ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Рисувал за крале и аристократи, но погребва четири деца
245 години от смъртта на Бернардо Белото, племенник на великия Каналето
Автор : / 6407 Прочита 0 Коментара
Изложба на стари майстори на Sotheby's през юни 2024 г., Лондон. Картината на Бернардо Белото "Рим, изглед към Колизеума и Арката на Константин“ бе оценена на 200 000 - 300 000 британски лири
Снимка: Getty Images
Той е изключително талантлив художник, но за него се говори, че е подписвал някои от творбите си с името на вуйчо си, известния венециански пейзажист Каналето.
Джовани Антонио Канал - Каналето е известен с това, че пейзажите му наподобяват пощенски картички. Те се отличават със своя много точен и винаги богат на детайли рисунък. За целта Каналето често използвал камера обскура, подпомаган от своя племенник Бернардо Белото, който като негов ученик, ще копира и стила му.
Бернардо Белото, автопортрет
Белото става голям майстор на градския пейзаж, но за разлика от вуйчо си рисува не само пейзажи от Венеция, но и от много други кътчета на света. Освен като пейзажист, бил много добър майстор на гравюрата. Изработил гравюри на много европейски градове като Дрезден, Виена, Торино и Варшава.
Що се отнася до хитрината да използва името на знаменития си вуйчо, то в защита на художника можем да кажем, че той я използвал "наполовина" - подписвал картините със собственото си първо име и така се разграничавал от вуйчо си с подписа "Бернардо (а не Джовани) Каналето". Но и до днес експертите имат някои съмнения към авторството на някои от картините на Белото.
Гранд канал: Санта Лучия и църквата Скалци, Венеция , 1740-1760
Бернардо Белото е роден на 20 май 1722 година във Венеция, а умира във Варшава на 17 ноември 1780 година, преди 245 години. Голяма част от творческото му наследство е опустошено по време на война, но по-голямата загуба в живота му е ранната смърт на три от децата му в период от четири години и смъртта на сина му Лоренцо, който умира десет години преди него.
„Каналът Гранде, поглед на север от моста Риалто“ от Бернардо Белото, оценена на 2-3 милиона паунда, бе изложена като част от вечерния търг на стари майстори на Sotheby's в Лондон на 1 декември 2017 г. в Лондон, Англия
Снимка: Getty Images
Бащата на Бернардо Белото бил земеделски управител, а майка му - сестра на пейзажиста Каналето и дъщеря на потомствени художници на театрални декори. Талантът на малкия Бернардо бил открит съвсем рано от роднините му и още на 14 го взели за помощник в ателието на вуйчо му Каналето.
За кратко време младежът изработил близо 500 рисунки и 20 градски пейзажа. От рисунките са запазени около триста.
Входът към Гранд канала и църквата „Ла Салют“1725–1750. масло върху платно. Лувър
Стилът на Белото отрано наподобява този на вуйчо му, така че и до днес, както вече споменахме, е трудно да се различат някои творби, подписани с името на вуйчо му. Някои специалисти са на мнение, че все пак има една отличителна разлика между двамата, и те я откриват в изображението на архитектурните обекти. Също така и в цветовата гама на небето и земята, и в по-силните контрасти между светлината и сянката в творбите на Белото.
Изглед от Виена
Живописната техника на Белото се обогатява с времето извънредно много. За нея са характерни студените тонове, силните светлосенки и неестествено нисък хоризонт. Белото, за разлика от чичо си, включва голям персонаж в картините си - напълва ги с хора в моменти от техния ежедневен живот. Така изпреварва времето си в пейзажистиката почти с век.
Т.е. може да му се признае, че е искал да излезе от сянката на вуйчо си и да се развива със собствен стил. В голяма степен успява. След като се почувствал уверен в таланта си, започнал да рисува картини с голям формат.
Пазарният площад на Пирна
Белото се жени много млад - на 19. Малко преди сватбата с вуйчо му предприели пътешествие от Венеция до Падуа. Белото запечатал впечатленията си в пейзажи. Тези рисунки ще положат основата на по-късните му архитектурни пейзажи. Сватбата му с Мария Елизабета Пицорно се състояла на 5 ноември 1741 година, и Белото остава с нея до края на дните си.
Тициан умира, покосен от чумата във Венеция
През 1742 година младият художник предприел самостоятелно пътуване през Флоренция, Лука и Ливорно, до Рим. Във Флоренция нарисувал три двойки картини, а от Рим се завърнал във Венеция с 16 изгледа от вечния град. В рамките на годината нарисувал още около двайсетина пейзажа от Ломбардия, Верона и Пиемонт.
Архитектурна фантазия със Санта Мария дей Мираколи, Венеция.
През 1745 година получил поръчка от Савойския херцог и крал на Сардиния - Карл Емануил III Савойски, да нарисува два ведута от Торино. И тук Белото пробвал нещо революционно в сюжета - вмъква полски пейзаж в градския изглед. По този начин постигнал да покаже индивидуалността на града и спецификата му по необикновен начин.
Тази точност на изображението виждаме и в други негови по-късни картини с изгледи от Виена, Дрезден и Варшава.
Изглед към Варшава, 1770 г.
Много специалисти си задават въпроса, защо племенникът на заклетия венецианец Каналето - Бернардо Белото, обръща гръб на своя роден град. Някои от тях са на мнение, че главната причина е трагедията, която сполетява Белото - смъртта на децата му. Други търсят причината в неувереността на Белото, че във Венеция няма да успява да продава картините си. И двете причини имат своите обективни основания.
През пролетта на 1747-а Белото заминава за Дрезден, с намерението да бъде назначен на работа там. Окончателно напуска Венеция през лятото на същата година, заедно със съпругата си, 5-годишния им син Лоренцо и един прислужник.
Гледка към входа на Гранд канала, Венеция, Музей Фицуилям
В Дрезден, тогавашна Саксония, работел като придворен художник на Фридрих Август II. Кралят бил изключителен ценител на изкуството, и главно на венецианската живопис. В знак на благоразположение, възнаградил художника с годишна заплата от 1750 талера и подарък златна табакера. Кралският двор удостоил с присъствието си и кръщенетата на четирите дъщери на Белото, които се родили между 1748 и 1752 година.
В Дрезден Белото се запознава с нидерландското изкуство в колекцията на двора и го прилага в своите цикли с дрезденски изгледи. 13 от общо 14-те първи картини, нарисувани в Дрезден, били купени от граф фон Брюл, почитател на художника, и днес могат да бъдят видяни в дрезденската галерия "Старите майстори".
Белото създава и още един цикъл на малкия град Пирна, разположен на река Елба. Характерното за тези картини е, че Белото показвал в завършен вид сгради, които по негово време още били в строеж. Тази творческа волност, обаче, била изпълнена толкова прецизно от художника, че и до днес буди възхита.
Дрезден от десния бряг на Елба, под моста Август, 1750-те години, Национална галерия на Ирландия
През 1756 година започва Седемгодишната война и Саксония е окупирана от пруските войски. На никого не му било до картини. Белото бил принуден да напусне Дрезден в началото на 1759-а, снабден с паспорт за Байройт.
Смята се, че поканата му била отправена от архитекта на Байройтския театър Джузепе Гали да Бибиена. Нещо, обаче, не се случило по предварителния план и Белото заминал за Виена.
Изглед от Виена 1758-1761
Там започва работа за двама аристократи, негови почитатели - принц Венцел Антон фон Кауниц-Ридберг и принц Йозеф Венцел фон Лихтенщайн. За първи път Белото рисувал не само пейзажи, но и портрети на възложителите си. Някои от картините, създадени от художника в онзи период, са били окачени през 1781 година в двореца в Братислава, тогава столица на Унгария.
Белото остава във Виена малко повече от две години. Лошата вест, че къщата му в Дрезден, както и част от произведенията му са били унищожени при удари от страна на Прусия, получил там. Щетите били големи, но за щастие жена му и дъщерите му оцеляли невредими.
Руините на старата Кройцкирхе, Дрезден. 1765.
Белото потеглил за Мюнхен, на среща с наследника на саксонския престол Фридрих Кристиян фон Саксен, който се укривал при шурея си. От онзи период е картината на Белото с панорама на Мюнхен. В края на 1761 година се завърнал в разрушения Дрезден, но перспективата не била добра.
Предстои да загуби и главните си покровители - крал Август III и граф Хайнрих фон Брюл, чиито наследници нямали вкус към рококо живописта.
Ровът на Цвингер в Дрезден , 1751-1752,
По онова време в Дрезден полагали основите на Академията за изобразително изкуство, но на мода идвал класицизма - на художници като Белото се гледало като на старомодни майстори. Въпреки това той бил назначен за професор по един от академичните предмети в академията, но на много ниска заплата.
За симбиозата между архитектурата, дизайна и изкуството
За да закрепи финансите си художникът започнал да създава т.нар. капричии - архитектурни фантазии, обхващащи цялата повърхност на картината. Белото населява своите разкошни стълбища и зали с аркади с обикновени хора от най-ниските социални слоеве.
Пазарът в Пирна, 1764 г.
През 1763-та крал Август III умира и Белото напуска Дрезден с намерението да намери препитание в двора на руската императрица Екатерина II в Санкт Петербург.
По време на пътуването му, обаче, го отклонила покана от полския крал Станислав Август Понятовски, да стане негов дворцов художник. Белото остава във Варшава и твори там в продължение на 16 години, до смъртта си.
Изглед към Варшава от терасата на Кралския дворец, 1773 година
Крал Станислав II бил любител на барока и италианската живопис. Освен това бил високо образован, владеел чужди езици, сред които италиански. В двора му работели и други италиански творци. Колективът на т.нар. "Художествен департамент" имал за задача да модернизира кралския дворец във Варшава, както и да се заеме с преустройството на частния дворец на краля край Варшава - дворецът Уяздовски.
Изгубена картина на Каналето бе открита в дома на британка
Казват, че в едно от помещенията Белото за пръв път рисувал фрески. През 1769-а изработил и един Римски цикъл, съвместно със сина си Лоренцо. За жалост, на следващата година - 1770-а, Лоренцо Белото умира. Десет години преди баща си. Това бил нов жесток удар в сърцето на художника. Намирал спасение единствено в работата си.
Изглед към Газада близо до Варезе, 1744
Сред пейзажните картини на Белото за полския крал има една необичайна в жанрово отношение негова историческа картина - избирането на Станислав Август Понятовски за полски крал. Варшавските картини на художника са изключителни с още един любопитен факт - в тях са изобразени общо около 3000 персонажа, от които половината могат да бъдат идентифицирани като професия и социално положение.
Изглед от Виена 1758-1761, Музей на историята на изкуствата
Картините на Белото от варшавския период по-късно се озовават в Москва и Ленинград, но във времената на СССР са върнати на полското правителство, което ги използва при възстановителните работи на града след разрушенията от Втората световна война. С такава точност в архитектурата се отличават творбите на Белото.
Бернардо Белото умира внезапно във Варшава на 17 октомври 1780 година от мозъчен удар.
Как е постигал този великолепен художник такава достоверност до детайла? Белото използвал лепило, грунд, мрежа от квадратчета, отговаряща на първоначалната рисунка; линеал при начертаването на композиционните линии на архитектурните детайли. Сенките рисувал с прозрачна боя, за да вижда грунда; релефът изпълнявал с маслени бои. Фигурите рисувал накрая.
Днес тези творби са безценни свидетелства на времето, в което са създадени и впечатляват с рисунъка си - толкова фин и прецизен, че прави картините на Белото да се възприемат като цветни фотографии.
Еми МАРИЯНСКА
Картините му са като пощенски картички
Един от тримата Карачи, изрисували най-величествените италиански дворци
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}