Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Циркът в пандемията, или как оцелява "изоставеното дете на българската култура"

ПОД КУПОЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ЦИРК

Циркът в пандемията, или как оцелява "изоставеното дете на българската култура"

За пръв път от десетилетия държавата отпуска средства на цирковете в страната. Дали това е достатъчно за отдавна заметеното под манежа?

Илюстрация: iStock by Getty Images

"Циркът не се гледа, той се изживява" - думите са на председателя на Българска младежка циркова асоциация (БМЦА) Десислава Иванова. Поводът за тях е, че ако за развитието на българския цирк не бъдат взети спешни мерки, то българските деца след 10 години ще гледат цирк само по телевизията и в интернет, или както тя казва: "като да близнеш захар през стъкло".

Десислава Иванова (Снимка: Petkov Studio, предоставена лично от Десислава Иванова)

Потърсихме представители на цирково изкуство у нас, след като редица браншнове се оплакаха от ограничителните COVID-мерки, докато от цирковете - оцеляващи или не, не чухме как се справят в пандемията. Ако не ги бяхме попитали, вероятно нямаше и да се оплачат, продължавайки тихо борбата си с отдавна заметени проблеми. 

За цирковете, както и за всички мероприятия с публика, от 7 септември тя е разрешена наполовина. Общинските наеми за местата, на които се разполагат, обаче са все така високи - 1,30 лв./кв.м. в София и не са променяни от години. За цирк от около 2000 кв. м. това е висока цена дори и извън пандемично време, което е и една от причините много от по-малките фамилии да не могат да си позволяват да се покажат пред софийска публика.

По време на най-дългото затваряне през миналата година на някои от тях се налага да освободят част от персонала си. Други се преквалифицират в детегледачи само за да работят и само за да виждат отново детски усмивки. А ако за повечето от нас затварянето от март до май бе три месеца, цирковете са без работа общо седем, като добавим и зимния сезон.

През почти целия пандемичен период са лишени и от глътката свеж въздух и източник на повече приходи - представленията в чужбина, а причината е ясна. Да се планува пътуване дори в страната в момента е несигурно начинание.

Пресен пример е цирк "Арена", който през лятото прави турне в няколко града в страната. Стигат до Добрич, като следващата им спирка трябва да е Силистра. Местните здравни власти там обаче, ден по-рано, решават, че цирковото представление няма да се състои заради покачващия се брой заразени в областта. Следва отказ и в Русе. При готова организация, реклама и договорени места за настаняване, артисти и персонал трябва да пренасочат цялата си енергия в нова организация и реклама, нови договаряния за терени и реклама в последния момент.

"Работим под голямо напрежение в условията на коронавирус. Поели сме ангажимент към артисти, работници, към нашите семейства, на които трябва да осигурим средства за зимата, когато не работим, имаме и животни. Отделно е много неприятно да откажеш достъп до цирка на плачещо дете, което да върнеш заради ограниченията.

Друг проблем е, че не можем да задължим публиката да стои с маски през цялото време, често те ги свалят по време на представлението. И съответно при проверки на РЗИ, си плащаме глобите, освен всичко останало, което ни затруднява", разказва управителят на цирк "Арена" Свилен Кехайов.

Директорът на цирк "Иванов" - Христо Иванов, също споделя лош опит от миналата година: 

"В началото на март 2020 г. след почти четири месеца зимна почивка стартирахме националното си турне в Благоевград. Инвестирахме огромни средства в транспорт, реклама, събиране на екип, артисти, репетиции, наеми и т.н. Успяхме да изнесем само два спектакъла и ни затвориха.

Трябваше да подготвим всичко и да върнем в базата целия цирк, да освободим екипа и артистите. Беше много тежко, останахме без средства за препитание, без никаква информация какво ни очаква и без помощ от никъде. Животните си искаха своето, потънахме в заеми".

Като обидно определя Христо Иванов решението на здравното министерство по време на втория локдаун да затвори цирковете, но театрите например - не. На запитване от страна на цирк "Иванов" на каква база циркът се определя като по-рисково от заразяване място от театъра им отговарят, че такава статистика не се води.

"Дотогава вярвахме, че Министерство на здравеопазването се уповава на науката, но разбрахме, че всичко бе икономическа война. Ние сме частни, държавата до ден днешен не ни е дала една стотинка обезщетение за месеците без работа през 2020 г.

Театрите са държавни и отворени или затворени, разходите си текат, затова явно е по-добре да имат приходи. Така се взимаха решенията за мерките по онова време, за съжаление", спомня си болезненото второ затваряне Иванов.

Картината допълва директорът на цирк "Колозеум" Момчил Колев, който повдига завесата и за неразбирателство между най-големия цирк у нас - "Балкански" и по-малките: 

"Най-тежкият момент за нас беше с тоталното затваряне. Хора от персонала ни отидоха да карат камиони, защото имат семейства, а аз не мога да им предложа твърд договор заради постоянното отваряне и затваряне. Тогава за цирка ни беше голям удар. И сега е трудно с намалената наполовина публика, но се справяме някак.

Извън това имаме и страшно много проверки по сигнали от синовете на Балкански. Сезират всички видове инстанции, които съществуват - строителни контроли, тревни площи, Столичен инспекторат, всякакви дирекции, прокуратури. Като директор на цирк вместо да се занимавам със забавлението на хората, аз ходя да давам обяснения дали имам разрешителни за какво ли не!

Имаме всички документи, разбира се, и ги представяме. Все пак не сме бандити, а артисти. Когато има конкуренция, тя трябва да е на манежа. И в такъв тежък момент всички циркове би трябвало да си помагаме, да отстояваме своите права, а не да воюваме тогава, когато всички сме слаби".

И стигаме до там, че проблемите на българския цирк не започват с пандемията.

Още

Драгомир Драганов: Престъплението на предишната власт спрямо българския цирк е не палежът, а че не построява нов

Престъплението спрямо българския цирк - не палежа, а липсата на нов

Преди около 30 г., скоро след идването на демокрацията, "благодарение" на бившия министър на културата Елка Константинова, почти буквално на улицата остават всички щатни циркови артисти към т. нар Главна дирекция на българските циркове.

За златните години на този вид изкуство у нас добре си спомня живата енциклопедия на българския цирк - телевизионният водещ Драгомир Драганов, според когото цирковото съсловие се оказва шокирано и неподговено да бъде изоставено от държавата, което създава предпоставка за кратък период от време огромната смазана машина, наречена български цирк, да се разпадне.

Драгомир Драганов разказва за легендарната история на българското цирково изкуство (Снимка: BulFoto)

"До онзи момент държавата се е грижила за всичко - ако има нужда от попълване на дадена група, се организира огромен кастинг, явяват се десетки младежи и девойки. За едно място в трупа "Балкански" се явяваха по 100-150 души от цялата страна и той избираше най-добрите от цялата страна. Имаше стабилни договори и всичко беше осигурено. Назначени в Главна дирекция "Български циркове", те получаваха заплати, репетираха всеки ден, пътуваха в чужбина. Преди 10 ноември единственият шанс да видиш т. нар. Запад бе да си в цирка.

Драгомир Драганов разказва за легендарната история на българското цирково изкуство (Снимка: BulFoto)

Кой българин през 60-те, 70-те и 80-те години е мечтал напълно легално, печелейки пари, да се намира в Америка четири години?! Имаме български циркови трупи, например акробатите на коне Романови и Славови, които са прекарали общо 12 години в САЩ. Балкаснки с трупата си е работил общо 13 г. в цирк "Кроне" в Западна Германия, който е най-големият пътуващ цирк в Европа и до днес", спомня си Драганов.

Когато дирекцията ги уволнява, на собствениците на всички тези трупи се налага да започнат сами да издържат акробатите си. Така първо рухват големите групови номера. Рухват и големите дресури на животни. Ако до този момент държавата се е грижила и за тях, след това много от животните биват раздадени в зоопаркове. Отделно в българския цирк остават и малко разрешени животни.

"До началото на 2000 г. на практика не бяха останали следи от държавния цирк с оня размах, реквизит, с онези големи групови номера", разказва с тъга Драганов.

Циркът, разбира се, преминава през тези трудни години, макар и към днешна дата с по-беден жанров фонд, в сравнение със златните му години. Но ако годините след разпада на държавния цирк поставят под заплаха изкуството, то днес пандемията поставя под заплаха физическото оцеляване на цирковете.

Държавната помощ - за първи път от десетилетия

Факт е, че държавата отпусна средства на цирковете чрез Национален фонд "Култура" и то според някои оценки не малко. "Таванът" е 100 000 лева за цирк. Това далеч не става без упорство, десетки часове на преговори и необявени (за всички) срещи. Отделно тези средства повечето артисти определят като прецедент.

Десислава Иванова, която към днешна дата е председател на Българска младежка циркова асоциация, разказва как изобщо се стига до там по-малките циркове да обединят усилията си и да изискат средства от държавата, заради това, че месеци наред нямат възможност да работят.

Въпросната асоциация е основана през 2014 г. от група артисти, за да защитава и представлява интересите на цирковите артисти, продуценти и треньори. Поводът за това решение е забраната за показване на диви животни в цирка и фактът, че нито една институция по онова време не се свързва с никой от бранша за становище преди тази забрана да стане факт.

Единствената организация, която е представлявала цирковото изкуство до онзи момент, е Гилдията на цирковите артисти към Съюза на артистите (САБ) в България, която не предприема нищо и не защитава дивите животни в цирка по думите на Иванова. Десетки артисти прекратяват членството си в САБ след този случай и се обединяват в БМЦА. 

"Когато пандемията ни връхлетя и цирковете в България останаха затворени повече от седем месеца - четири месеца зимен сезон и три месеца локдаун, потърсихме помощ от Министерство на културата в лицето на Елиянка Михайлова - директор Дирекция "Сценични изкуства и художествено образование".

Научихме, че е имало назначена среща на цирковите продуценти с министъра на културата, но никой не дошъл на нея освен фамилия Балкански", разкрива Десислава Иванова, като според нея причината за това са войните в самата гилдия. 

Академичен цирк Балкански (Снимка: BulFoto)

В крайна сметка се стига до втора среща, на която присъстват директорите на 10 от общо 11-те цирка в България. Обсъдени са спешни действия за спасяването на цирковото изкуство и мерките, които трябва да се предприемат за дългосрочна подкрепа на бранша. Така се ражда Програмата за подкрепа на професионални организации в областта на цирковото изкуство към Национален фонд "Култура".

Програмата е съобразена с цялата информация, подадена от БМЦА към Министерството на културата, за да отговори на нуждите на пътуващите циркови трупи не само по време на пандемията, но и в бъдеще да позволи развитието на българското цирково изкуство, признава Иванова. 

"Усилията в тази насока на г-жа Елиянка Михайлова я превръщат в ангел спасител на едно отдавна изоставено дете на българската култура", благодарна е председателката на БМЦА. Всички циркове, кандидатстващи по програмата за 2021 г., получават финансиране и тази година по думите на Иванова успешно изпълняват проектите си.

Асоциацията успява да сключи и рамково споразумение за браншова отстъпка с "Музикаутор" при уреждане на авторските права за музика, ползвана в спектаклите на цирковете.

"Благодарни сме на НФК за подкрепата, която ни оказаха. Без нея едва ли щяхме да запазим целия си екип, животни и транспорт, едва ли щяхме да можем да си позволим да запазим и дори повишим качеството на спектакъла без да вдигнем двойно цените на билетите при тези COVID ограничения.

Фондът изигра огромна роля в това нашето изкуство да продължи да пътува и да е достъпно. Щастливи сме, че програмата за подкрепа на цирковото изкуство ще остане за в бъдеще и ще ни даде възможност да развиваме цирка в България", казва директорът на цирк "Иванов" Христо Иванов.

Светлината на прожекторите няма да изгасне, но има и още много работа

Да, пандемията поставя под изпитание физическото оцеляване на цирка. Но в много отношения се оказва и благотворна, признават представителите на това изкуство. 

"Тази година цирковете попълниха програмите си с изключителни артисти, зрителският интерес е огромен, непрекъснато се пускат нови извънредни спектакли почти във всеки град, за да удовлетворят нуждата на публиката, зажадняла за качествено цирково изкуство.

След борбата ни с Министерство на здравеопазването през януари и февруари 2020 г., когато цирковете бяха затворени със заповед, а театрите останаха отворени, най-после циркът зае своето място в сценичните изкуства и получи правото също както театъра да работи с 50% от капацитета на местата.

Места, които никога не стигат, но сме щастливи, че публиката търси и оценява високо цирковото изкуство", казва Десислава Иванова.

Благотворни според нея се оказват събитията, които показват някои истини, нужди, перспективи и възможности:

"Като това, че във всяка европейска страна цирковото изкуство е подкрепяно от държавата, цирковете имат силна браншова организация и се конкурират с изкуство, с качество и естетика, а не с медийни войни и подмолни политически ходове. Време е и в България това да се случи". 

Асоциацията, която сега обединява повечето циркове у нас, има още много работа, като освен с Министерство на културата, разговаря и с Националното сдружение на общините в България. Така например според представителите на БМЦА е време общините да помогнат за по-широкия достъп на обществото до цирково изкуство.

"За съжаление има десетки градове, в които от 30 г. не е гостувал цирк, защото няма място. Тази тенденция расте, особено в големите градове. Ако не се вземат мерки, българските деца след 10 г. ще гледат цирк само по телевизията и в интернет, а това е все едно да близнеш захар през стъкло. Циркът не се наблюдава, а се изживява!

Направихме проучване на територията на Столична община и се оказа, че един почти 2-милионен град няма място за цирк. Има само една площадка, определена за цирк, и тя е проектирана и изградена по архитектурата само на цирк "Балкански", а за останалите десет български цирка е технически невъзможно да я ползват.

Предстои ни много сериозна работа със Столична община за разкриването на места за цирк в големите квартали", казва Иванова.

Отделно от това цирковете у нас имат силно изразена социална функция, като всеки от тях изнася благотворителни спектакли за групите в неравностойно положение и за хората с увреждания, което се прави във всеки град, но се организира самосиндикално от директорите им, разкрива Христо Иванов от цирк "Иванов". 

Но за да завършим с оптимизъм, ще цитираме Драгомир Драганов, който също е оптимист за българския цирк - най-вече заради младите хора, които са амбицирани да постигнат нещо и да го надградят до степен да го показват не само пред българска публика, но и в чужбина.

Той например отличава като забележителни заряда и хъса, които имат артисти като Майкъл от цирк "Ориент", който разработва номер с качване на свободна стълба, докато жонглира. Или на Марио от цирк "Колозеум", който впечатлява с изключителна дисциплина и талант. Също и красотата на цирк "Арена", който освен че е красив, разполага и с подбрани, красиви и пищни костюми. Или постановката на цирк "Иванов", където има невероятна атмосфера. Или брилянтният цирков номер на кънки на най-младото поколение Балкански, които предизвикват у него възхищение и поклон.

Защото "циркът не се гледа, той се изживява".

Елза ТОДОРОВА

***

Като тема с продължение оставяме въпроса защо малките циркове и "Балкански" не могат да намерят общ език и в какво се състои кофликтът между тях. 

Още

Предстои предпремиерата на документалния филм за опожаряването на стария цирк

Предстои предпремиерата на документалния филм за опожаряването на стария цирк

Още

Фотографът Иван Григоров: Конфискуваха част от снимките ми при пожара на цирка

Фотографът Иван Григоров: Конфискуваха част от снимките ми при пожара на цирка

Още

Опера в цирка - със световния тенор Калуди Калудов

Опера в цирка - със световния тенор Калуди Калудов

Още

Цирковата фамилия Балкански - домакин на тазгодишните "ИКАР"-и

Цирковата фамилия Балкански - домакин на тазгодишните "ИКАР"-и

Коментирай 9

Календар

Препоръчваме ви

Вдишай Свободно... на фестивал NEDRAma International 2021!

6 премиери, много документален театър, много съвременна драматургия и най-вече много млади творци ви очакват от 16 до 24 октомври на фестивала, организиран от театър "Реплика"

Красимира Стоянова излиза на сцената с Людмил Ангелов, предстои ѝ концерт в Лондон

На 3 декември в лондонската зала Cadogan Hall Красимира Стоянова ще участва в концертното изпълнение на рядко представяната опера Zingari от Руджеро Леонкавало. Творбата е създадена през 1912 г. по поемата "Циганите" на Пушкин

Българската пиеса "Цветята" с премиера в Театър "София"

Спектаклите са на 20 и 21 октомври 2021 г.

Премиера на "Пиано в тревата" от Франсоаз Саган в Народния театър

Пиесата се поставя за първи път на българска сцена

Асен Блатечки и Койна Русева с Шекспир, Пушкин и Чехов в спектакъла "Омразна любов"

Сценичната двойка празнува юбилей на патерица с най-доброто от класическата драматургия

Соня Йончева прие наградата "Певец на годината" от "Опус Класик"

Соня Йончева спечели престижното отличие в края на август. "Опус класик" са европейският еквивалент на наградите "Грами"