Нобеловият комитет го награждава през 1947 година за неговите "всеобхватни и художествено значими текстове, в които проблемите и положението на човека са представени с безстрашна любов към истината и остра психологическа проницателност".

Андре Пол Гийом Жид (1869-1951) е писател-хуманист, автор на пиеси, романи, есета, пътеписи, автобиографични книги и стихосбирки; литературен критик, преводач на Уитман, Шекспир, Конрад и Рилке на френски език.

Френският писател Андре Жид, носител на Нобелова награда за литература за 1947 г. Снимка: Getty Images

Той е и сред основателите на "La Nouvelle Revue Française" през 1908 година - литературно списание на прогресивните френски писатели до Втората световна война. Жид по онова време вече бил много известен критик.

През 20-те години на миналия век става влиятелна фигура в авангардните литературни среди. Творбите му били вдъхновение за големи писатели като Албер Камю и Жан-Пол Сартър.

Андре Жид често е наричан "лошото момче на Европа", защото с безпощадна откровеност разкрива обществени конфликти и разочарованието си, че потушаването им е плод на примиренчеството на едно тесногръдо общество, в което възпитанието се контролира от общоприетото. Той самият извървява нелек личностен път. Затова в творчеството си изследва свободата и разкрепостяването й от морализаторски ограничения.

Андре Жид Снимка: Getty Images

Жид е автор на самоаналитична проза, в която разкрива собствените си търсения, и колко е трудно да бъдеш себе си и да не изневеряваш на принципите си. Политическата му активност минава през комунистически възгледи, от които впоследствие се отрича по "етични" съображения.

Жид е сложна личност, която респектира с интелект и талант.

Андре Жид, 1 януари 1950 г. Снимка: Getty Images

Роден е в Париж на 22 ноември 1869 година. Баща му бил професор по право, а майка му - наследница на буржоазен род от Руан. Детството си прекарва в Париж и Нормандия, а гувернантка в семейството - шотландката Анна Шейкълтън, изиграва голяма роля за възпитанието на момчето.

Смъртта ѝ през 1884 година оставила дълбок отпечатък у младия Андре. Неслучайно той пише за нея в автобиографията си.

Израснал в аристократичен дом, Андре взимал уроци по пиано и дори достигнал професионално ниво на музикант. През 1877 година бил записан в Алзаското училище в Париж, но го изключват за "лоши навици" - хванали го да мастурбира. Набожните му родители също сметнали, че това е "много вредно" и го пратили на лечение, заплашвайки го с кастрация.

Още

СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ

Труман Капоти: Аз съм алкохолик, аз съм наркоман, аз съм хомосексуалист, аз съм гений

Когато по-късно го връщат обратно в училище, се оказало, че изобщо не е излекуван. Този "порок" му останал, а поради "страшните приказки" на близките му, че това е "грях", сам започнал да се комплексира. На 22 написва, че е "девствен, но тотално развратен".

Андре Жид (1869-1951) в Бискра, Алжир, през 1896 г. Снимка: Getty Images

Андре бил само на 11, когато умира баща му. Това е огромен удар за него. Връзката му с майка му не била толкова силна, заради нейната постоянна строгост и дидактизъм.

През 1881 година тя го праща първо в Нормандия при роднини, а после при чичо му Шарл Жид в Монпелие.

Френският писател и Нобелов лауреат Андре Жид (1869 - 1951) близо до Аскона, на брега на езерото Маджоре в Швейцария, пролетта на 1947 г. Той е придружен от южноафриканската журналистка и писателка Мадлен Масон (1912 - 2007). Снимка: Getty Images

В новата обстановка в училище, Андре се чувствал потиснат и развил нервно заболяване. Следва нова серия лечение, след което го връщат в Алзаското училище в Париж.

Той вече страдал от мигрена, която слага край на обучението му. С променлив успех продължил обучението си с частни учители.

Близък човек в онзи тежък за него период станала братовчедка му от Руан - Мадлен. Тя самата страдала заради извънбрачните връзки на майка си. Андре намерил в Мадлен сродна, чувствителна душа. Мадлен непоколебимо отстоявала моралните си принципи и Андре до такава степен се привързва към братовчедка си, че се влюбва в нея.

Осъзнал го като поредният си "грях" и се отдал на четене на религиозна литература и аскетизъм. Единственото, което си позволил, било да пише писма на братовчедка си.

През 1887 година започнал да учи риторика. Сприятелява се с бъдещия поет и романист Пиер Луи. Преминава през матура по философия и започва да посещава литературни сбирки. Издава първия си сборник - "Les Cahiers d'André Walter", който бил похвален от критиката.

Покрай книгата се запознава с писателя и политик Морис Барес и със Стефан Маларме. Под тяхно влияние трансформира религиозните си познания в естетически мистицизъм.

Портрет на Андре Жид (Париж, 1869 - Париж, 1951), френски писател. Масло върху платно от Жак-Емил Бланш (1861-1942), 1912 г. Руан, Музей на изящните изкуства (Картинна галерия) Снимка: Getty Images

В живота му се появява и Пол Валери, който по някакъв начин напълно обема интереса му, за сметка на което Жид прекратява за известно време отношенията си с братовчедката Мадлен и с Пиер Луи. Според биографите на Жид, в крайна сметка той се жени за Мадлен и има дъщеря от нея - Катрин Жид. Бракът им, обаче, не бил хармоничен, защото Жид страдал от рядката болест "ангелизъм" - неспособност да правиш любов с любимия.

Съвсем сигурно е, че сексуалността му е била сложна като цялостната му личност. "Тя е като учебник по психоанализа", иронизира поета един критик. Всъщност, мнозина нападали Жид заради хомосексуализма му.

Френският писател Андре Жид (1869 - 1951) играе шах с филмовия режисьор Марк Алегрет (1900 - 1973), около 1945 г. Двамата преди това са били любовници, но след това остават приятели до смъртта на Жид. Снимка: Getty Images

През 1891 година се състоява паметна среща на Жид с Оскар Уайлд. Той бил силно впечатлен от личността на англичанина. Споделил, че Уайлд го "възхищава и плаши, едновременно". Вероятно е открил в това нещо от собствената си природа.

Още

СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ

Той е гениален невротик, откровен хомосексуален, автор на най-дългия роман и най-дългото изречение

Интересът към поезията се засилил, след едно пътуване на Жид до Германия. По местата на Гьоте, както по-късно споделя, осъзнал, че пуританството е глупост, и че човек трябва да се радва на живота и малките му удоволствия. Изпълнен с преоткриването на хедонизма, заминал за Северна Африка, където внезапно открил, че хомосексуалните му влечения са силни и няма защо да се бори с тях. Странно, защото скоро след това, когато основава литературното списание "Nouvelle Revue Française" ("Ново френско списание"), среща преводачката на английски Дороти Бюси, и дали това е било любов, или не, не се знае, но между двамата започва 30-годишна връзка, основана на приятелството, или поне така казвал Жид. Той има три творби, в които се опитва да обоснове философски хомосексуалността, и дори да я реабилитира в обществото.

Андре Жид (1869-1951), френски писател, и маската на Джакомо Леопарди, улица „Вано“, в Париж. Снимка: Getty Images

През 1923 година Жид пише книга за Достоевски. Това определено показва афинитет към гения на един от най-мрачните психоаналитици в световната литература.

Вероятно чрез Достоевски, Жид се е опитвал да обясни и "мрака" в себе си.

Андре Жид Снимка: Getty Images

Сигурно вече забелязахте, в какво непрестанно лутане преминава животът на Андре Жид. В търсене на нова истина, нови преживявания, нови приятели и нови идоли. Известно време той, както вече споменахме, бил привлечен от идеите на комунизма, но през 1936 година, след едно пътуване в СССР, се разочаровал от тези идеи. Дори започва да пише книги с яростна критика към съветското общество.

Разочарованието му било главно от това, че не приемал каквото и да е налагане от страна на властта на "единна линия" на мислене и каквито и да е ограничения от цензурен характер.

Френският писател и Нобелов лауреат Андре Жид (1869 - 1951) близо до Аскона, на брега на езерото Маджоре в Швейцария, пролетта на 1947 г. Снимка: Getty Images

През 1947 година му присъждат Нобеловата награда за литература и бил избран за почетен доктор на Оксфордския университет. Четири години по-късно - на 19 февруари през 1951-ва, умира. А година след смъртта му Римокатолическата църква забранява произведенията му.

Да припомним, че е автор на "Подземията на Ватикана" (Les Caves du Vatican, 1914), но това е само част от мотивите на Църквата да го забрани. Главното е в скандалната му личност.

Андре Жид, Жан-Луи Баро и Мадлен Рено. Франция, 1948 г. Снимка: Getty Images

Андре Жид е автор на много романи, новели и разкази. Считан е за едно от най-лошите момчета на европейската литература от края на ХІХ и първата половина на ХХ век. Да вземем един от романите му - "Пасторална симфония", който излиза през 1919 година. Действието в романа се развива след Първата световна война, когато хората в Европа се чувстват душевно опустошени, като едно "изгубено поколение".

Самият Андре Жид е човек, който постоянно води драматични битки, лутайки се между стремежа си за свобода и усещането за нейната невъзможност.

На мястото на експресионизма около Първата световна война, идва символизмът. Жид някак си смесва и направленията. Неговият символизъм е нещо средно между експресионизъм и импресионизъм. Не може да му се отрече едно - "че е постоянен в непостоянството си", както шеговито казва един критик.

И продължава: "В него постоянно враждуват два лагера - на нежни ангели и на свирепи демони".

В друга своя, по-късна книга - "Фалшификаторите" (1926), Жид експериментира с метароман. Произведението се откроява насред цялостното му творчество като жанр, обхват и мащаб. Квалифицират го като "роман за романа". Книгата е написана между двете световни войни и отразява променящите се морални ценности.

В тази книга Жид е проницателен - прави уникални портрети на млади французи, като ги поставя в ситуация на самоанализа.

Френският автор Андре Жид, Ньошател, 1948 г. Снимка: Getty Images

"Фалшификаторите" проследява динамиката на емоциите и психологическите състояния на героите, които преживяват лични морални дилеми, търсейки идентичността си. Самият Жид, както вече казахме, е бил в процес на постоянно самонаблюдение и раздвоеност.

Че сам е съзнавал тази своя амбивалентност, говори неговият "Дневник" - автобиографията, която пише десетилетия наред, и е най-популярната му книга сред широкия кръг читатели.

Френският писател Андре Жид (1869 - 1951) избира романа „Господин кичозен“ от Жорж Сименон в апартамента си в Париж, около 1945 г. Снимка: Getty Images

Андре Жид е необикновена, дълбока и търсеща личност. Драматична "по природа" и твърде сложна, поради вроденото си вътрешно безпокойство и любопитство. В края на живота си той казва: "Аз съм вярващ. Никога няма да стана грешник."

Това е някаква изповед за пред него самия, която дава отговор на всички съмнения, които е имал от младостта си, през целия си живот. Явно стига до мъдростта, че да търсиш и откриваш себе си, не е грешно. Дори да тръгваш по грешните пътища, е важно да откриеш в края им себе си. Такъв е Андре Жид - предизвикателен "хулиган" с нежно и неспокойно сърце, и проникновено творчество.

Андре Жид - цитати

Всеки от нас разбира само онези чувства на другите, на които сам е способен.

Изкуството живее принудително и умира от свобода.

Мъдростта започва там, където свършва страхът от Бога.

За французина е немислимо да доживее средна възраст, без да се е сдобил със сифилис и ордена на Почетния легион.

Когато престана да се възмущавам, това ще означава, че остарявам.

Обичам малките народи. Обичам малките числа. Светът ще бъде спасен от малцинството.

Когато на въпроса ти отговори философ, преставаш да разбираш въпроса.

По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си.

Вярвай на тези, които търсят истината. Съмнявай се в тези, които я намират.

Човек не може да открие нови океани, ако се страхува да изгуби брега от поглед.

Андре Жиид, ок. 1940 г. Снимка: Getty Images

Работете, борете се и никога не приемайте зло, което можете да промените.

Само глупаците не си противоречат.

В света има само едно нещо по-жалко и отвратително от човека - това множество хора.

Гъсеницата, която познае себе си, никога не става пеперуда.

Еми МАРИЯНСКА

Още

КИНОПРЕМИЕРИ

Хомосексуалност, насилие и религия в новия филм "Бенедета" на Пол Верховен

Още

СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ

Набедиха го за хомосексуалист и гей-писател, а нови правила в Германия го изкараха "мигрант"

Още

ГЛЕДНА ТОЧКА

Актрисата Жудит Годреш: Френските политици реагират с ужасяващо мълчание за сексуалното насилие

Още

СЪДЕБНИ КАЗУСИ

Съдебен иск е подаден срещу френския писател Камел Дауд, носител на награда "Гонкур"