ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Андре Малро: Човек е това, което крие
Писателят, оглавил антифашистите за освобождението на Ернст Телман и Георги Димитров
Автор : / 1405 Прочита 3 Коментара
Френският писател Андре Малро (1901 - 1976) през 1937 г.
Снимка: Getty Images
През 2022 година в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" се проведе международна конференция, посветена на Андре Малро (1901-1976), френски писател, културолог, активен участник във френската съпротива, идеолог на Петата република и министър в правителството на Шарл дьо Гол.
Малро е активен деец срещу фашизма и антисемитизма, военен деец (интербригадист, полковник от ВВС на Испания, а после участник във Френската съпротива, полковник от ВС на Франция).
1976: Френският писател Андре Малро (1901 - 1976).
Снимка: Getty Images
Той не е марксист, но е активен борец срещу настъпващия в Европа фашизъм и оглавява движение за освобождаване на комунистите Ернст Телман и Георги Димитров. Участва в антифашистките конгреси на писателите в Париж (1935) и Мадрид (1937).
Личността на Малро обема толкова много заслуги за цялостния цивилизационен образ на Европа, че е трудно да ги изброим, но е достатъчно да кажем, че половин век след смъртта му, той продължава да ни респектира като една от най-светлите личности на Европа.
Френският министър на културата Андре Малро, облечен с шапка и тога, докато получава почетна степен от Оксфордския университет, 10 ноември 1967 г.
Снимка: Getty Images
Освен значим общественик, Андре Малро е държавник с голямо влияние върху европейската политика след Втората световна война. В творчеството си разглежда теми като войната, изкуството и човешкото съществуване.
Бил е министър на няколко френски министерства - министър на информацията, министър на радиото, телевизията и печата, министър по културните въпроси на Франция.
Музеят за модерно изкуство „Фондация Мае“ в Сен Пол дьо Ванс, Франция, седмица преди официалното му откриване от Андре Малро, френския министър на културата, на 23 юли 1964 г.
Снимка: Getty Images
Жорж Андре Малро е роден в Париж на 3 ноември 1901 година. Завършва Националното училище за живи ориенталски езици (днес Национален институт по ориенталски езици и култури), и още ненавършил 30 вече е известен писател с няколко романа.
За романа му "Съдбата на човека" (фр. "La condition humaine") през 1933 година е удостоен с престижната френска литературна награда "Гонкур".
Френският писател и държавник Андре Малро (1901 - 1976) , студиен портрет от 50-те години на миналия век
Снимка: Getty Images
Малро е от онези писатели, които не просто пишат за войната, а са изпитали цялата й деградираща сила в различни точки на света във военно време. По време на Гражданската война в Испания той командва доброволческа ескадрила на републиканците (1936 - 1937). След началото на Втората световна война попада под германски плен, бяга и ръководи партизанско съединение, а след това - цяла армейска бригада.
След войната отговаря за идеологията и пропагандата в партията на ген. Шарл дьо Гол. Сред следвоенните произведения на Малро са значими творби като "Гласове на мълчанието" и автобиографията му, кръстена "Антимемоари" (1967).
Умира в гр. Кретей на 23 ноември 1976 година. През 1996 година, по инициатива на правителството на Франция, тленните останки на Малро са препогребани в Пантеона.
Романът, за който получава наградата "Гонкур", както вече споменахме - "Съдбата на човека", е написан през 1933 година. Пресъздава неуспешното комунистическо въстание в Шанхай и съдбите на революционерите.
Този роман, заедно с предишните - "Завоевателите" (1928) и "Кралският път" (1930), формира трилогия за революцията в Азия и екзистенциалните проблеми, пред които е изправен човекът-революционер.
"Има творби, които запълват времето, и други, които го обясняват", е фраза на самия Андре Малро. И той пише точно такива творби - книги, в които търси смисъла на съществуването и моралните дилеми на човек, поставен в изключителни обстоятелства. За да се изправиш пред лицето на смъртта е нужен кураж, а за другарството в критична ситуация, е нужен морал.
Артър Хейли: Американците виждат демокрацията като лек три пъти на ден
"Човек не е това, което си мисли, казва Молро. Той е това, което крие." Не е клише фразата, че изключителните герои откриваме само при изключителни обстоятелства. "Ако човекът не е готов да рискува живота си, къде е неговото достойнство?", пита риторично Малро.
Като политик, и след войната той остава смел и честен критик на зараждането на нездрави процеси в обществата. Той ги вижда с окото на човек, който е помъдрял с опита си - преживял е твърде много. И има право да каже: "В политиката, както и в граматиката, грешка, която правят всички, се провъзгласява в правило." Може би това е имал предвид, когато прави сравнение между комунизма и демокрацията: "Комунизмът унищожава демокрацията. Демокрацията също може да унищожи комунизма."
Каква е причината? - Малро съзира "вината" в грешките, произведени в правила. В условията на мир хората някак се отпускат и политиците често допускат тази на пръв поглед уж невинна мимикрия на грешката в приемливо правило.
В мирно време се случват и други "закърнявания на нравствения нерв", както ги нарича Малро: "Често разликата между успешен човек и неуспешен не е, че човек има по-добри способности или идеи, а смелостта, която човек трябва да заложи на идеите си, да поеме премерен риск - и да действа."
Мирът, според него, някак отслабва волята на хората да поемат риск и това може да застраши дори самия мир. Колко прав се оказва, погледнато от дистанцията на времето, в което живеем. Защото мирът не е константна, или застрахована величина, както е изглеждал в очите на мнозина след опустошителната Втора световна война. Човечеството май никога не си взима поука от жертвените загуби, с които е белязана историята на нашата цивилизация.
Що се отнася до политиката на Франция, Малро остава до края на живота си привърженик на ген. дьо Гол и изразява възхищението си от неговата личност с думите: "Шанел, генерал дьо Гол и Пикасо са трите най-важни фигури на нашето време." Вероятно забелязахте, че и трите споменати имена са на французи. Малро е космополитна личност, и в същото време - голям патриот на своята родина.
Като писател счита, че не само литературата, но "цялото изкуство е бунт срещу човешката съдба". "Художествена книга е музей без стени", казва Малро.
Личности като него продължават да ни учат на мъдрост чрез книгите, които са оставили. Те са истинска съкровищница, защото са написани от човек, преминал през всичко онова, за което пише. Малко са писателите, а и държавниците, които пишат за войната и революциите, като за нещо преживяно; или пък се стремят да опазят мира като стражи на разума, защото познават цената на човешкия живот.
Андре Малро (1901 - 1976), ок. 1950 г.
Снимка: Getty Images
Андре Малро е като енциклопедия за всички онези, които не се страхуват да са истински във всичко, което правят - да бъдат смели, когато са на война; да са отговорни държавници в мирно време; и да пишат честно и безкомпромисно, когато пресъздават паметта на времето.
Еми МАРИЯНСКА
Жак Превер: Любовта е толкова проста
Парк със скулптури на Пикасо ще бъде открит в Париж през 2030 г.
Живот с Пикасо
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}