Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Най-бързият часовник във вселената" - представление-ексцесия за злото, маскирано с пъстрите дрехи на поетичното бленуване

ГОРЕЩИ НОВИНИ ОТ ТЕАТЪР 199

"Най-бързият часовник във вселената" - представление-ексцесия за злото, маскирано с пъстрите дрехи на поетичното бленуване

"Това не е истина, това е задъхан разказ за жадуването, за неистовото желание, за изгарянето по другия", казва режисьорът Стайко Мурджев за най-новото си заглавие

Явор Бахаров, Станка Калчева, Александър Тонев, Виттория Николова и Малин Кръстев (в "Най-бързият часовник във вселената", режисьор Стайко Мурджев (Снимка: Иван Дончев/Театър 199)

На 26 май (неделя) от 19.30 часа Театър 199 "Валентин Стойчев" ще представи новата си премиера "Най-бързият часовник във вселената" от Филип Ридли в интерпретацията на Стайко Мурджев. Постановката се поставя за първи път в България.

Малин Кръстев, Явор Бахаров и Румен Михайлов в "Най-бързият часовник във вселената", режисьор Стайко Мурджев (Снимка: Иван Дончев/Театър 199)

Стая, напомняща огромно напукано яйце, пълна с чудати предмети. Това необикновено жилище се намира над изоставена фабрика за кожи в почти постоянно мъгливия Източен Лондон. Около капандурите на помещението красиви, мистични птици кръжат. А обитателите на дома са готови за специално празненство. Всичко е планирано до последния детайл. Със сигурност нищо не би могло да се обърка. Има питиета - портокалов сок и водка. Има и голяма торта с деветнайсет свещи. Има специален нож, с който тя да се разреже. И още много други изненади.

Очаква се единствено пристигането на почетния гост! Той се появява и нещата неизбежно се объркват. Играта динамично променя своите правила. Неочаквани обрати се редуват с темпото на най-бързия часовник във вселената. До мига, в който се разкрива жестоката тежест на кожуха на смразяващото ни съвремие, но и тайната как е възможно над мъглата да се полети...

Виттория Николова и Румен Михайлов в "Най-бързият часовник във вселената", режисьор Стайко Мурджев (Снимка: Иван Дончев/Театър 199)

В традицията на съвременния британски театър комичният абсурдизъм на текста на именития Филип Ридли не спестява бруталното си откровение: "Всички сме малки гладни канибалчета на собственото си канибалско парти!".

Постановката на Стайко Мурджев не се стреми да шокира, а да събуди сетивата ни именно за факта, че сякаш сме привикнали да приемаме такова отношение към живота. В неговото изследване го подкрепят със зловеща вещина актьорите Малин Кръстев, Явор Бахаров, Станка Калчева, както и съвсем младите, но подсказващи безспорен потенциал - Виттория Николова, Румен Михайлов, Александър Тонев. Допълвани от сценичната картина на Петя Боюкова, звуковата атмосфера на Емилиян Гацов-Елби и майсторският превод на Деница Димитрова.

Режисьорът Стайко Мурджев:

"Голямата любов деца не ражда,
а аз сънувам всяка вечер люлка,
голямата любов е за прокажените,
те нямат сватби, нямат бели булки..."

"Това не е истина, това е приказка, тъмна приказка за отсъствието на любовта. Това е представление-ексцесия, това е спектакъл за злото, маскирано с пъстрите дрехи на поетичното бленуване. Това е свят без любов. Най-страшният свят, защото всяко докосване без любов е извращение, всяка целувка без любов е порнография, всяка песен без любов е крясък в бездната.

Това не е истина, това е порочна фантазия за избора, за категоричното решение, за отказа да чувстваш, да усещаш, да живееш любовта. Да я ампутираш от себе си. Да си създадеш антитела срещу нея. И да смазваш с лице от лед всеки, който се опита да те връхлети отново с нея.

Явор Бахаров, Виттория Николова и Александър Тонев в "Най-бързият часовник във вселената", режисьор Стайко Мурджев (Снимка: Иван Дончев/Театър 199)

Явор Бахаров, Румен Михайлов и Малин Кръстев в "Най-бързият часовник във вселената", режисьор Стайко Мурджев (Снимка: Иван Дончев/Театър 199)

Това не е истина, а невротичен психологически комикс, в който си осъден да пораснеш за една нощ, в който погребваш Слънцето, за да попаднеш в капана на Луната, в който звездите са се подредили така, че накрая камбаната да бие за теб, в който си предназначен за блудство, докато мечтаеш за милувка. Контрастен пъзел от сложни взаимоотношения, зависимости и садомазохистични игри, след които да останеш жив е най-голямото наказание.

Това не е истина, това е задъхан разказ за жадуването, за неистовото желание, за изгарянето по другия. Това е камерен епос за разнищването на сърцето, за принасянето на душата в жертва, за разтварянето по другия, за патологичното надяване, че някой ден или някоя нощ, в някоя гора, под някое небе, ще намерим заедно най-бързия часовник във Вселената и годините ще прелитат край нас, и ще се превръщат в часове, а часовете в секунди и ще заживеем щастливо. Завинаги. Защото най-бързият часовник във Вселената е..."

"... Голямата любов е смях през сълзи,
попитайте загиналите рицари.
Разбрах го преди да се удавя в бързея -
голямата любов е мъртва птица."

Явор Бахаров, Виттория Николова, Александър Тонев в "Най-бързият часовник във вселената", режисьор Стайко Мурджев (Снимка: Иван Дончев/Театър 199)

Виттория Николова и Александър Тонев в "Най-бързият часовник във вселената", режисьор Стайко Мурджев (Снимка: Иван Дончев/Театър 199)

Малин Кръстев в "Най-бързият часовник във вселената", режисьор Стайко Мурджев (Снимка: Иван Дончев/Театър 199)

Филип Ридли е английски творец, роден в Източен Лондон през 1964 г. Влиянието му върху културната сцена на острова има изключително широк обхват. Като фотограф и живописец е причислен към "Младите британски художници", движение, в което редом с него изгряват имената на Деймиън Хърст и Марк Копишо. В една от ранните им изложби картината му "Еякулация от дроздове" е скрита зад параван, на входа на който е поставено предупреждение за "скандалния характер на произведението". В киното той е известен със сценарии на дълбоко смущаващи филмови сюжети (някои от които режисира сам).

Най-известният сред тях е "Близнаците Крей". Автор е и на три романа за възрастни. Като драматург Филип Ридли е един от основателите на значимото движение в британския театър "Право в лицето", към което се числят имена като Сара Кейн, Патрик Марбър, Джо Пенхол.

Пиесата му "Дисни трилър" (поставена в Театър 199 през 1997 г.) е обявена за "ключов текст" в новата посока на английската драматургия на нашето съвремие. Други негови знакови заглавия за сцената, освен "Най-бързият часовник във вселената", са: "Призракът от идеалното място", "Река Винсънт", "Стръкчета стъкло", "Нежният напалм", "Тъмната ванилова джунгла", "Привлекателният паразит", "Карагула". Носител е на редица награди, но бива пренебрегван за най-престижните призове, поради привидно бруталния характер на своя светоглед.

Въпреки тази негова репутация Ридли пише седем приказни пиеси за деца, едно либрето за опера за млада публика и няколко стихосбирки. Да, той може би е автор, който напомня за страстта на братя Грим или пък на Дейвид Линч към тъмното ни подсъзнание, но като тях, неговата цел е то да се пречисти, да накара зрителя или читателя да се смае, да потръпне, но и да прогледне в мрака за да види в него светлината.

Спектакълът не се препоръчва за лица под 18 годишна възраст.

Явор Бахаров, Станка Калчева, Александър Тонев, Виттория Николова и Малин Кръстев в "Най-бързият часовник във вселената", режисьор Стайко Мурджев (Снимка: Иван Дончев/Театър 199)

НАЙ-БЪРЗИЯТ ЧАСОВНИК ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
от ФИЛИП РИДЛИ

Превод ДЕНИЦА ДИМИТРОВА
Постановка СТАЙКО МУРДЖЕВ
Сценография ПЕТЯ БОЮКОВА
Музика ЕМИЛИЯН ГАЦОВ-ЕЛБИ

в ролите:

ЯВОР БАХАРОВ Кугър Глас
МАЛИН КРЪСТЕВ Капитан Так
АЛЕКСАНДЪР ТОНЕВ, РУМЕН МИХАЙЛОВ - Фокстрот Дарлинг
ВИТТОРИЯ НИКОЛОВА Шърбет Гравъл
СТАНКА КАЛЧЕВА Чийта Бий

Следващите представления на "Най-бързият часовник във вселената" са на 8 и 14 юни на сцената на Театър 199.

Още

"Ясна поляна" или защо "Чехов каза "сбогом" на Толстой"

"Ясна поляна" или защо "Чехов каза "сбогом" на Толстой"

Още

"Съгласие" от Нина Рейн за първи път на българска сцена

"Съгласие" от Нина Рейн за първи път на българска сцена

Още

"Зверското синьо" от Филип Ридли за първи път на българска сцена в НАТФИЗ

"Зверското синьо" от Филип Ридли за първи път на българска сцена в НАТФИЗ

Още

"Договор 2019" - комедиен разказ за модерното време, над което витае сянката на нещо зловещо

"Договор 2019" - комедиен разказ за модерното време, над което витае сянката на нещо зловещо

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Емил Марков и Керана – един неочакван тандем в театралната комедия „Всяка първа сряда“

Премиерата на пиесата от Щефан Фьогел в София ще бъде на 7 април на сцената на „Théatro отсам канала“

Топлоцентрала среща българските артисти с професионалисти от цял свят

От 12 до 15 юни българските артисти ще се срещнат с над 530 организации и творци от цял свят по време на годишната среща на IETM

Бургаската опера ще бъде в ритъма на валса с "Виенска кръв" във вторник

Под палката на Деян Павлов, вглавните роли дебютират Нона Кръстникова и Яни Николов в оперетата на Йохан Щраус-син по режисура на Марио Николов

Ерендира на Маркес оживява в моноспектакъл

"Излишни са опитите да се каже нещо ново за творчеството на Габриел Гарсия Маркес. Затова пиесата "Ерендира" по едноименната новела е само един по-различен прочит на откровения реализъм на Маркес", казват от екипа на представлението

Transformability: Forever [донякъде мюзикъл] или възможно ли е един философски текст да се танцува?

Авторският пърформанс на Вили Прагер е провокиран и вдъхновен от едноименната статия на философа Боян Манчев, в която той разисква отношенията между съвременното консуматорско общество, с неговата все по-изострена "пърформативност" и танца, в контекста на капитализма и глобалната пазарна икономика