Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Учени от Дания успяха да "реконструират" праисторическа жена чрез ДНК от "дъвка" на 5 700 години

ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Учени от Дания успяха да "реконструират" праисторическа жена чрез ДНК от "дъвка" на 5 700 години

За пръв път от проби от брезова смола е извлечен човешки геном

Илюстрация: Tom Björklund / Източник: My modern met

Учени от Дания са успели да стигнат до невероятни заключения за праисторическите хора, благодарение на ДНК от "дъвка", открита в парче брезова смола на 5 700 години. Проби от брезов катран се намират в археологически обекти около Скандинавия, но това е първият път, когато от такъв тип проба е извлечен цял човешки геном.

Изследвайки ДНК от "дъвката" учените заключават, че тя е била използвана от жена с тъмна кожа, кестенява коса и сини очи, която условно са кръстили Лола. Предполага се, че младата жена е била свързана с племе на ловци от континентална Европа. В пробата били открити следи от консумация на лешници и патица. Според медици Лола е страдала от непоносимост към лактоза, което кара учените да размишляват върху това дали храносмилането на лактозата не е процес, сравнително по-късен за Европа и свързан с млекопроизводството - етап, настъпил след земеделската революция от неолита.

Вероятната Лола. Илюстрация: Tom Björklund / Източник: My modern met

Според заключенията на учените, Лола вероятно е страдала от заболяване на венците и предвид откритите високи нива на вируса на Епщайн-Бар, е възможно да е била болна от мононуклеоза или лимфом на Ходжкин. Резултатите от генетиката на Лола също дават важен поглед върху прехода от лова към земеделието на присторическиет хора. Липсата на домашни храни в храносмилателната система на Лола подсказват, че тя изобщо не е била свързана със скандинавските фермери. По това датските учени правят извода, че преходът на Дания към селското стопанство е бил много по-постепенен процес, отколкото са смятали досега.

ДНК пробата, използвана при реконструкцията на Лола. Снимка: Theis Jensen / Източник: My modern met

Публикуването на заключенията дава надежда на науката, че ДНК пробите от брезова смола могат да дадат още много полезни данни за живота на праисторическите хора. Това вещество, което се произвеждало чрез нагряване на брезова кора, често се е използвало като лепило и за пренасяне на каменните инструменти. Въпреки това, зъбни белези в много проби, открити в археологически обекти, сочат факта, че древните хора са го използвали и като дъвка. Много вероятно е да са го смятали за лечебно, предвид антисептичните му свойства. Колко ли още може да ни "каже" праисторическата "дъвка" за ранното човечество?...

Източник: My modern met

Още

Най-зловещите "трофеи" на археологията

Най-зловещите "трофеи" на археологията

Още

Възстановка от изоставена селска къща в "Археология на забравата"

Възстановка от изоставена селска къща в "Археология на забравата"

Още

"Блатните хора" - една от големите находки на археологията

"Блатните хора" - една от големите находки на археологията

Още

Всеки може да гледа реставрацията на "Нощна стража" от Рембранд

Всеки може да гледа реставрацията на "Нощна стража" от Рембранд

Коментирай 7

1/1

Илюстрация: Tom Björklund / Източник: My modern met

ДНК пробата, използвана при реконструкцията на Лола. Снимка: Theis Jensen / Източник: My modern met

Вероятната Лола. Илюстрация: Tom Björklund / Източник: My modern met

Календар

Препоръчваме ви

Пускат парфюми с аромати на седемте вида творчество за "Нощта на изкуствата" в Русия

"Уханията ще ви пренесат в местата, където се твори", коментира заместник-министъра на културата Максим Ксензов

Пътешествие: Хераклея Синтика, градът от който Александър Велики тръгва да завладява света

Хераклея Синтика е разположен на южния склон на Джонков връх, който е част от вулканичното възвишение Кожух.

Откриха най-древните скални рисунки във Великобритания

"Тези фрагменти от гравиран камък са невероятни доказателства за художествена изява в най-отдалечения край на Мадленската култура", заяви Шантал Конлър от университета в Нюкасъл

4 години ще продължи реставрацията на прочутия орган на "Нотр Дам"

Най-големият музикален инструмент във Франция е "гласът на катедралата" от 1733 г.

Андреа Бочели с изненадваща критика към мерките срещу пандемията

Тенорът призна, че е нарушавал правилата за карантината, "защото не смятах, че е правилно или здравославно да си стоя у дома на тази възраст"