Учени от Дания са успели да стигнат до невероятни заключения за праисторическите хора, благодарение на ДНК от "дъвка", открита в парче брезова смола на 5 700 години. Проби от брезов катран се намират в археологически обекти около Скандинавия, но това е първият път, когато от такъв тип проба е извлечен цял човешки геном.

Изследвайки ДНК от "дъвката" учените заключават, че тя е била използвана от жена с тъмна кожа, кестенява коса и сини очи, която условно са кръстили Лола. Предполага се, че младата жена е била свързана с племе на ловци от континентална Европа. В пробата били открити следи от консумация на лешници и патица. Според медици Лола е страдала от непоносимост към лактоза, което кара учените да размишляват върху това дали храносмилането на лактозата не е процес, сравнително по-късен за Европа и свързан с млекопроизводството - етап, настъпил след земеделската революция от неолита.

Вероятната Лола. Илюстрация: Tom Björklund / Източник: My modern met

Според заключенията на учените, Лола вероятно е страдала от заболяване на венците и предвид откритите високи нива на вируса на Епщайн-Бар, е възможно да е била болна от мононуклеоза или лимфом на Ходжкин. Резултатите от генетиката на Лола също дават важен поглед върху прехода от лова към земеделието на присторическиет хора. Липсата на домашни храни в храносмилателната система на Лола подсказват, че тя изобщо не е била свързана със скандинавските фермери. По това датските учени правят извода, че преходът на Дания към селското стопанство е бил много по-постепенен процес, отколкото са смятали досега.

ДНК пробата, използвана при реконструкцията на Лола. Снимка: Theis Jensen / Източник: My modern met

Публикуването на заключенията дава надежда на науката, че ДНК пробите от брезова смола могат да дадат още много полезни данни за живота на праисторическите хора. Това вещество, което се произвеждало чрез нагряване на брезова кора, често се е използвало като лепило и за пренасяне на каменните инструменти. Въпреки това, зъбни белези в много проби, открити в археологически обекти, сочат факта, че древните хора са го използвали и като дъвка. Много вероятно е да са го смятали за лечебно, предвид антисептичните му свойства. Колко ли още може да ни "каже" праисторическата "дъвка" за ранното човечество?...

Източник: My modern met

Още

Най-зловещите "трофеи" на археологията

Още

Възстановка от изоставена селска къща в "Археология на забравата"

Още

"Блатните хора" - една от големите находки на археологията

Още

Всеки може да гледа реставрацията на "Нощна стража" от Рембранд