След дебюта си в ролята на Амелия през 1987 г. на сцената на Миланската Ла Скала с Лучано Павароти, Мария Гулегина изпълнява партията десетки пъти на най-големите световни сцени. Певицата с глас на кралица, както я нарича критиката, ще гостува повторно на сцената на Софийската опера в "Бал с маски" след зашеметяващия ѝ триумф в "Парсифал" на наша сцена. Гулегина гостува в постановката на последната опера на Рихард Вагнер по покана на режисьора и директор на Софийската опера Пламен Карталов. Тя събра овациите на публиката в "Парсифал" след 12 главни роли в Миланската  Ла Скала, 200 спектакли в "Метрополитън", "Арена ди Верона", десетки награди по света.

Още

Оперната дива Мария Гулегина - в ролята на магьосницата Кундри в "Парсифал" в Софийската опера

"Бал с маски" е история за любов, омраза, ревност, отмъщение, завист и политика, но най-вече за човек, който търси пътя към себе си и това, което обича. Невъзможната любов води до жестока борба. Това е сблъсък на обичта и лоялността към най-добрия приятел и силната страст към съпругата му.

Повече от 10 години тази постановка е една от любимите на публиката. Премиерата е през 2007 г. и тогава в интервю режисьорът Пламен Карталов споделя: "За мен една съвременна режисура или диригентска интерпретация е само част от оперния спектакъл, в който певците са главният инструмент".

Снимка: Софийска опера и балет

Мария Гулегина е сред най-големите имена в оперния свят. До края на сезон 2018/2019 тя ще пее на престижните сцени на Мариинския театър, Петербург, Берлинската опера, Театро Колон, Буенос Айрес.

Не пропускайте участието ѝ на сцената на Софийската опера в "Бал с маски" от Джузепе Верди на 29 май от 19 часа.

Диригент Иван Филев
Режисьор Пламен Карталов 

За "Бал с маски" от Джузепе Верди

Още

Световната дива Мария Гулегина: Италианците загърбиха операта заради футбола и "Сан Ремо"

Убийството на шведския крал Густав ІІІ по време на бал през 1792 е историческо събитие, което служи за сюжет на драматични и оперни творби. Операта "Густав ІІІ" или "Бал с маски" на Д. Ф. Обер написана по едноименната пиеса от Е. Скриб е сред известните произведения на тази тема. Драмата на Скриб и либретото по нейни мотиви служат за сюжетна основа на операта на Верди.

Нито една от творбите на Маестрото не е претърпяла такива цензурни митарства като "Бал с маски" /първоначално заглавие "Отмъщение с домино"/. Австрийската цензура категорично забранила представянето на сцената на убийство на коронована особа. Забраната била продиктувана от скорошно политическо събитие - през 1858 италианският граф Феличе Орсини извършил покушение над Наполеон ІІІ заради предателството му към Италия. На Верди било предложено да пренесе действието през средните векове във Флоренция, а краля да превърне в обикновен дворянин. Верди отказал, въпреки че го заплашили с иск за неустойка от страна на театралния импресарио. След една година цензурната забрана била отменена. Но все пак се наложило Верди да направи някои отстъпки. Убийството на английски губернатор от Северна Америка не би могло да предизвика нежелани асоциации. Така крал Густав ІІІ станал Ричард Уоруик - губернатор на Бостън, а убиецът му - офицерът Анкарстрем бил назован Ренато. Съответно останалите персонажи получили също английски имена. С голямо нежелание Верди направил тези промени само за да спаси операта.

"Бал с маски" принадлежи към върховите творчески постижения на Маестрото, в които словото и музиката, музиката и действието са неразривно свързани. Психологическите конфликти са изобразени с Шекспирова мощ, като в същото време силата и драматизма се съчетават с най-прецизни детайли на душевните състояния на героите. Верди майсторски използва метода на контраста - зловещи образи по време на празнично веселие, нежна лирика по време на тайнствена и мрачна сцена. "Бал с маски" се отличава с богати и изразителни вокални партии, бляскав оркестър, майсторски построени ансамбли. Финалът на втора картина от първо действие е сред върховете на музикалната драматургия. Нито един любовен дует в цялото творчество на Верди не може да се сравни с дуета на Ричард и Амелия от второ действие. В писмо до Антонио Сома Верди обяснява, че точно в тази сцена е вложил целия "безпорядък" на страстта. Любовта в действителност е основната тема на тази опера, наречена от известния италиански критик Масимо Мила Вердиевата "Тристан и Изолда", но преведена на италиански и пренесена под горещо и страстно слънце.

"Бал с маски" е имала огромен и заслужен успех още при първото си представяне в Рим на сцената на театър "Аполо" на 17 февруари 1859. Много скоро под името "Амелия" операта била поставена и в други театри на Италия, а след това в Париж, Берлин и други западноевропейски столици.

Първата българска премиера на "Бал с маски" е на сцената на Софийската опера на 22 октомври 1926 г. под диригентството на Венедикт Бобчевски и режисурата на Илия Арнаудов.