Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

В Лувъра ще ни представят като "европейска Турция" - учен от БАН поиска МК да откаже изложбата

ИДЕНТИЧНОСТ

В Лувъра ще ни представят като "европейска Турция" - учен от БАН поиска МК да откаже изложбата

До момента няма официална позиция по договора

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Емануел Мутафов от Института за изследване на изкуствата към БАН отправи питане към Министерството на културата и лично към министър Боил Банов, какво е неговото отношение към начина, по който България ще бъде представена на Третата българска изложба в Лувъра.

Според изследователя хронологическият обхват на представените образци -ХV - ХVІІ в. или ХV - ХІХ в. са тенденциозно подбрани от куратора - г-жа Мори, специалист по османистика. Самото място за представяне на експозицията е в отдел "Ислямско изкуство", намиращ се в подземията на Лувъра.

Още

Изложба на православни икони се открива в Париж

Изложба на православни икони се открива в Париж

Очевидно това е било провокирано от интереса на самата г-жа Мори към османското изкуство и влиянието му върху други култури в пределите на Османската империя в посочените периоди.

От БАН са направили фотоси на артефактите, представящи България, сред които има много християнски икони и църковна утвар. Въпросът, дали някои декоративни елементи в тях от посочените периоди, са били повлияни от ислямското изкуство, е изкуствоведчески въпрос, който неминуемо би имал нееднозначно тълкуване. В случая, обаче, според Мутафчиев, се забелязвало едностранчиво рамкиране, което му изглеждало тенденциозно продиктувано от тезата на г-жа Мори. Изследователят се мотивира с това, че каквито и да са били взаимодействията между ислямското и християнското изкуство в посочените по-горе периоди, българските експонати няма как да бъдат причислени към друга религиозна същност, различна от християнската. 

Още

Лувърът потвърди българската изложба "Изкуство и култури в България (16-18 век)"

Лувърът потвърди българската изложба "Изкуство и култури в България (16-18 век)"

"Дисертацията на нашата колега Лиляна Станкова, отбелязва Емануел Мутафчиев, посветена именно на османското влияние върху българското християнско изкуство, категорично показа силно ограниченото и спорадично засвидетелстване на примери за проникване на ислямски мотиви в християнското изкуство по българските земи, особено що се отнася до богослужебните книги, тяхната украса и иконографски решения. Арабски мотиви се появяват в украсата на византийски ръкописи още през XII в., но преминават в изкуството на другите православни народи силно променени и вече загубили ислямската си същност, т.е. подобни силно ограничени взаимодействия не са и директни. През същия период се появява и т.нар. псевдокуфическа украса по външните стени на византийските храмове, но тя наподобява арабско писмо, за да отблъсква злото, т.е. има апотропейна функция, чийто адресат е ислямската заплаха. Предметите от бита пък, каквито предстоящата изложба също има намерението да покаже, е трудно да се предположи на какви ползватели са принадлежали. Светското изкуство през периода XVI - XVIII в., от друга страна, не може да бъде представено балансирано в една изложба, тъй като именно тогава българското население в османската империя е рая, бедно, без своя администрация, без монетосечене, изолирано и без интензивни търговски контакти извън империята, които са основа на балканското Просвещение и респ. на замогване на християнското население едва в началото на XIX в. Единствените представителни сгради с по-ценни артефакти през периода XV - XVIII в. са църквите, в които се молят българите", заключава Мутафчиев.

На сайта на МК до днес няма официален отговор на питането, на аргументите, както и на призива на Емануел Мутафов от БАН, министър Банов, цитираме: "да откаже институционално участие в изложба с подобна концепция, предлагайки да се изготви идея за изложба "Християнско изкуство от българските земи през XV - XIХ в." с участие на куратор и от българска страна, както да изиска от Лувъра да бъде определено контактно лице куратор, който има поне докторска степен. Предлаганата изложба може да се реализира в департаментите "Живопис" или "Скулптура" на музея "Лувър", предлага още Мутафов.

artstudies.bg

Още

Владимир Зарев: Народът ни, който устоя и оцеля в петвековното турско робство, е застрашен да изчезне сега при демокрацията

Владимир Зарев: Народът ни, който устоя и оцеля в петвековното турско робство, е застрашен да изчезне сега при демокрацията

От изнесеното по въпроса в медиите, става ясно, че договорът за сътрудничество с френския музей е сключен още по време на мандата на чл.-кор. Вежди Рашидов като министър на културата, а за третата българска изложба се говори от 2017 г., откогато на посещения в България идват представители на световния музей. Сред тях е била и и г-жа Ш. Мори, определена от френска страна за куратор на изложбата.

Дотук няма нищо нередно. Изнесеното по-горе, обаче, поставя на спешно обсъждане въпроса, дали една българска изложба трябва да обслужи частните интереси на кураторката - експерт по османистика, или обективно да представи българското изкуство като автономно самосъзнание на една нация, която може да се гордее, че е опазила ценностите си, въпреки превратностите на историческата си съдба.

Източник: artstudies.bg

Още

Защо музеят д'Орсе вече е по-предпочитан от Лувъра

Защо музеят д'Орсе вече е по-предпочитан от Лувъра

Още

Лувърът поведе световната класация с рекордните 10 милиона посетители

Лувърът поведе световната класация с рекордните 10 милиона посетители

Още

Божидар Димитров с награда като на президента на Лувъра

Божидар Димитров с награда като на президента на Лувъра

Още

Картина на българка, излагана в Лувъра, отива на благотворителен търг за абитуриенти

Картина на българка, излагана в Лувъра, отива на благотворителен търг за абитуриенти

Коментирай 66

Календар

Препоръчваме ви

Маестро Давид Хименес дирижира "Травиата" на 29 февруари и на 1 март в Софийската опера

В ролята на Виолета - Диана Цугуи и Станислава Момекова, Пламен Димитров и Атанас Младенов в ролята на Жорж Жермон

ДНК ще посрещне "dragON a.k.a. PONY"

Проектът, който спечели номинация за награда "Икар" 2020, може да бъде видян на 4 март от 19:00 ч.

Фантомът се завръща от 6 до 15 март

Един от най-мащабните и зрелищни спектакли на 2019-та, мюзикълът "Фантомът на операта" - отново на сцената на Музикалния театър

Операта "Дон Жуан" от Моцарт отново на сцената на Софийската опера

На 13 и 15 март първата ни оперна сцена кани почитателите си на спектакъла, чиято премиера беше през 2019 година

Малко, по-малко, достатъчно дълго

На 28-ми февруари от 19:30 часа театър - лаборатория Алма Алтер представя спектакала по текстове на Петър Чухов

Народния с кампания "Препрочитаме Вазов" от 3 март

Академичната трупа отбелязва 170 години от рождението на патрона си със 130 клипа по текстове на народния поет