Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Как се разделяме със старините си

ПАМЕТ

Как се разделяме със старините си

Събарят поредна култова софийска къща заради "бизнес" интереси

Събарянето на "Двойната къща"

Световният туризъм се крепи основно на старините, които хората искат да видят и чрез тях да усетят времето на предците си. По света се съхраняват вековни дворци, храмове, къщи и паметници, за които се грижи държавата. Дето се вика, хората и от камъка правят музеен експонат.

А у нас събаряме на поразия паметници на културата, по "идеологически", или... бизнес интереси на определен кръг хора. През почивния съботен ден започна събарането на т.нар. "Двойна къща" в София. Гражданското възмущение и петицията срещу това посегателство, се оказаха недостатъчни да спрат събарянето, защото както обикновено работата предварително е била "изпипана" с министерски подпис.

"Двойната къща на Митови" някога

"Двойната къща" на бул. "Васил Левски" 19 в столицата е построена през 1907 г. от арх. Георги Тодоров, като семейна къща. По-късно започват да я наричат "Двойната къща на Митови", защото представлява/ше/ двойка долепени сгради, т.е. къща-близнак. Кой е авторът й? - Арх. Георги Тодоров е един от първите български архитекти, участвали в групите по урбанизация на София и един от създателите на Клуба на архитекта и на първия устав на САБ. Пенсиониран е като секретар на Съюза на архитектите в България, колегите му го помнят не само като професионалист, но и като виртуозен любител цигулар.

Всъщност, къщата сама говори много за таланта и естетическия вкус на автора си. Неслучайно сградата е била обявена за паметник на културата. Не така погледнал на нея, обаче, екскултурният министър Вежди Рашидов в края на мандата му като такъв./!/

"Двойната къща" е обявена за паметник на културата през 1976 г. В архива няма сведения защо, след като къщата е била препродадена няколко пъти, в един момент се оказва изоставена и става убежище на бездомници, от които съседите се оплакват. По този начин, заради безхаберието на държавата, съседите "облекчават" нечии чиновнически съвести и работят в услуга на целите на... един бизнесмен, който вече е заявил желанието си да събори "проблемната" къща, и да построи на мястото й подземен гараж.

Почвата за това решение вече е подготвена и със защитения статус на къщата-паметник на културата е свършено. Нейната съдба е решена - събаряне! Оправданието от страна на Министерството на културата е, че "сградата стои чуждо и нехармонично в средата около нея и че липсва частен интерес за нейното запазване". Липсва частен интерес!

А къде е държавническият?!

"Къщата с ягодите"

Твоите любими заглавия в /market.dir.bg

slide 1 to 3 of 50

През 2015 г. станахме свидетели на идентичен скандал с "Къщата с ягодите" на ул. "Сан Стефано" 6. Пак имаше граждански протест, пак имаше петиция. И пак имаше един небезизвестен бизнесмен, който искаше да я събори като негова собственост, без ни най-малкото притеснение, че паметниците на културата са и държавна такава. За разлика от сега, тогава Министерство на културата се дистанцира от решението на бизнесмена, а той от своя страна мотивира решението си с експертизи от Института по паметниците на културата. Само шепа съвестни обикновени граждани се осмелиха да заподозрат експертизите с добре "подплатен" субективизъм, но това, разбира се, бяха недоказуеми твърдения на "лаици". В социалната мрежа излязоха куп предположения защо и с каква цел бизнесменът е оставил къщата да се руши и дали всичко това пак не се случва с благоволението на един министър, но и това отшумя.

Къщата на арх. Георги Фингов

Всъщност, тъжна съдба имат не една и две култови къщи в столицата. Историята на къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка", също е не по-малко мрачна и мистериозна. Говори се, че Фингов е бил масон. Проектира къщата в стил сецесион - една от първите сгради с подобна архитектура в София.

Къщата е построена пак като фамилна, в периода 1906-1908-а. Интериорът бил уникален - с вградена библиотека, махагонови стени, мебели с инкрустации, дъбова ламперия. Отпред на къщата има/ше/ барелеф, изобразяващ женско лице, дело на известния скулптор Андрей Николов. Историята на тази къща, обаче, е белязана от семейна трагедия. Още с нанасянето си в нея, арх. Фингов изгубва първородния си син.

През 1914 г. той продава имота на брата на тогавашния премиер-министър Теодор Теодоров. По-късно, по време на социализма, сградата е превърната в детска градина, а през 1978 г. е обявена за паметник на културата с местно значение. Въпреки това, на последния й етаж са оставени да живеят наследниците на Петко Теодоров - две сестри. През 2007 г. къщата е продадена на някаква фирма с "чужбинско" име - от кого и как, неизвестно, а държавните чиновници пак така си замълчаха за статута на сградата - сменен ли е, кога и защо?..

Еми МАРИЯНСКА

ИЗБРАНО
Коментирай0

Календар

«Април 2025»
ПВСЧПСН
31123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
2829301234
567891011

Препоръчваме ви

Проектът "Псевдоприрода" спечели конкурса за българския павилион на Венецианското биенале по архитектура

Проектът по изключително ефектен и запомнящ се начин представя и поставя във фокуса на обществото дискусията за едно все по-реално климатично бъдеще

2025 година - 150 години опера "Гарние" в Париж

Началото на честванията ще бъде поставено на 24 януари със специална галавечер

Регионалният исторически музей - София представя дигиталната рубрика "Сградите разказват"

В част от видеата може да чуете и видите наследниците на собствениците на къщите или на техните архитекти. Всяко е посветено на различна сграда, придружена от лична история и факти, които екипът на музея е открил през последните години

Изложба събира най-значимите проекти на архитекта Пеньо Столаров в скици

По време на откриването на изложбата ще бъде представен и каталог с творчеството на проф. д-р инж. арх. Столаров

Нова част от огромната подземна Златна къща на император Нерон в Рим отново отвори врати

Впечатляващата резиденция е построена през 64 г. и преоткрита през 15-и век, а художници от Ренесанса, сред които Рафаело и Микеланджело, изучават тайните й, като се спускат с въжета през дупки в тавана, които се виждат и днес