- Харесва ли Ви този днешен свят, г-н Цанев? Свят в бурята на дигиталната и трета индустриална революция, свят на постоянно емоционално "изпускане", свят без базово културно приличие, в който всеки се смята за автор и в който публиката се качи на сцената? Изпростява ли същият този свят, както е популярно да се тюхкат по медиите, или просто метаморфира в нещо следващо, при което има други приоритети и невежеството не е срамота?
- Както го описвате във въпроса си, би било прекрасно, ако талантът на всички, които се смятат за автори, се равнява поне на 2% от самочувствието им. В социалните мрежи наистина публиката се качи на сцената и ако това е поради неудържима жажда за свобода на словото, аз го приветствам, но за съжаление там триумфира жаждата за показност на неграмотността и простащината.

Но какъвто и да е днешният свят, той ми харесва повече от утрешния, в който аз няма да съществувам.

Снимки: БТА

- "Наивен бях. И вярвах много./На всеки срещнат вярвах. Нищо./Обичах ги. И лъжеха ме много./И много ми е болно. Нищо." Това са стихове от младежките Ви години - сега как е? Бихте ли променили нещо в този куплет?
- Не. Това е първото мое стихотворение, което бе публично коментирано от тогавашната критика. "Какъв борец е той?", писа един от най-уважаваните тогавашни критици. "Ето стихотворението му "Молитва". Това е унило, нещастно, плачливо коментиране на злото, старомодно интелигентско хленчене. Закъснял индивидуализъм, плюс отвлечена социална тревога - това е "борбата" на този млад поет."

Друг критик пък пишеше, че това стихотворение е измислено, защото е невъзможно в наше време (1956 г.) един двайсетгодишен младеж да изживява подобни трагедии. Тогава не промених стихотворението си, не бих го променил и сега.

"Имитирайки декомунизация, ние неглижирахме паметта за миналото, включително културното", казва в интервю за ДВ писателят Стефан Цанев, автор на "Български хроники". Снимки: БТА
- Коя е най-голямата системна грешка в България в последните 35 години? Липсата на декомунизация и лустрация? А може би организираното неглижиране на паметта за миналото, включително културното?
- Едното плюс другото. Имитирайки декомунизация, ние неглижирахме паметта за миналото , включително културното. (Дето има една приказка: заедно с мръсната вода, изхвърлихме и бебето.) От друга страна: преструвайки се, че уж пазим паметта за миналото, ние не извършихме истинска декомунизация, а лустрация - хич.

"Имитирайки декомунизация, ние неглижирахме паметта за миналото, включително културното", казва в интервю за ДВ писателят Стефан Цанев, автор на "Български хроники". Снимки: БТА

- Как Ви изглежда днешното ни политическо битие? Ако позволите да Ви перифразирам, за мен е сякаш "въпросите на тая България я решим, я не решим". И си носят новите дрехи, които не им стоят добре.
- Пишейки "Български хроники", аз разбрах нещо неочаквано за мен: че историята се пише не от народите, а от личности. В днешното политическо битие липсват личности. Народите са аморфна маса, те могат да вдигат стихийни протести, бунтове, въстания, които не водят до нищо. Народите без водачи са тяло без глава. За да съградят нещо, за да тръгнат към някаква цел и да я постигнат, народите трябва да бъдат водени от личности.

Историята се пише от личности, а народите викат "ура" или "ууу". Тоест, тръгват след личностите или против тях.

"Имитирайки декомунизация, ние неглижирахме паметта за миналото, включително културното", казва в интервю за ДВ писателят Стефан Цанев, автор на "Български хроники". Снимки: БТА

- По принцип мразя инфантилните призиви за обединение (На кои? От кои? С какво и кого?), но каква би била една следваща наша национална цел, около която да има поне базово съгласие? Може би т.нар. "държава на благоденствието"?
- И да призовавате за обединение, то няма да се случи. Защото всички партии се стремят към властта. Защо? За да служат на народа и на Отечеството ли? Ако това е истина, защо всички партии не се обединят да се борят заедно за благото на бедния ни народ и за честта на разбитото ни Отечество? Това, разбира се, няма да се случи никога. Защото партията иска властта, за да извлича от нея облаги.

Алчността е проклятието на демокрацията.

Защото тези облаги не падат от небето, те се вземат от народа, крадат се от народа. И най-глупавото е, че народът се съгласява да участва в тази игра. И тръгвайки след една или друга партия, сам избира крадците си.

"Имитирайки декомунизация, ние неглижирахме паметта за миналото, включително културното", казва в интервю за ДВ писателят Стефан Цанев, автор на "Български хроники".

- Възможно ли е да сме нация, която цени свободата само когато я няма?
- Да, това бе втората голяма изненада за мен - че българският народ се държи най-достойно, когато е под робство. Тогава той има светли идеали и високи цели, свободата за него е най-святото нещо, за което е готов да даде живот и имот.

Получи ли свободата, особено наготово, той я използва само за придобиване на имот.

- Изкуственият интелект, къде без него, засега почива на езикови модели, които все по-усъвършенствано могат да наподобят бездарно всичко и всекиго, включително стихове на Стефан Цанев. Това прилича ли Ви на край на "ерата на логоса" (по Витгенщайн), в която уважението към думите и въобще изящната словесност трябваше да бъде императив?
- Царе сме да използваме за лошо всяко велико откритие, като се започне от желязото и барута и стигнем до самолетите и атомите. Няма да се учудя, ако същата участ сполети и изкуствения интелект. За велико съжаление.

"Имитирайки декомунизация, ние неглижирахме паметта за миналото, включително културното", казва в интервю за ДВ писателят Стефан Цанев, автор на "Български хроники".

- Един от корените на гръцкия конструкт "носталгия" е от думата за болест. Сегашната по соц-режима какъв вид болест е? Инжектирана ли е от определени прагматични "наследници" на онзи режим?

- Не. По-просто и по-лошо е. Бедността винаги ще ражда комунизъм.

"Имитирайки декомунизация, ние неглижирахме паметта за миналото, включително културното", казва в интервю за ДВ писателят Стефан Цанев, автор на "Български хроники".

- Виждате ли опасност от пълзящ авторитаризъм, размазано гримиран като либерална демокрация? Особено у нас?
- Да. Повечето от тъй наречените лидери дори не се стараят да прикриват стремежа си към тотална власт.

Колкото по-дребни са, толкова повече власт искат.

"Имитирайки декомунизация, ние неглижирахме паметта за миналото, включително културното", казва в интервю за ДВ писателят Стефан Цанев, автор на "Български хроники".

- Саморазомагьосват ли се изкуствата в днешна България, отстъпвайки на чистия утилизъм? Как стана така, че едва ли не всичко трябва да е "първо ниво", иначе "няма да ни разберат хората"?
- "Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът трябва да се издигне до Гогол" - кой го беше казал?

Това умишлено слизане надолу, за да се печелят повече пари, като се вкарат в залата повече зрители (разбирай: повече зрители с лош вкус), унищожава много от днешните театри.

Още

БЪЛГАРСКАТА ДРАМАТУРГИЯ ИЗВЪН ГРАНИЦИ

Стефан Цанев: Последната нощ на Сократ" е първата постановка по мой текст, която гледах в Турция

- Да оставим ли надежда всяка тука?
- Не! Само надеждата - не!

Всичко друго, но не и надеждата!

*Ивайло Нойзи Цветков зададе въпросите на Стефан Цанев/Дойче Веле

Още

КУЛТОВИ СПЕКТАКЛИ

В "Последната нощ на Сократ" в Театър 199 Стефан Цанев говори за света утре

Още

ПОЕЗИЯ БЕЗКРАЙ

Стефан Цанев: Ако поетa го четат и помнят, е жив, в противен случай е мъртъв

Още

ПОЕТИЧНО СЪКРОВИЩЕ

Стефан Цанев: Писането на поезия е талант, с който човек или се ражда, или не

Още

НОВИ СПЕКТАКЛИ

В Сатирата започнаха репетиции на "Мистерия с кон" от Стефан Цанев

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Стефан Цанев в He's the Man 2023: Помнете, апатията е по-страшна от всяка цензура

Още

ПОЕТИЧНО-ФИЛОСОФСКА КНИГА

Стефан Цанев: Аз съм човек на 20-и век и в действителност в 21-и век се чувствам като гостенин