо и с каква цел бизнесменът е оставил къщата да се руши и дали всичко това пак не се случва с благоволението на един министър, но и това отшумя.

Къщата на арх. Георги Фингов

Всъщност, тъжна съдба имат не една и две култови къщи в столицата. Историята на къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка", също е не по-малко мрачна и мистериозна. Говори се, че Фингов е бил масон. Проектира къщата в стил сецесион - една от първите сгради с подобна архитектура в София.

Къщата е построена пак като фамилна, в периода 1906-1908-а. Интериорът бил уникален - с вградена библиотека, махагонови стени, мебели с инкрустации, дъбова ламперия. Отпред на къщата има/ше/ барелеф, изобразяващ женско лице, дело на известния скулптор Андрей Николов. Историята на тази къща, обаче, е белязана от семейна трагедия. Още с нанасянето си в нея, арх. Фингов изгубва първородния си син.

През 1914 г. той продава имота на брата на тогавашния премиер-министър Теодор Теодоров. По-късно, по време на социализма, сградата е превърната в детска градина, а през 1978 г. е обявена за паметник на културата с местно значение. Въпреки това, на последния й етаж са оставени да живеят наследниците на Петко Теодоров - две сестри. През 2007 г. къщата е продадена на някаква фирма с "чужбинско" име - от кого и как, неизвестно, а държавните чиновници пак така си замълчаха за статута на сградата - сменен ли е, кога и защо?..

Еми МАРИЯНСКА