СПОМЕНИ ЗАД ФОТООБЕКТИВА
Фотографът Рафи Марукян: В Байконур снимахме под пълна цензура
Архивът ми от там, отива в Музея на авиацията
Автор : / 14124 Прочита 25 Коментара
Снимка: Рафи Марукян
Един пост във фейсбук на фотографа Рафи Марукян, всъщност ни даде ориентир кой е бил единият от българските фотографи в космическото градче Байконур, по време на излитането на българския космонавт Георги Иванов в Космоса. По някаква лична причина фотографът предлагаше в поста си своя личен архив от уникални снимки на историческия момент. "Снимани изключително и само в СССР, в периода на подготовката и полета на първия български космонавт Георги Иванов през 1979 г. Снимките са от космодрума Байконур, звездното градче за подготовка на космонавти, института за космически изследвания, дома на С.Каральов, дома на Ю. Гагарин, музея К. Циолковски. Подобна сбирка от кадри има само в БТА", е написал фотографът.
Фотографът Рафи Марукян (Снимка: Личен архив)
А ето какво още разказа, специално за нашия екип, в едно прелюбопитно интервю:
- Г-н Марукян, предложихте ценния си архив със снимки от Байконур...
- Вече съм на 73, имам си моите проблеми, а и искам някой да съхранява този архив. Музеят на авиацията прояви интерес, и това напълно ме удовлетворява, защото моето желание беше архивът ми да остане в България. А Музеят на авиацията е подразделение на Военно-историческия музей. Аз живея наблизо и знам какви грижи се полагат там за танкове, самолети, хеликоптери, за документи - изобщо за съхраняване на българската памет.
Затова те да пазят този архив, за мен е най-добрият вариант. А не в Държавния архив, защото там всичко потъва. Аз работех едно време в "Централ фото", което беше на "Граф Игнатиев", до Съюза на журналистите. Там имахме един прекрасен архив, който можеше да бъде ползван за пропагандни цели.
Службата ни е била създадена навремето от Георги Димитров, по подобие на "Дойче фонотек", и там всичко можеше да се намери - примерно, откриване на читалище еди-къде си, откриване на завод еди-къде си...
Всичко това е една памет, която не трябва да се заличава. Сега има такъв архив "Изгубената България".
- Ракажете нещо от спомените си за онова време, в което България се готви за Космоса, Георги Иванов заминава за Байконур, и вие, като фотограф, също имате редкия шанс да сте там в онзи исторически момент...
- "Български космонавт в Космоса" беше една програма, която трябваше да повиши самочувствието на българите, че сме велика нация. След една селекция по време на подготовката на българския космонавт, решават, че той ще бъде Георги Иванов Какалов. Бедата е там, че неговата истинска фамилия се оказва неподходяща, защото в превод от руски означава "изпражнения", и затова избират за фамилно бащиното му име. За негов дубльор беше определен Александър Александров, и започна подготовката.
Заснемането на подготовката беше възложено на определени фотографи и определени медии. Подготовката в България, обаче, беше на един тренажьор и не създаваше възможност за ефектни снимки. Въпреки че повечето от тези снимки са останали в самите фотографи, и голяма част вероятно вече са загубени някъде, все още могат да се намерят отделни кадри от тях.
Навремето моята служба - "Централ фото" направи една мащабна акция по създаването на картички, списания и прочее, и те бяха публикувани чрез издателство "Септември" и БТА.
В Държавния архив част от този обемен материал вече е потънал, но мисля че го има в БТА.
- Как снимахте в Байконур?
- Заминахме за Москва. И оттам вече ни водеха за ръчичка като деца, за да снимаме крайната подготовка в т.нар. Град на космонавтите - Байконур - едно затворено място, по съображения за държавна тайна на тогавашния СССР. Целта ни беше да заснемем старта на българската ракета, с българския космонавт. Ние присъствахме на извеждането на ракетата и на самия старт, но разбира се - на едно безопасно разстояние.
Беше ни известно, че горе в Космоса има една изследователска станция, на която българският космонавт трябваше да остави символично пръст от героичния връх Шипка, и да се правят някакви изследвания с българска техника, изработена в БАН.
Но, за жалост, това не се осъществи - не стана това стиковане, което беше планирано. А имаше изработен вече един плакат с двамата - Георги Иванов и Александър Александров, предварително. Него сигурно го имат някои колекционери. Издателство "Български воин" също отпечатаха предварително някъде към 10 000 броя списания, които трябваше да излязат триумфално. Но после не пуснаха този тираж. Все пак сигурно някой все още пази някой от тези броеве. Аз лично го нямам. Всъщност, нямало е от какво да се притесняваме - руснаците са имали и други такива неуспешни опити, но ги премълчават.
Какво се случи: нашият космонавт влезе в орбита, съобщиха, че има българин в Космоса, българите се радваха, и нашата служба направи една голяма външна витрина със снимки до Американската легация. Естествено, с пропагандна цел.
Обаче, стиковката на практика не стана и дори е имало опасност руският космонавт, който излетя заедно с нашия - Рукавишников, да пострада. Той изпада за кратко в неразположение от силното натоварване, при влизането в околоземна орбита в атмосферата с много голяма скорост.
И само благодарение на хладнокръвието на нашия космонавт Георги Иванов, успяват да се приземят живи и здрави. Половинчат беше този полет, но все пак беше голям успех за България, защото ние се наредихме до космическите държави в света.
- Имате много снимки от самото градче Байконур, но има ли нещо "зад кадър", така да се каже, в спомените ви?
- Какво представляваше Байконур? - Едно градче в степите на Казахстан. Едно голо поле, в което нищо не расте. На хиляди квадратни километри никнат само бурени. В самото градче се виждаха едни огромни бункери, откъдето извозват ракетите, и после те се приземяват в един радиус от 20-ина километра, който не могат да изчислят с точност къде е. Байконур беше един затворен град, в който не може да се влиза свободно - опасан с двойна бодлива мрежа. До него се стигаше с влак от Ташкент. Вътре в града живееха само неговите специалисти и семействата им - около 10 000 човека. Имаше магазини, училища, дори детски градини, но при особен статут на живот. Байконур беше един град на специален режим, и на специално снабдяване.
Примерно, в един ресторант в града се предлагаше полска бира, чешка бира - изобщо неща, които не бяха така популярни да ги намериш по други места в бившия СССР. Но в градчето това беше нормално - все пак оттам излитаха и смесени чуждестранни екипи. Но всичко - целият живот в Байконур, беше под пълен контрол. Самите специалисти ги извозваха до стартовата площадка, и тези хора нямаха право да излизат и да пътуват, дори на територията на Съветския съюз. Когато ползват почивка, ги извозват със самолети в дадена дестинация, и после ги връщат. Така че Байконур и специалистите, работещи там, бяха един град и едни хора в пълна изолация. Какво ми направи впечатление: гледаш единия ден едни млади цивилни момчета с бради, на другия ден идват с униформа на полковници.
Именно заради лицата на тези хора цялото ни снимане беше под строг режим на цензурата. Аз и фотографът от БТА предавахме всички филми, които снимаме. Снимахме на номерирани филми. Заснемеш един филм, предаваш им го, те ти дават друг. Като заснемеш и втория, предаваш го, дават ти филм №3. И след като си им предал всичко, което си снимал през деня, те вечерта ги обработват. Даже имаше специална фотолаборатория, в която преглеждаха всичко и "орязваха" това, което не трябва да излиза в печата.
Веднъж полюбопитствах и попитах: "Как така - тука са били американци, французи - те са виждали тази техника - кое е секретното, което не трябва да се вижда?" Отговориха ми, че не е секретна техниката, а хората! Че никой не трябва да вижда лицата на хората, които работят там...
Любопитно ми е къде ли са отишли една голяма част от тези специалисти, след разпадането на Съветския съюз, но това е друга тема. Руснаците още тогава имаха идея да построят един друг стартови комплекс като Байконур, но очевидно това е много скъпо нещо и доколкото знам, не са го направили и до ден-днешен. Както виждате, и изследванията в Космоса вече предпочитат да са съвместни с НАСА. Вече я няма тази яростна надпревара за Космоса, каквато беше някога, когато руснаците бяха надъхани с идеята "Ние трябва да сме първи!"
- А по време на снимките ви тогава, имахте ли личен контакт с Георги Иванов?
- Той беше под карантина, да не пренесе някакви вируси горе, и такава възможност нямаше. Но го снимахме как си облича костюма преди старта, самото отвеждане до площадката и т.н. А след полета Георги Иванов буквално го разпънаха у нас. Водеха го на хиляда места из България за срещи с народа - и с пионери, и с пенсионери. Направиха го герой на България, на СССР - лично Брежнев го награди, и т.н.
Всъщност, героизмът му е факт. Запазва хладнокръвие в момента, в който двигателите отказват и Рукавишников е в неадекватно състояние, и тогава той поема нещата в свои ръце. На мен ми обясниха, че когато при такава голяма скорост се влезе в орбита, ако човек тежи 100 килограма, става като че е един тон, и тогава индивидуално човешкият организъм понася натоварването - напрягат се и кръвоносни съдове и нервна система, и всичко.
Нашият Георги Иванов е бил силен да издържи това натоварване - пулсът му е бил абсолютно спокоен. Макар че, както казах, полетът бе оценен от експертите като "половинчат", Георги Иванов беше и е герой. Имаше ентусиазъм сред хората - посрещаха го навсякъде из цяла България много сърдечно обикновените хора. Е, имаше пропаганда, естествено в тези организирани срещи, но радостта на хората няма как да я "режисираш" - тя личеше на лицата им.
- По време на престоя ви в Байконур, сте имали контакт и с други космонавти...
- Всяка вечер в Байконур при нас идваше по един космонавт и ние водехме разговор с тези хора. В тези разговори научавахме доста неща, скрити от публичност и до днес. Примерно, че е имало не само пропаганда, но и скрит замисъл в "космическия" брак на Валентина Терешкова и Андриан Николаев - дали ще създадат поколение двама космонавти; както и разни други подробности, свързани с космически неуспехи, за които руснаците криеха. Сред слуховете имаше и такива като този, че Гагарин се бил качил на самолета, с който се разбива, подпийнал?... От това, което видях - как руснаците проверяват техниката преди каквото и да е действие, ми изглежда невъзможно да не са го проверили, но това си остава една от тайните, които научихме в секретното градче Байконур.
Интервю на Еми МАРИЯНСКА
Снимки от Личния архив на Рафи Марукян
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}