Ако в изкуствознанието съществуваше категория като "естетика на Отвратителното", то работите на фотографа Джоел-Питър Уиткин /Joel-Peter Witkin/ несъмнено щяха да заемат едно от първите места в класацията. Някои критици наричат творчеството му "уродливо изкуство", него самия - "психично болен човек", но други го окачествяват като гениален творец.

В социалните мрежи характеристиката му е пълна с епитети като "психопат", "безумец", "мизантроп" и дори "сатанист", но има и коментари като "талантлив злодей".

Още

Окултно: Реещите се глави на Матяйс Висерс

Всъщност, интереса си към този род фотографии Уиткин обяснява с една случка, когато още като дете станал свидетел на жестока сцена - при една авария, взрив откъсва главата на малко момиченце. Тази сцена, по думите му, оставила дълбок отпечатък в подсъзнанието му и до такава степен го наранила, че променила целия му по-нататъшен живот.

Още

Седемте смъртни гряха на фотографа Ник Найт

Уиткин е бил военен фотограф. Това също си казва думата. Според него, смъртта и уродството го накарали да прониква "болезнено в болката" на онези, които повечето от нас не биха желали да срещнат. И нека се запитаме дали не трябва да възприемем творчеството му като упрек към здравите и нормалните, че обръщат гръб на "другата реалност". Повечето хора несъзнателно отвръщат глава от уродливото и го игнорират. А това не е проява на съчувствие!..

"Нима това не е егоизъм, някаква форма на себепредпазване от грозната страна на живота, сякаш тя не съществува?!", пита реторично Уиткин, и по този начин право в целта нанася удар върху претенциите ни за хуманност.

Персонажите на Уиткин са трупове, части от мъртви човешки тела, хермафродити и инвалиди, които той издирва в моргите, старческите домове и гетата. Подлага се мазохистично на срещата си с грозното в живота, за да му даде шанс да се "изяви" по начин, който да въздейства върху останалия "привилегирован" свят.

Още

Изкривеното огледало на сънищата в творбите на Сет Сиро Антон

Философията на фотографиите си, Уиткин изразява с думите:"Животът и смъртта вървят ръка за ръка и във всеки един момент могат да сменят "ролите" си!

Съществува една много тънка граница между тези две състояния, която плаши само хората, които гледат с "розови очила"на живота!", казва той.

Всъщност, взаимоотношенията между живия и неживия свят, винаги са били предмет на размисъл за много философи и езотерици. В тази връзка, фотографът смело хвърля ръкавица и на фанатичната религиозност, като прави недвусмислени визуални подигравки с каноничните схващания на Църквата.

Уиткин търси болката във всичките й проявления, за да я заснеме. Прави това някак постановъчно, като влага собствената си философия за Живота и Смъртта във фотографиите си.

Нека се запитаме, дали творчеството му е психично "нездрав" интерес към уродливото и отвратителното, или фотографът иска да ни каже нещо по-дълбоко от видимото на пръв поглед?!

Еми МАРИЯНСКА