ЦВЕТОВЕ ОТ МИНАЛОТО
Изложба представя образа на детето в изкуството на социализма
Вернисаж на 8 декември, четвъртък, от 18.00 до 20.00 часа в Музея на изкуството от периода на социализма
Редактор : / 1380 Прочита 0 Коментара
Лиляна Русева (1932 – 2009), "Надежда Крупская с деца", 1970-те години (Източник: Национална галерия)Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия.
Тодор Атанасов (1928 – 1985), "Деца" – част от триптих, 1971 (Източник: Национална галерия)
Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др.
Александър Жендов (1901 – 1953), "Случка на улицата", около 1946 г. (Източник: Национална галерия)
Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде "изваден" от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Александър Жендов (1901 – 1953), "Съперници", 1946 г. (Източник: Национална галерия)
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади.
Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява.
Димитър Войнов, "Детство", 1985 г. (Източник: Национална галерия)
Типологията на образа се разкрива ясно: "детето-герой" и "детето-жертва" на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност.
За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Дионисий Дончев, "В изложбата", 1971 г. (Източник: Национална галерия)
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои.
През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов - Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.