КОМЕНТАР
Въпросителните около най-шумните скандали в културата ни през 2018-а
Повечето от тях още не са приключили и очакват отговорите си през следващата година
Автор : / 3707 Прочита 13 Коментара
Колаж: Юлиян Илиев
За жалост, скандали стават не само в политиката, но и в обществения и културния живот. А някои от т.нар. "културни" скандали са направо казано - пълно безкултурие. На всичкото отгоре, както и да приключат, оставят горчивия вкус на обида - както върху паметта на покойни видни личности, така и върху живите им роднини, приятели и следовници.
Всичко това може да се изрази с една дума - обезкултуряване. "Болест", която все повече завладява обществото ни и го обрича на бездуховност.
Impressio.dir направи една своеобразна ретроспекция на най-шумните скандали през изминалата 2018-а. Те събудиха много въпроси и спорове в обществото, които най-вероятно ще продължат и през следващата година.
На кого принадлежи наследството на Светлин Русев?
Светлин Русев (Колаж: Юлиян Илиев)
Група интелектуалци се "загрижиха" за личната колекция на починалия през май т.г. художник Светлин Русев. При наличието на Закон за авторско право и живи наследници, въпросните патриоти разпратиха размножено писмо до Президента на републиката, до Министерски съвет, до Министъра на културата и цялата общественост, озаглавено "За духовната памет и съдбата на една колекция". В него се изразяваше притеснението, че "културното наследство, оставено от Русев, може да не бъде третирано с достатъчно внимание и мечтата на неговия създател колекцията да бъде поддържана в цялостния си вид може да бъде пренебрегната".
Никой не разбра на какво основание авторите на писмото се притесняват, едва ли не - "от името на покойника", и без да имат каквото и да е правно основание, да претендират, че личната колекция на Светлин Русев е всенародна и национална ценност. Впоследствие се оказа, че част от подписалите писмото, отричат да са съгласни с текста му? - Това хвърли още по-голям смут в обществото и само по себе си е скандално.
Дойде ред и на отговора на едната от дъщерите на Светлин Русев - д-р Ралица Русева, която в прав текст каза на загрижените, че "не съществува документ, който юридически да дава правото на когото и да е друг извън преките наследници да се разпорежда със сбирката, която така или иначе се съхранява в ателието на художника, придобито отново по силата на закона от неговите дъщери".
Светлин Русев (Снимка: Иван Григоров)
По думите на д-р Русева никой от подписалите писмото не бил направил опит да се свърже с наследниците по повод текста му, но затова пък много известни колеги на покойния й баща се били опитали веднага след смъртта му, да си изтеглят безвъзмездно творбите от колекцията. Извън патоса и медийната глъчка, очевидно става въпрос за нещо напълно абсурдно - един мощен обществен елит, част от който се прави на подведен, се опитва да се разпореди с частна колекция, като завоалира намеренията си зад патриотична загриженост.
Още не е ясно как ще продължи тази история. Знае се само, че законните наследници на Светлин Русев правят опис на колекцията на художника. Знае се също така, че приживе художникът е дарил над 400 творби от нея на галерии и музеи. Докато беше председател на СБХ вероятно много художници са му подарявали картини, но това е било израз на добра воля, или на някои скрити надежди за подкрепа, от позиция на поста, който заемаше Светлин Русев, както и на неговия личен авторитет.
Така или иначе колекцията, във вида в който е, когато смъртта спохожда собственика й, по закон принадлежи на неговите наследници. И само те могат да решат как да се разпореждат с нея. Нямаме никакви основания да се съмняваме в тяхната добросъвестност, каквото предположение прозира в контекста на писмото.
Какъв бе смисълът от "Бронзовата къща"?
"Бронзовата къща" на Пламен Деянофф (Снимка: BulFoto)
Общественият елит, който така се загрижи за наследството на Светлин Русев, прояви пълно неглижиране на обидните квалификации, които даде на българите "австрийско-българският" художник Пламен Деянофф.
Може би и той е имал своите основания да ни нагруби целокупно, изнервен от битката си с общинарите и условностите на българския "преход", но когато "Бронзовата къща" на Деянофф извиси снага в центъра на София, и стана достъпна на обикновените граждани - тези, за които авторът се произнесе, че "не разбират от изкуство, ако не е закачено за пирон на стената", те също имаха своето право на мнение.
"Бронзовата къща" на Пламен Деянофф (Снимка: BulFoto)
И хората се запитаха: Защо, с каква цел е "кацнало" онова нещо там? На "невежите за изкуство българи" им бе обяснено надълго и нашироко, че авторът е много голям художник в Австрия и по света, и че произведението му е "най-големият българо-австрийски проект в областта на културата през последните 10 години". Ей-това изказване най-много нервира хората. Защото не възприеха "Бронзовата къща" нито като културен проект, нито като "най-голям" такъв.
Построяването на Къщата първо закъсня и не отговори на целите, за които бе прокламирана - европредседателството, а после, когато бе построена, не отговори и на очакванията на хората. Малцина интелектуалци възроптаха срещу това, макар някои директно да го назоваха "подигравка". А чиновниците продължиха да ни убеждават, че освен всичко останало, "Бронзовата къща" е "много скъп подарък". Само че никакви декларации, речи и обяснения, не могат да променят мнението на болшинството българи за "Бронзовата къща" - тя не можа да се зарадва нито на подобаващ интерес, нито на харесване.
Защо "познавачи" вечеряха с натюрморта на Ода Жон?
Още незаглъхнал скандалът с "Бронзовата къща", и в Националната художествена галерия се проведе скандалната "Вечеря натюрморт" на Ода Жон - живеещата в Париж Михаела Дановска. Поканените сто гости на "вечерята" изпаднаха в положението на хора, които трябва да изберат - дали само да гледат, или и да ядат от проснатите по масата голи женски тела, изработени от филета.
Пърформанс "Вечеря-натюрморт" на Ода Жон в НХГ, Снимка: фейсбук
Някои веднага откриха провокацията на авторката, а други предпочетоха да ядат от "плътта" на натюрморта, а после да се оправдават. Журналисти пък поставиха на кръстосан огън директорката на Националната художествена галерия Ярослава Бубнова, а също и министъра на културата Боил Банов, защо, директно казано - не са наложили цензура?!?
- Покрай обществената дискусия, някъде по пътя се изгуби темата - за истинското послание на "Вечерята натюрморт", за каузата на една млада българска художничка, и защо всъщност, тя не беше разбрана в родината си?... Но, както се казва, "никой не е пророк в собствената си родина".
Ода Жон, Ретроспективна изложба "Сърцевина", НХГ. Снимка: НХГ
Да припомняме ли как е бил посрещнат преди близо век у нас прочулият се във Франция Жорж Папазов?! Очевидно не сме пораснали и на йота от онова време, защото по същия тесногръд начин гледаме на света, "отвисоко" - на успелите си сънародници, и сервилно към чужденците.
Защо бе обруган един филм, който децата харесват?
"Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)
Филмът "Лили Рибката" на режисьора Ясен Григоров предизвика скандал, по-голям от Истанбулската конвенция. Постоянно привърженици на криворазбраната цивилизация го наричат "джендърски" и антивъзпитателен. Анонимни мъже, чийто пол не ни е известен, изпълват коментарите под публикации за филма, с гнусни проклятия срещу различните. С грозен език обсъждат дори децата, които играят във филма, както и родителите им, задето са им разрешили да се снимат във филма.
Псевдопатриархални типове ни връщат в каменната ера, за да ни убедят, че в нашия свят различните трябва да бъдат замеряни с камъни.
Дарина Досева и Боян Григоров в "Лили Рибката" (Снимка: The Flying Agency)
Един красив филм за Доброто, Любовта и вярата в чудесата, бе "разчетен" като приказка за доброто само от децата и малка част от възрастните.
Къде е грешката? - Дали възрастните не са достатъчно пораснали, или децата вече се раждат по-мъдри от нас? - Докато българското общество шумно се поддава на злобата и не даде път на толерантността, тези въпроси ще продължават да ни задушават отвътре и няма да ни позволят да "пораснем" като цивилизована нация.
Кой и защо запали "Царските конюшни"?
През 2018-а някой поиска да опожари една от най-емблематичните сгради на стара София - "Царските конюшни". Още не е ясно какво е предизвикало огъня, както и какъв е резултатът от експертизата, която разпореди прокуратурата. За момента още няма обявен за виновен за унищожената сграда, а обществеността не е наясно как ще бъде укрепен този ценен паметник на културата.
Според много столичани, палежът е умишлен и върху мястото неследдълго ще кацне поредният мол?...
Ремонтът започна, но какво ще стане занапред, не е много сигурно...Не по-малко от 40 други ценни сгради в София също са в опасност.
Кой ще купи и поддържа Къщата на Яворов?
Къщата, в която е живял поетът Пейо Яворов на столичната улица "Раковски" 136, беше обявена за публична продажба от съдия изпълнител, с първоначална цена от 1 628 758.08 лв. Тази сума изплаши и най-богатите - на търга не се яви нито един кандидат. Столичната кметица Фандъкова отговори на обществения апел и обяви, че общината щяла да обсъди закупуването на сградата, но малко по-късно заяви, че засега това няма да се случи.
Сделката била твърде рискова за всеки инвеститор, включително и за общината. През февруари 2019-а е насрочено дело във Върховния касационен съд, с което собственикът на сградата оспорва запора над Къщата. Той обяви публично желанието си имотът да се върне в държавата. Всъщност, ако това е музей, така е най-правилно. Въпросът е обаче, защо Къщата на Яворов трябваше да премине през толкова чужди ръце, преди държавата да се намеси?...
Снимка: Национален литературен музей
Съдбата й остава все така неясна.
Кой и защо протестира срещу руската елха?
Посолството на Москва подари елха на София по случай Коледа, и тя беше сложена в центъра на столицата ни. Гневно послание във фейсбук запали страстите и отново раздели обществото ни на русофили и русофоби, като в словесните престрелки се цитираха Америка, Сорос, соросоидите и други "вредители на българските интереси".
В разгорещения скандал, спорещите буквално забравиха откъде тръгна всичко - от една коледна елха....
"Руската" елха в центъра на София (Снимка: BulFoto)
Един културен жест, в знак на благопожелание за Коледа, бе превърнат в политически дебат с грозна интонация. Спорещите се наричаха един друг с обидни епитети от рода на "олигофрени" и "малоумници". В крайна сметка скандалът бе оприличен на "безпримерен идиотизъм".
Ще бъде ли преименувана "Граф Игнатиев"?
След като в продължение на последните близо два месеца, всеки жител на столицата - кореняк столичанин, или "столичанин в повече", коментираше ремонта по ул. "Граф Игнатиев", дойде ред на нов скандал, свързан с името.
Обвиниха граф Игнатиев в дипломатическо коварство по време на службата му в Цариград, както и в нанасянето на жестоки щети върху българската национална кауза и осъждането на българската национална икона Васил Левски.
Столичната улица "Граф Игнатиев" след ремонта тази година (Снимка: BulFoto)
"Граф Игнатиев, консул на Русия в Цариград, наричан "вицеимператор" заради огромното си влияние в Османската империя, лично настоявал българските владици да бъдат заточени, за да се спре процесът на единение на българската нация и църква", пише в публикацията. 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир, но българите в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. След залавянето на Васил Левски лично граф Игнатиев настоял пред османските власти Апостолът да бъде съден от специален съд, като същият бил съставен от приближени на руския граф.
Столичната улица "Граф Игнатиев" след ремонта тази година (Снимка: BulFoto)
Целта била да се обезглави национално-освободителното ни движение. Линия, захваната още преди граф Игнатиев от предишния руски консул в Истанбул - Лобанов. През 1977 г., след подписването на Будапещенската конвенция, граф Игнатиев гарантирал на турския султан, че ще се застъпи за запазване на територията на Османската империя на Балканите.
"Планът на имперската руска дипломация по разкъсването на българската нация и българските земи, стартиран още на 8 юли 1876 г. и целящ недопускане на образуването на голяма и сплотена българска държава", пишат авторите на публикация по темата и уточняват, че всичко това е било разкрито чрез архива на Османската империя, който бил предаден на Ататюрк и оттам попаднал в ръцете на българското военно разузнаване.
Разкритията сериозно разклащат представите на българите за положителната роля на граф Игнатиев в нашата история. Така ремонтът бе изместен от един историко-културологичен спор от национално значение.
Какво ли още ни очаква през 2019-а? В историята и културата винаги е имало мистификации и мистификатори, а истината много често е излизала толкова късно, че понякога е изгубвала значение. Така много скандали, които са изглеждали грандиозни в очите на съвременниците си, историята е превръщала в маловажни, или дори - напълно незначителни.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}