Дори само произнасянето на името му поражда респект. То символизира класа, майсторство, авторитет. Жан-Люк Годар напусна нашия свят през 2022 година, но творчеството му продължава да ни вълнува.

В много страни ежегодно се провеждат ретроспекции с негови филми.

Годар е френско-швейцарски филмов режисьор и сценарист, считан за един от създателите на френската Нова вълна. Неговият експериментаторски дух и специфичният му стил променят световното кино. Годар се превръща във вдъхновение за поколения режисьори в цял свят. Несъмнено емблематичният филм в неговата кариера е дебютният му филм от 1960 година - "До последен дъх" (б.а. ориг. заглавие "Без дъх").

Така че още с първия си филм, заснет с удивително нисък бюджет, Годар буквално разрушава всички правила на класическия филмов разказ и поставя основите на френската Нова вълна. В ролята на чаровния бунтовник, главния герой във филма, за пръв път светът ще забележи яркия талант на Жан-Пол Белмондо. Негова партньорка във филма е актрисата Джийн Сибърг, считана от съвременниците си за една от най-талантливите актриси на своето време.

Жан-Пол Белмондо и актрисата Джийн Сибърг, в кадър от филма на Жан-Люк Годар "Без дъх" /"До последен дъх"/

Филмът е едновременно любовна драма и философски размисъл за свободата и човешкия стремеж за пълноценен живот "до последен дъх". Сценарият на филма е написан от Годар и Франсоа Трюфо буквално преди снимките, а диалозите били доизмислени от актьорите в процеса на работа. Това е един абсолютно новаторски подход, непознат дотогава в световната кинематография.

Още

КИНОЛЕГЕНДИ

Франсоа Трюфо влиза в клиника заради раздялата си с Катрин Деньов

И забележете, че десетилетия след създаването си "До последен дъх" на Годар продължава да бъде считан за емблема на модерното кино, а самият Годар - за виден представител на авангарда. Той е лчност, която и до днес продължава да бъде критерий за висока професионална класа.

Годар почина на 91-годишна възраст, но светът остана потресен от загубата и "изпита мъка като за дете", написа един критик. Може би защото режисьорът до края си бе съхранил своя, по младежки търсещ дух; и енергия, жадуваща да твори "до последен дъх".

Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 година, като второто от четирите деца на лекар, богат собственик на частна клиника. Майка му пък произхождала от банкерски род от Швейцария, сред чиито представители са основателите на банка "Париба".

По време на Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, но след като родителите на Годар се развеждат през 1948-а, той се завръща в Париж.

През 1961 година режисьорът сключва брак с актрисата Анна Карина, която участва в много негови филми - "Жената си е жена" (1961), "Да живееш живота си" (1962) и др.

Годар и съпругата му Ана Карина, юни 1961 г. Снимка: Getty Images

Впоследствие връзката им се разпада и според някои биографи на режисьора това дава отпечатък върху неговата емоционалност, отразява се и върху творчеството му. Определят филмите му "Алфавил" и "Лудият Пиеро" (1965) като израз на екзистенциална криза.

Разбира се, това е нормално и разбираемо състояние за всеки чувствителен творец, но онова което някои наричат "криза", всъщност ни показва един различен ракурс от неговата емоционалност.

Френският филмов режисьор Жан-Люк Годар във Венеция със съпругата си, датската актриса Анна Карина, 5 септември 1963 г. Снимка: Getty Images

Годар е многолик творец. През 70-те години на миналия век той активно се вълнува от световната политика и създава много документални филми - за палестинската революционна организация, за комунистическите страни и др. Тези филми, по обясними причини са малко познати на широката публика.

Още

КИНОТО НА ХХ ВЕК

Жан-Люк Годар, който трансформира киното

Ще се изненадате, но Годар, потомъкът на банкери, през целия си живот имал леви убеждения. С чувство за ирония в едно интервю казва: "Израснах в буржоазно семейство, и един ден избягах. Дойдох в света на кинопроизводството, вместо да тръгна по пътя на марихуаната и ЛСД-то. Тогава открих, че светът на киното е най-буржоазното семейство, което съм виждал някога". Годар сякаш съвсем осъзнато се дистанцира от произхода си и търси героите си сред обикновените хора.

Франки Даймън, актьор и един от лидерите на движението „Черна сила“ в Америка, разговаря с френско-швейцарския филмов режисьор, сценарист и филмов критик Жан-Люк Годар на снимачната площадка на филма „Едно плюс едно“ (известен още като „Съчувствие към дявола“) в Ломбард Уорф, пристанището на Лондон, Великобритания, 24 юли 1968 г. Снимка: Getty Images

Както казахме, 70-те години на миналия век са голяма школа за неговите политически ориентири. Годар имал много идеи за нови филми, но бил принуден да спре да работи за известно време. Причината е, че претърпява тежка катастрофа с мотоциклет, след която в продължение на две години се възстановява и не може да снима.

През 1972-ра се завръща на екран с филма с оптимистичното заглавие "Всичко върви добре".

22 април 1963 г. Френската актриса Бриджит Бардо на пресконференция в Рим за промотиране на новия филм на Жан-Люк Годар "Презрението" ("Le Mepris"). Продуцентът Карло Понти седи отляво на нея, а отдясно е актьорът Мишел Пиколи. Снимка: Getty Images

Много известни негови филми стават "Алфавил", "Мъжки род - женски род", "Жената си е жена", "Китайката" и др. Режисьорът влиза в XXI век с лентата "Ода за любовта" (2001) - разказ за трепетната среща, плътската страст, разривите, разделите и преоткриването на любовта, чрез живота на хора от три поколения.

Последните филми на режисьора са "Нашата музика/Notre musique" (2004) и "Moments choisis des histoire(s) du cinéma" (2004).

След новината за смъртта на режисьора френският вестник "Либерасион" написа за Годар: "Той оставя след себе си кариера, изпълнена с шедьоври и изключителни постижения, които го превръщат в легенда още приживе".

Заваляха множество статии за Годар, в които го окачествяваха като "иновативен" и "авангарден", революционно настроен "бунтар" и пр.

Винаги ли е бил в кариерата си така хвален и на върха на славата? - Не. Примерно, филмът му "Малкият войник" (1960 г.), е бил забранен за три години от френската цензура, защото разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация.

Въпреки тези малки спънки в кариерата му, Годар е един от много награждаваните режисьори - носител е на наградите "Златен лъв", "Златна мечка", "Сребърна мечка", "Златна палма" и пр.

Жан-Люк Годар (вдясно) режисира Брайън Джоунс (1942 - 1969) от Ролинг Стоунс по време на снимките на документалния филм „Съчувствие към дявола“ (известен още като „Едно плюс едно“), 30 юли 1968 г. Снимка: Getty Images

Наградите буквално го засипаха и в последното десетилетие на живота му. През 2010 година му бе присъден почетен "Оскар", а през 2014 година филмът му ​"Сбогом на езика" му донесе голямата награда за кинематография и наградата на журито в Кан.

През 2018 година Годар получи "Специална Златна палма" за филма му "Книга с образи" от селекцията в Кан.

Днес вероятно само биографите на Годар знаят, че този извънредно талантлив филмов режисьор всъщност е завършил етнология в Сорбоната, но интересите му бяха киното, критиката, пътуването и журналистиката.

"Бащата на френската Нова вълна" бе чутовен новатор в целия кино процес: в снимането, озвучаването, светлината, кадъра, маниера на игра, изобщо в цялостното изображение. "Всичко е различно и провокативно - във всеки кадър виждаш Годар!", възкликва един критик след прожекция на негов филм.

Днес всички говорят за френската Нова вълна, като за новаторски акт в историята на световното кино, но нека припомним, че този акт има своя нелека предистория. Френската Нова вълна се ражда от съпротивата срещу една отровена с лъжи и лицемерие обществена среда.

И неслучайно "До последен дъх" се превръща в екранна икона на движението. Защото във филма зрителят вижда всичко съвсем реалистично - през очите на героя. Дори страничните звуци са такива, каквито човек би чул в естествената среда на улицата.

22 април 1963 г.: Френската филмова звезда Брижит Бардо вдига чашата си на пресконференция за най-новия филм на Жан-Люк Годар, „Le Mepris“ („Презрението“). Снимка: Getty Images

Камерата показва истината без украса и ни представя света такъв, какъвто е - труден. Филмите на творците от френската Нова вълна са различни, защото всеки от тях работи без ограничения, по свой начин.

Но техните филми точно като една мощна "вълна" провокира революционния дух на милиони хора по света.

Жан-Люк Годар, режисьор на филма „Le Mepris“, и Алберто Моравия, италианският писател, по чийто роман е базиран филмът, по време на пресконференция в Рим, 29 октомври 1963 г. Снимка: Getty Images

Годар е имал късмета да се роди в семейство, в което е можел да се развива без материални ограничения. Като ученик играел тенис и футбол, карал ски. Посещавал парижките кино-клубове, в семейната му среда се движели богати хора, с които е можел да общува като равен. Тръгвайки от такъв висок старт, той е имал възможност да се отдаде на леността от охолството.

Но той избира друг път, и това го прави още по-достоен за славата, която постига сам, с творчеството си.

Неговата интелигентност му помага да разбере сложни философи като Сартр повече от всеки друг, и той става "пророк на екзистенциализма в киното". Разбира се, като много други млади хора е имал своите криволичещи пътища - за кратко бил увлечен по Мао и Културната революция. Някои от биографите му отричат, като твърдят, че просто придружавал любимата си Ан Вяземски на сбирки с маоисти, но е факт, че именно Годар прави филма "Китайката", и в него откриваме отговорите на много въпроси, които е искал да сподели с широката публика.

Годар показва хора, които говорят за революцията фанатично и са готови дори да убият за нея, и той се опитва да изследва този фанатизъм, да влезе в диалог с тези хора, но в крайна сметка те му отвръщат с омраза и го наричат "фашист".

Жан-Люк Годар Снимка: Getty Images

През 1968 година режисьорът, както направо пише едно списание, "отново се набутва между шамарите", когато показва на екран студентските вълнения, придружавани от палежи, грабежи и други престъпления, считани от тези младежи за "революционен акт". През 1969-а снима документален филм в Чехия по повод Пражката пролет.

И отново е "анти" - не застава категорично на страната на протестиращите, но обективно отразява смелостта им да се възпротивят на системата. Интересно би било, какво би казал днес Годар, ако беше жив, за бунтовете и бунтарите в демократичните общества на Европа?

Прави му чест, че приживе той никога не е яхвал "наготово" вълната на преобладаващото мнение, винаги е търсел свои пътища към истината и никога не се е страхувал, честно да изрази своето мнение.

Във връзка с последното ще споменем, че Годар снима един филм, в който се явява защитник на палестински терористи, които избиват 17 еврейски спортисти на олимпиадата в Мюнхен през 1972-ра. Годар не крие, че е противник на Израел и дори снима деца от арабския свят, подготвяни за атентатори-камикадзета. Както и да погледнем на това, според убежденията си, можем да признаем на Годар, че той е честен в онова, което изразява.

В крайна сметка той, обаче, не довършва този филм. Запитан след време, какво мисли за тези свои "залитания", Годар отвръща: "Няма терор, който да не е смекчен от някоя велика морална идея."

28 юни 1966 г.: Френският филмов режисьор Жан-Люк Годар на Берлинския международен филмов фестивал. Снимка: Getty Images

След бурния си период на политически търсения на истината в голямата световна политика, както казва един критик, Годар най-накрая "пораства за голямото кино". Сам казва: "Бях буржоазен режисьор, после прогресивен режисьор, а сега вече не съм режисьор, а работещо кино."

И създава истинско кино, към което никой не може да остане безразличен. Защото във филмите му има дълбочина, емоция и живо присъствие.

Актрисата Изабел Юпер и режисьорът Жан-Люк Годар присъстват на парти в чест на френското консулство в Ню Йорк, 8 август 1980 г. Снимка: Getty Images

Годар обичаше Париж, но почина в Швейцария, на 13 септември 2022 година чрез асистиран край. Сложи точката на живота си, след като преди това публично каза: "Ако съм твърде болен, нямам никакво желание да ме разкарват в инвалидна количка... Никакво". Осъзнавайки, че вече е твърде стар и болен, Годар "режисира" и смъртта си - сам избра как да завърши житейският му филм. Можеше да го направи в Швейцария, и той го направи!...

В живота си е имал два брака - с Ана Карина и с Ан Вяземски, с която се развежда през 1979-а. Никога, обаче, не се "развежда" с Трюфо - двамата още от 50-те години на миналия век работят съвместно. Сам казва в едно интервю: "Във филма трябва да има начало, среда и край - но не и задължително в този порядък." С Трюфо си допадат и буквално като две деца разчупват всички класически схеми на филмов разказ, за да ни "разкажат живота" - такъв, какъвто е, без заобикалки. "Фотографията е истина, а киното е истина в 24 кадъра в секунда", казва Годар.

Швейцарският оператор Фабрис Араньо (в центъра) държи мобилен телефон, на който се вижда как френско-швейцарският режисьор Жан-Люк Годар се обръща към пресконференция чрез видеовръзка по мобилен телефон от дома си в Швейцария, присъства на пресконференцията за „Image Book (Le Livre D'Image)“ по време на 71-ия годишен филмов фестивал в Кан в Palais des Festivals на 12 май 2018 г. в Кан, Франция. Снимка: Getty Images

В крайна сметка този дълголетник в живота и киното, до края на дните си счита своето любимо изкуство за начин да общува другите: "Киното е потребността за общуване с хората, които не виждаш", обяснява с едно изречение Годар своята страст към седмото изкуство и желанието си, постоянно да споделя мисли чрез екрана.

Операторът Фабрис Араньо получава специалната награда „Златна палма“ от името на режисьора Жан-Люк Годар за филма му „Книгата с образите“ (Le Livre D'Image) по време на церемонията по закриването на 71-ия годишен филмов фестивал в Кан в Двореца на фестивалите на 19 май 2018 г. в Кан, Франция. Снимка: Getty Images

Жан-Люк Годар - мисли

Съжалявам за френското кино, защото няма пари. Съжалявам за американското кино, защото няма идеи.

За да правиш кино е достатъчно да снимаш свободни хора.

Порнографията е свидетелство за безсилието на обикновеното кино, неспособно да покаже любовна сцена.

Ако създателите на филми строяха самолети, те биха катастрофирали по време на първото си излитане.

В живота си ходя малко, защото го правя във филмите си.

Създаването на филм е комбинация от три операции: да мислиш, да снимаш, да монтираш. Всичко не може да бъде заложено в сценария. И ако сценарият вече съдържа всичко, ако хората плачат или се смеят, докато го четат, остава само да го отпечатате и да го продадете в книжарниците.

Еми МАРИЯНСКА

Още

КИНО ПРЕСТРЕЛКИ

Куентин Тарантино: Франсоа Трюфо е страстен, но непохватен аматьор

Още

НА ТЪРГ

Ръкописът на "Презрението" на Годар беше продаден за над 300 000 евро

Още

IN MEMORIAM

Последният филм на Жан-Люк Годар с премиера на фестивала в Кан

Още

IN MEMORIAM

Жан-Люк Годар е избрал да напусне този свят чрез асистирано самоубийство