Още от първия момент, в който човекът е погледнал към безкрайното нощно небе и е видял множеството светлини, той станал любопитен. Какво представляват те? Какво е тяхното предназначение? И най-вече - защо цялата тази мистична картина е толкова красива?

Мъглявината "Карина"

(Снимка: Shutterstock)

През последните няколко века, особено през последното десетилетие, сме научили изключително много за тях. Но не само за тях, а и за цялата Вселена: доказахме теории на велики учени, открихме безброй много нови небесни тела и достигнахме ниво на знание, което никога не сме си представяли, че можем да достигнем.

Галактики

Спирална галактика "M106"

Пръстеновидната галактика "Hoag''s Object"

Съседните галактики Млечен път и Андромеда

Още

Пилоти правят потресаващи снимки от кабината на самолета си

Благодарение на много космически телескопи като "Хъбъл", ни е предоставена възможността да надникнем в дълбините на вселената и да се телепортираме на места, където най-вероятно бихме могли да посетим след много години. Kато започнем от "родната" Слънчева система, живописните гледки следват една след друга. Най-голямата планета Юпитер ни представя един нов поглед над термина "големина". Известното "Червено петно" не е цветът на повърхността на планетата, а всъщност е масивна буря, която се вихри от векове. За да си представите обема на Юпитер, е нужно да кажем само, че бурята е два пъти по-голяма от Земята. 

Юпитер (Снимка: Shutterstock)

Червеното око на Юпитер

Въпреки че Сатурн е втората по-големина планета в Слънчевата система, тя е 10 пъти по-голяма от Земята. Поради този факт се вижда с невъоражено око - тя е последната, най-отдалечена планета, за която древните астрономи знаели. Седемте пръстена на Сатурн били открити за пръв път от Галилео Галилей, но той си мислел, че са големи сателити, а не безброй ледени късове, което те всъщност представляват. 

Сатурн и пръстените му

Някога чудели ли сте се какво всъщност представляват звездите, как се формират и как умират?

Още

Неземно: Галактическите картини ни карат да затаим дъх пред... Вечността

Всъщност смъртта на една звезда и раждането на друга са тясно свързани, по-точно, техният живот представлява един вечен цикъл. Те се образуват в мъглявини (космически облаци от прах разпръснати из галактиките) - турболенцията в тях кара гравитациата на новообразувалите се възли от газ и прах с достатъчна маса да се сгъстят и станат по-плътни. Докато това се случва вътрешността започва да се затопля, като постепенно се превръща в горещо ядро. В тази начална фаза звездата се нарича протозвезда и като такава, тя започва да узрява и привлича още звезден прах (за звезда като Слънцето това е отнело около 50 милиона години). 

Мъглявината "Тарантула", където се образуват звезди

Мъглявината "Маймунска глава", където се образуват звезди

В края на своя живот звездите се превръщат в червени гиганти. Те съсредоточават масата си в центъра. Повечето избухват в свръхнова като след себе си оставят звезден прах и охладено ядро. От този звезден прах всъщност се образуват и мъглявините. 

Мъглявината "Карина", където се образуват звезди

Мъглявната "Котешко око"

Мъглявната "Котешко око"

Охладеното ядро най-често се превръща или в бяло джудже, неутронна звезда или в черна дупка. Дали краят ще бъде безобиден небесен обект или смъртоносно място, от което дори и светлината не може да избяга, зависи от прървоначалната големина и физичните сили. 

Савина Чергарова

Бяло джудже (Снимка: Shutterstock)

Неутронна звезда (Снимка: Shutterstock)

Черна дупка (Снимка: Shutterstock)

Черна дупка (Снимка: Shutterstock)