КОЛОНИАЛНИ ПОЛИТИКИ
Европейските музеи все повече се разделят с колониалните артефакти
През последните месеци немалко западни държави върнаха тържествено заграбени артефакти на бившите си колонии
Автор: / 1251 Прочита 2 Коментара
Протестиращи пред германския Бундестаг настояват да бъдат върнати скулптори, принадлежащи на африканското изкуство на Бенин, юни, 2021 г. (Снимка: Getty Images)
Западните почитатели на историята и изкуството едва ли се замислят за цената, благодарение на която могат да се наслаждават и изучават образци и артефакти от световната култура и история, които блестят в европейските музеи. Част от тях обаче вече напускат салоните им, за да се върнат по родните си места, при истинските си собственици.
През последните месеци немалко западни държави върнаха тържествено заграбени артефакти на бившите си колонии.
Над 90 на сто от културното наследство на субсахарска Африка към първото десетилетие на новия век се намира извън континента. По време на колониализма много артефакти са придобити незаконно и попадат в европейски частни или държавни колекции. Минават десетилетия, преди Европа да прояви склонност да разговаря за реституция.
Още в края на деветнадесети век например Етиопия поставя въпроса за връщане на отнетото й културно наследство. Върнати са й обаче само няколко предмета. В края на ноември обаче страната отпразнува завръщането на ценни артефакти, плячкосани от британската армия преди повече от 150 години.
В началото на октомври президентът на Франция Еманюел Макрон обяви, че Франция ще върне на Бенин 26 произведения на изкуството, плячкосани от кралските дворци на Абомей през 19-и век по време на френско-дахомейската война (1892-1894).
Франция пое този ангажимент през ноември 2018 г., след като две години по-рано президентът на Бенин Патрис Талон настоя Париж да върне артефакти, включително барелефи и жезли от кралските дворци на Абомей - столицата на предколониалната държава Дахомей, съществувала на територията на днешни Бенин и Того.
Макрон спази обещанието си и в началото на ноември прие в Елисейския дворец колегата си Талон. 26-те безценни исторически реликви, сред които и тронът на крал Беханзин, бяха върнати в Бенин с президентския самолет и посрещнати тържествено в столицата Котону.
В средата на декември и в Южна Нигерия бяха организирани тържества за връщането на два бронзови артефакта, заграбени от британците през колониалната епоха.
"Днес е преломен момент в усилията ни да върнем бронзовите артефакти, които бяха заграбени от този дворец, както и тези от слонова кост и други произведения на изкуството", каза вождът на гр.Бенин в Южна Нигерия, смятан още за крал на Бенин. Негови предци са управлявали региона, когато той е бил плячкосан от британски войници през 1897 г.
На официална церемония, на която присъстваха видни гости и традиционни вождове, вождът подписа официалния документ, прехвърлящ пълното владение на произведенията от британските университети Абърдийн и Кембридж.
Хиляди бронзови артефакти от Бенин от периода 16-и - 18-и век са заграбени от двореца на бившето кралство Бенин, след което са попаднали в музеи в САЩ и Европа. Кембриджският университет върна на 27 октомври на Нигерия скулптура на петел. Той е първата британска институция, постъпила по този начин. След това и университетът в Абърдийн върна кралска глава от бронз, закупена на търг през 1957 г. Най-голямата колекция бенински артефакти е в Британския музей, който засега отказва преговори за реституция.
Темата с реституцията на заграбени произведения на изкуството е актуална не само в Европа. През май например САЩ върнаха на Тайланд откраднати религиозни артефакти от 9-и и 10-и век. 600-те килограма антики са били задигнати и изнесени от Тайланд в нарушение на закона преди около половин век и впоследствие дарени на град Сан Франциско, където бяха изложени в музея за азиатско изкуство.
Културната институция се съгласи да върне древните плочки след продължило три години разследване на министерството на вътрешната сигурност на САЩ и съдебен иск.
Националният институт по антропология и история на Мексико води активна кампания и дори съдебни дела от името на Мексико в опит да спре търговията с артефакти от предколумбовата епоха и да ги върне в Мексико. Усилията на институцията често удрят на камък, но през лятото Германия върна на Мексико 34 артефакта, били досега притежание на частни колекционери.
Сред артефактите са предмети от различни периоди и култури - антропоморфни глинени фигури, каменна маска на цивилизацията олмек от периода 1200-600 г. преди новата ера, трикрак глинен съд на маите от 1000-1520 г.
Германия е особено активна в реституцията на заграбени исторически предмети и произведения на изкуството в различни периоди, включително и от националсоциалистическия режим през Втората световна война.
Благодарение на усилията на германските власти и по силата на сключено споразумение с музея за изящни изкуства в Берн, Швейцария, 38 творби от колекцията на Гурлит бяха върнати на собствениците им или на техни наследници в началото на месеца.
Германско-австрийският колекционер Корнелиус Гурлит, чийто баща бил търговец на изкуство, служил на режима на Хитлер, почина през май 2014 г. и завеща цялата си колекция на швейцарския музей, с което изненада културната институция.
През ноември 2014 г. музеят реши да приеме завещаното, като със споразумение с Германия се отказа от собственост върху произведения, за които се докаже, че са принадлежали на евреи и са задигнати от нацистите. Културната институция започна задълбочена оценка на творбите от колекцията с участието на независими международни експерти и в крайна сметка върна произведенията, за които е доказано, че са плячкосани от нацистите.
Музеи и други културни институции в Бавария са върнали през изминалата година 26 произведения на изкуството, плячкосани от нацистите, на собствениците им или на техните наследници.
"В контактите ни с музеите в колониалния контекст, се изправяме пред действителността на историческа и съвременна травма, които съжителстват вследствие на греха от кражбата", каза изследователката на университета на Хавай Ноел Кахану неотдавна на конференция на германската фондация "Изгубено изкуство", посветена на връщането на заграбени по време на колониализма колекции. Причината за връщането им е кодирана в момента на кражбата им, подчерта Кахану.
В тридневния онлайн форум участваха над 40 учени и експерти от цял свят, които се опитаха да очертаят защо все още има толкова въпроси без отговор в сферата на реституцията на колониалното наследство. Дискусиите се фокусираха върху историята на артефактите и несправедливото им присвояване, споровете между музеи и общностите, от които произхождат артефактите, както и върху значението на общностите от връщането на културни обекти и дори на човешки останки.
Според директора на фондацията за пруското културно наследство в Германия Херман Парцингер този дебат е бил дълго отлаган, съобщи "Дойче веле".
"Деколонизацията определено не е проблем само на музеите. Тя е предизвикателство за цялото ни общество и за множество институции, засегнати от нея", каза той. В началото на годината в Берлин бе открит Хумболтовият форум - нов музей, който събра под покрива на реконструираната и възстановена сграда на бившия Берлински дворец колекциите на Етноложкия музей и на Музея за азиатско изкуство с исторически предмети от Африка, Азия, Океания, Северна и Южна Америка.
Германският държавен министър по културата Моника Грутерс отбеляза няколко исторически момента по отношение на решаването на проблемите в германската колониална история - връщането на Намибия на Библията и камшика на местния национален герой Хендрик Витбой и решението за връщане на Нигерия на бронзови статуи в началото на следващата година.
Грутерс призна, че процесът за осъзнаване и решаване на проблемите на колониалното минало на страната все още е в зародиш и на политическо, и на обществено ниво.
Връщането на културни ценности от колониализма е тема на страните от ЕС и на европейското право. В резолюция на Европейския парламент от 2019 г. се посочва, че "заграбването на произведения на изкуството и други предмети с културна стойност по време на въоръжени конфликти и войни, както и в мирно време, предизвиква сериозна всеобща загриженост, по отношение на която следва да се предприемат мерки от гледна точка както на предотвратяването, така и на реституцията на заграбени културни ценности, за да се защити и гарантира целостта на културното наследство и идентичността на обществата, общностите, групите и хората".
Скоро след приемането на резолюцията е съставен, одобрен и публикуван европейски регламент за културните ценности.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}