Националната галерия и Музея на изкуството от периода на социалзима представят изложбата "От вестника до музея" - български карикатури от периода 1944 - 1989. Тя се открива на 2 ноември от 18.00 до 20.00 часа на ул. "Лъчезар Станчев" 7 в столицата и може да бъде разгледана там до 31 март 2024 г.

Изложбата включва около 150 български карикатури от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Илия Бешков, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Асен Грозев, Георги Анастасов, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чаушов, Стефан Десподов и др.

Георги ЧАУШОВ (1938 – 2023); Без думи, към 1980 (Източник: Националната галерия /Музей на изкуството от периода на социалзима)

Ето какво казва за експозицията кураторът й Николай Ущавалийски: 

"Това е опит за реконструкция на карикатурния жанр в условията на тоталитарната система на управление на политическия, обществен и културен живот в България между 1944 и 1989 година.

Мястото на карикатурата е вестникът. Голяма част от представените образци се появяват на страниците на седмичника "Щурмовак" и фронтовашкия лист "Часовой" - специално издание за българската армия, сражаваща се с нацистите по фронтовете на Югославия, Унгария и Австрия. През 1946 излиза първият брой на седмичния хумористичен вестник "Стършел". Това име става нарицателно и главна трибуна на българската карикатура.

Илия БЕШКОВ (1901 – 1958); Хитлер се "самоубива", 1945 (Източник: Националната галерия /Музей на изкуството от периода на социалзима)

Борис АНГЕЛУШЕВ (1902 – 1966); "Чл. 17: Забранява се на България да произвежда атомни оръжия". –Тюх брей, тъкмо бях нагласил калъпа!, 1946 (Източник: Националната галерия /Музей на изкуството от периода на социалзима)

Комичното като естетическа и етична категория отдавна се е превърнало в мощен инструмент за въздействие, за пропаганда и налагане на идеи и идеологии. Тоталитарните общества използват умело и превръщат в оръжие тази уникална способност на човешкото същество - да се смее.

Тематичните рамки на карикатурата са регламентирани от идеологическия апарат на партията и държавата. В условията на Студената война главният обект на сатира е политическата и икономическа доктрина на западния свят. Абсолютно табуирани са темите за политиката на партията - хегемон.

Борис ДИМОВСКИ (1925 – 2007); Механизация, към 1964 (Източник: Националната галерия /Музей на изкуството от периода на социалзима)

Асен ГРОЗЕВ (1916 – 2002); – Извинете, оттам разбира ли се какво е нарисувано?, 1966 (Източник: Националната галерия /Музей на изкуството от периода на социалзима)

Държавата е подложена на критика до най-ниските административни нива - чиновниците в сферата на обществените услуги. Негативни явления като бюрократизъм, лошо обслужване, неефективност и ниско качество на производството, формално отношение към работата - това са мишените за карикатуристите.

Велин АНДРЕЕВ (1928); Без думи, 1981 (Източник: Националната галерия /Музей на изкуството от периода на социалзима)

Димитър ТОМОВ (1934 – 2013); Получаване на премиални (Източник: Националната галерия /Музей на изкуството от периода на социалзима)

Трудно е от днешна гледна точка да вникнем в техния смисъл, да се настроим на тяхната честота, без да познаваме историята и същността на времето, в което са създадени. И обратно - именно изкуството на карикатурата ни дава шанс да реконструираме не толкова далечното минало, да усетим видимите и невидими разделителни линии между двата свята и най-важното - да очертаем за себе си психограмата на една епоха."

Доньо ДОНЕВ (1929 – 2007); Класически мързел (Източник: Националната галерия /Музей на изкуството от периода на социалзима)

Още

Вселената на Генчо Симеонов

Още

Александър Божинов - духовитият шегобиец и майстор на психологични сентенции

Още

"Карикатуристът е хирург, а не бръснар" - запознаване с Илия Бешков в шест стъпки

Още

Илия Бешков: Имам видение за народ с празник в душата, поминък в ръцете и смирение в сърцето

Още

За Доньо Донев, "Тримата глупаци" и глупостта на българина

Още

"Да се усмихнем заради Борис Димовски" - изложба в чест на именития ни художник