Вървя с моята сянка,
само сянката ме придружава,
сама със нея,
по безтревни ливади.
Аз - все по-бледа,
тя - все по-дълга.
Води ме,
оставям я да ме води.
Голите брези по пътя,
гладките бели пръсти,
познават целта
по-добре от мен.

         (Стихотворение на Хилде Домин, публикувано за първи път в "Литературен вестник", бр. 33/2024г.)

Тези стихове са написани от една невероятна жена. Нейното рождено име е Хилде Льовенщайн, но в знак на признателност към единствената страна, която приютява нея, немската еврейка, по време на Втората световна война - Доминикана, тя започва да пише под името Хилде Домин.

Хилде Домин е автор на проникновена лирика - толкова образна и докосваща сърцата, че четейки човек се пренася в един друг свят, където тъгата рисува картини, а дълбочината на мисълта ги преосмисля по един необикновен философски начин.

Ние сме чужденци
от остров
на остров.
Но по пладне, когато морето
стига до леглото
и миналото
като корабна диря
се отлива към петите ни
и мъртвите водорасли по плажа
се превръщат в златни дървета,
тогава не ни задържа никаква мрежа
от спомени вече,
приплъзваме се
нататък,
и очертаните
морски улици на рибите
и дълбинните карти
не важат
за нас.

Хилде Домин е родена на 27 юли 1909 година в Кьолн, Германия. Любопитно е че като дете, не е учила в основно училище, сред други деца. И въпреки това от съвсем малка изпитвала емпатия към всички хора, нуждаела се от общуване.

Чувствителна и с отзивчиво сърце, тя усещала вътрешна потребност да споделя своя душевен свят с другите хора.

Завършва като частна ученичка, като през 1929 година полага зрелостен изпит в родния й град Кьолн, след което следва първо в Хайделбергския университет, а после в Кьолнския, след което и в Хумболтовия университет в Берлин.

Първоначално следвала право, но завършва икономически науки, социология и философия. Нейни професори са били Карл Ясперс и Карл Манхайм.

Хилде съзрява в смутно време. Време, "не за евреи", както казва един неин биограф. Хилде, като повечето младежи от своето поколение, чете "Моята борба" на Хитлер.

С наивитета на природната си доброта и младостта си, вярвала че той ще спази всичко обещано. Много скоро метаморфозите на фюрера ще покажат грозното му лице пред целия свят.

Докато следва, Хилде завързва близко приятелство със студента по древни езици и археология Ервин Валтер Палм, също евреин. През есента на 1932 година двамата заминават за Рим. Там научават за избирането на Хитлер за райхсканцлер, и осъзнават, че няма как да се върнат в Германия.

Наясно са и с още нещо - че в живота им вече няма нищо сигурно и че настъпва време, в което трябва да живеят в изгнание, за да останат живи.

През 1935 година Хилде Домин получава докторска степен по политически науки във Флоренция. Двамата с Ервин сключват брак. Тя започва работа като учител по езици в Рим. Всичко се подрежда сравнително добре в чуждата страна, до момента в който Италия на Мусолини също става враждебна страна за евреите.

Още

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Хитлер лично забранил издаването на книгите му

През 1939 година двойката заминава за Англия, където Хилде отново работи като учител. С Ервин правят опити да се сдобият с визи за Америка, но им отказват. Тогава правят постъпки да емигрират в Мексико, Аржентина, Бразилия - където й да е в Латинска Америка, по-далеч от страните на "кафявата чума".

Отвсякъде, обаче, получават или отказ, или условието да внесат непосилна за учителските им заплати, сума. Единствената страна, която ги приема безусловно, е Доминикана. Хилде и Ервин емигрират там през 1940 година. Остават да живеят в Санто Доминго цели 14 години. Хилде работи като преводач и лектор в университета, а също и като архитектурен фотограф.

Още

ИСТОРИЧЕСКИ ПРОЧИТ

Излезе "Хитлер" - най-подробната биография на Фюрера (ОТКЪС)

Започва да пише авторски творби през 1946 година. За жалост, причините поезията й да е толкова носталгична и тъжна, се корени в самия й живот. Ведрата някога девойка се превръща в поетеса на меланхолията.

Тъгата по родния дом, по младостта, както и отчуждението, което настъпва между нея и съпруга й, карало Хилде да излива душата си върху белия лист. Писането спасявало болезнено нараненото й сърце.

Случва се и друго събитие, което засилва мрачното й състояние - през 1951 година умира майка й - единствената жива опора на Хилде във все по-затворения й свят. Тя осъзнава, че спасението да не се самоубие, е да споделя раните си с цялата чувствена палитра на сърцето си и с думите, които идват от него.

Често Хилде води битка между поетесата и философа в себе си. Но във всичко, което пише, е истинска и неподправена. Това спечелва доверието на читателите й.

Най-трудните пътища
се минават сами,
разочарованието, загубата,
жертвата
са самотни.

Хилде Домин и Марсел Райх-Раницки, 1992 г. Снимка: Getty Images

През 1954 година Хилде се завръща в Германия и тогава за пръв път публикува свои стихотворения с псевдонима Домин. Така отдава почит на острова, който я дарява с убежище и спасение в най-трудния момент в живота й.

Още

ЛЕГЕНДИ НА КИНОТО

Тя дръзва да каже "Не!" на Хитлер

Оцеляла, жадуваща за обич и споделяне, Хилде Домин все повече осъзнава, че трябва да излезе от черупката си и да се обърне с лице към другите, да бъде полезна за хората. Възприема това като мисия за промяна, която придава нов смисъл на живота й.

Хилде Домин, 20.7.1997 г. Снимка: Getty Images

Първата й стихосбирка - "Само една роза ми е опора", излиза през 1959 година. Започва също така да пише разкази и излиза дори един неин специфичен в стилистично отношение роман - "Вторият Рай". Домин разширява жанровото си амплоа на поетеса и все повече пише есета, дори е автор и на статии по литературоведски теми.

Още

ТАЕН ПРОЕКТ

"Арийката" Боргхилд утешавала войниците на Хитлер

Спасената по време на Втората световна война еврейка, доживява до дълбока старост и получава признание приживе. Хилде Домин е носителка на множество награди като "Хайнрих Хайне" (1976), "Фридрих Хьолдерин" (1992) и др. На 95 поетесата бе удостоена с честта Почетен гражданин на Хайделберг.

Хилде Домин, 19 януари 1992 г. Снимка: Getty Images

Не я забрави и "втората й родина" - през 2006 година Доминиканската република я награди с най-високото си отличие - Del mérito de Duarte, Sánchez y Mella. През същата година Хилде Домин е приета за почетен член на изгнаническия ПЕН клуб.

И за жалост, през същата тази година, на 22 февруари 2006-а, поетесата умира. Последните дни от живота й преминават в Хайделберг - градът на нейната младост. 

Хилде Домин, 2000 г. Снимка: Getty Images

Стихосбирките на Хилде Домин са издавани в превод на 21 езика. Дори и на китайски.

Поезията й, изпълнена с толкова проникновени чувства за любовта, превратностите на времето и смисъла на човешкия живот, наистина са с непреходна стойност.

Еми МАРИЯНСКА

Още

ИЗКУСТВОТО НА ПУБЛИЧНОТО ГОВОРЕНЕ

Гласът, който вбесявал Хитлер

Още

СВЕТОВНО КИНО

Всички американци обичат "немския руски евреин"

Още

СВЯТ

Христофор Колумб е бил евреин, твърдят испански учени

Още

МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА

Исак Левитан - "златният" евреин на руската живопис