НОВАТОРИ
Ан Лакатон и Жан-Филип Васал са носителите на архитектурната награда "Прицкер"
"Техните разработки са в унисон с климатичните и екологични изисквания на нашето време, както и с нуждите на обществото в градската жилищна среда", коментира журито
Редактор : / 1192 Прочита 0 Коментара
Френските архитекти Ан Лакатон и Жан-Филип Васал (Снимка: Laurent Chalet/www.pritzkerprize.com/ )Наградата "Прицкер", най-престижната в областта на архитектурата, беше присъдена тази година на французите Ан Локатон и Жан-Филип Васал, застъпници на архитектурата на големите пространства в съчетание с ниски разходи и екологични технологии, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
"Техните разработки са в унисон с климатичните и екологични изисквания на нашето време, както и с нуждите на обществото в градската жилищна среда. Техните идеи ще подобрят благосъстоянието на възможно най-голям брой граждани", се казва в мотивите на журито.
Наградата "Прицкер" е основана през 1979 година и нейният паричен еквивалент е 100 хиляди долара. Френският архитектурен дует беше отличен във Франция с Голямата национална награда за през 2008 година.
Той стана известен с "Къщата Латапи". Тя бе изградена през 1993 година за семейство с две деца в околностите на град Бордо. Домът стана синоним за просторно самостоятелно и евтино жилище.
"Къщата Латапи" на Ан Лакатон и Жан-Филип Васал (Снимка: Philippe Ruault/www.pritzkerprize.com/ )
"Къщата Латапи" на Ан Лакатон и Жан-Филип Васал (Снимка: Philippe Ruault/www.pritzkerprize.com/ )
"Къщата Латапи" на Ан Лакатон и Жан-Филип Васал (Снимка: Philippe Ruault/www.pritzkerprize.com/ )
"Къщата Латапи" на Ан Лакатон и Жан-Филип Васал (Снимка: Philippe Ruault/www.pritzkerprize.com/ )
Ан Лакатон става шестата жена, лауреат на престижната награда "Прицкер". Първата отличена беше англо-иракчанката Заха Хадид през 2004 г.
Следваха японката Казуйо Седжима,/2010/ испанката Карме Пихем /2017/и ирландките Ивон Фарел и Шели Макнамара през 2020 г. Предишните френски лауреати са Жан Нувел през 2008-а и Кристиан дьо Порзампарк през 1994 г.