ИЗКУСТВОТО ОНЛАЙН
Гледайте "Фигури при влюбен полет" на Сфумато
На 11 юни от 19 ч. продължават с постановката си от 2005 година
Редактор : / 925 Прочита 0 Коментара
Сцена от постановката "Фигури от влюбен полет", реж. Владимир Петков (Снимка: Театрална работилница "Сфумато")
Театрална работилница "Сфумато" продължава да качва по едно представление седмично от своята театрална история в канала си в YouTube.
В момента нямаме възможност да се срещаме с най-важното за нас - вие, нашите зрители, но можем да ви предложим да видите по какъв начин сме рисували въздуха през годините.
На 11 юни от 19 ч. продължават с "Фигури при влюбен полет" от Исмаел Жюд по "Фрагменти на любовния дискурс" от Ролан Барт и "Страданията на младия Вертер" от Йохан Волфганг фон Гьоте - ТУК
Режисьор: Владимир Петков, Сценография: Петър Митев, Костюми: Ренета Стаменова, Хореография: Татяна Соколова и Мила Искренова, Музика: Стефан Вълдобрев, Участват: Георги Златарев, Диана Герова, Добриела Попова, Анатоли Лазаров, Юлиана Сайска, Борис Георгиев и Пьотр Кшемински
Продукция на Театрална компания "Контрапункт" и "Сфумато".
Премиера 10 януари 2005 г.
Номинация за награда "Икар 2005" на Стефан Вълдобрев в категория "Авторска музика или оригинално музикално оформление".
Това, което е залегнало в пиесата и това, което искаме да предадем, са различни състояния на влюбеното същество. И така, следвайки прийома на Станиславски за живота на човешкия дух, за нас е много важно да предадем как живее той, когато е силно, безнадеждно влюбен. Независимо как отсрещната страна му отговаря. И мисля, че това би било интересно за максимално широк кръг зрители. Начинът на постановка и изразните средства са съвременни, някои използват думата постмодерни. Иска ми се това да бъде един достоен спектакъл, който да може спокойно да бъде показан и навън без да се срамуваме, защото много малко са тези, които могат да прекрачат границата.
Така че ми с е иска представлението да бъде разбирано и обичано, както от българска, така и от чужда публика. Когато се изразяват човешки неща, които са изконни, вечни теми, те неминуемо радват и се възприемат по един много по-директен начин, особено когато актьорите живеят чрез телата си това, което говорят. Но и езикът е доста важен - това какво се казва в момента. Това е един баланс между двете - много фин и деликатен.
Владимир Петков
На изкушението, което представлява книгата на Барт "Фрагменти на любовния дискурс", са се поддавали мнозина режисьори и драматурзи, но не са много онези, които са успявали да избягнат скуката на знаковата илюстрация. Трудността и оттук изкушението е всъщност в начина, по който да се превърне този текст в сценичен текст, в многозначна "драматургия", в представление, което вълнува. Владимир Петков, отново с Исмаел Жюд и Мила Искренова (тук и с Татяна Соколова), се е впуснал успешно тъкмо в него.
Исмаел Жюд е написал текст, който е леко драматургично музициране върху текста на Барт, композиране на фрагменти, които кръжат около отделни фигури и топоси на любовното говорене. Те иронично блуждаят тук-там, сглобявайки и леко иронизиращи първоначалното значение на dis-cursus, или, както казва Барт, "когато някой тича насам-натам".
Фигурите на сцената се явяват метонимично - жест, дума, монолог, сглобка на тела и хореография на чувството: Вертер и Шарлоте, Заслепената, Изоставеният, Очакващата, Омагьосаният, Гневният. Те са фигурите-перифрази на класическите "действащи лица", които въвличат зрителя в гледането към любимия; актьорите, с малки изключения, вдадено и убедително сглобяват образите.
Това не е нито танцов театър в традициите на сюжетния, драматичен танц на Пина Бауш, нито т.нар. драматичен театър и алтернативните му изкази, нито експериментална интеракция, рефлексия върху постмодерни сюжети. Но в същото време спектакълът ги "помни" и използва елементи от тях, за да насочи зрителския поглед към актуалното ни живеене в зоните на чувствата, които всъщност винаги са сглобявали тялото на театъра.
Като въвлича гледащите в езика, на който се говори за любов, спектакълът изгражда чувствената картография на една лична емоционална сцена, на която всеки зрител се оказва сам с фрагментите от своя опит. Както казва Чоран, "несправедливо ще е да злословим срещу чувство, надживяло романтизма и бидето"...
След "Нощта..." на Колтес, представлението на Владимир Петков "Фигури при влюбен полет" е следващото в неговата работа, което все по-ясно очертава елементите в един чист и елегантен стил, по който лесно можете да го познаете.
Ето поне три от тях: дискретният чар на утаената в езика на спектакъла богата театрална култура; чувствителната интелигентност в изричането на вълненията на спектакъла; иронията при изграждането на театралния жест, която никога не прескача при грубоватата пародия.
Дори само те са достатъчни, за да стане ясно, че подобен театрален език изрича тип поведение и мислене, доста маргинално и нетипично за доминиращата втелесена медийна трескавост на визуалния образ и вписаната в него еднозначна прагматика на словесното общуване. И тъкмо в това е неговата сила. Но и уязвимост. Да тръгнеш след неговия "... влюбен полет" обаче си струва.
Виолета Дечева, "Култура"
Може ли по фрагменти от Ролан Барт и Гьоте да се създаде нещо като светла и безкрайна суматоха? Може, ако с това се е заел френският драматург Исмаел Жуд.
Летящи фигури, които се вкопчват и разминават, а после се удрят с разперени криле в стената. Фигури при влюбен полет, крачещи две педи над земята, стенещи като ранени зверове, бягащи по стените, преодоляващи гравитацията, чувството си за идентичност и самота.
Такъв - нестандартен и летящ - е новият спектакъл на Театрална работилница СФУМАТО "Фигури при влюбен полет". Френският драматург е създал мистичен микс от "Страданията на младия Вертер" на Гьоте и "Фрагменти на любовния дискурс" на Ролан Барт.
Запознатите веднага ще запитат: как би могъл философският "дискурс" на Барт изобщо да бъде сценичен? Отговорът се крие в думата с латинския корен. Както е известно, първоначално дискурс означава "действието, когато човек тича насам-натам, пристига и си отива неколкократно, непрекъснато начева и крои нещо". В съзнанието на влюбения е същото. Затова и влюбеният дискурс е във внезапните пристъпи на езика, които в спектакъла на авангардния режисьор Владимир Петков се материализират във фигури.
Седем влюбени фигури, тичащи една към друга в невъзможен любовен дискурс (полет, действие, феномен). Това са: Вертер на Георги Златарев, Шарлоте на Диана Герова, Заслепената на Добриела Попова, Изоставения на Анатоли Лазаров, Очакващата на Юлиана Сайска, Омагьосания на Борис Георгиев и Гневния на Пьотр Кшемински. Освен Шарлоте и Вертер останалите пет персонажа са измислени от автора и охотно допълнени от режисьора. Те са размесени като тесте карти и пръснати по цялата сцена подобно листа, въртящи се в есенен полет. Придържани са да не излитнат от блестящата хореография на Мила Искренова и Татяна Соколова. Както се досещате, сцената е полутъмна, а декорът - минималистичен.
Седем състояния на любовта, които не могат да се достигнат в думите, произнасяни на шест различни езика. Немският, френският, италианският, руският, полският и българският са израз на вавилонската невъзможност за изначално неразбиране между хората. В хаоса на нарушения ред техните чувства се сливат с чувствата на зрителя в пълната зала на Сфумато.
Патриция Николова, "Сега"
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fstsena%2Fgledayte-figuri-pri-vlyuben-polet-na-sfumato&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2020%2F06%2F08%2F2019042%2F768x432.jpg%3F_%3D1591641002&description=Гледайте "Фигури при влюбен полет" на Сфумато', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}