ЗАГАДКИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА
Тайнствени острови от старите географски карти
Митовете за тях оставят следи в историята и литературата
Редактор : / 6153 Прочита 0 Коментара
В миналото, когато хората още не познавали цялата земя, на географските карти често се появявали странни топоними, а моряците разказвали страшни легенди за неизвестни острови.
Някои от тях са оставили следи в историята, литературата и митологията.
Островът на демоните
Карта на Йохан Рюйш от 1507 г. с отбелязване на Острова на демоните
На старинните карти от XVI и XVII век, близо до крайбрежието на Нюфаундленд се появява нов географски обект - Островът на демоните.
Това наименование вероятно е дошло от слуховете за много пропаднали моряци на това място.
Слуховете за него били повече от страшни - че островът се обитава от зверове и "отвратителни същества от Ада", които вият като чакали. Именно така описала острова французойката Маргарита де ла Рок де Робервал.
Картина, изобразяваща Маргарита Робервал на Острова на демоните
Тя по чудо оцеляла на острова в продължение на няколко години. Тайнствената суша между Англия и Нюфаундленд, обаче, просто "изчезнала" през следващите няколко века и днес някои смятат, че Островът на демоните е плод на въображението на моряците, или късче земя в Северна Атлантика, където местното население говорело на език, подобен на крясъци и вой на диви животни.
Антилия и Сатаназес
Фрагмент от карта на Джовани Пицигано от 1424 г. ,с отбелязване на островите Антилия и Сатаназес
В картите от XV век, на запад от Пиренейския полуостров испански и португалски мореплаватели започнали да отбелязват два големи острова - Антилия и Сатаназес. Легендите за тях били много, но една е особено любопитна: как през VIII век седем свещеника и техни последователи християни се заселили на островите, за да избягат от мюсюлманите.
Построили седем града, в които се заселили. Според разказите на моряците, обаче, когато корабите се опитвали да доближат тези два острова, те сякаш... изчезвали - сушата се отдалечавала като мираж и наоколо се виждало само море?..
"Ръката на сатаната", худ. Томас Хигинсън, 1911 г.
Кралете на Испания и Португалия обаче знаели много добре островите и дори се борели помежду си за владичество над Антилия. Апетитите им се изострили, след като тръгнали слухове, че на острова има скъпоценни метали. Чак в края на XV век, след многочислени плавания в тази посока, Антилия и Сатаназес изчезнали от географските карти - очевидно е било доказано, че не съществуват? А на кого тогава са кръстени Антилските острови в Карибско море?...
Сатаназес вероятно е бил кръстен с името на Сатаната неслучайно. Моряците разказвали, че в района изпод водата се протягала огромна ръка, която хващала някого и го потапяла във водата като плячка. Понякога загивали и цели кораби с екипажите им.
Атлантида
Картата на Атлантида на немския учен-монах Афанасий Кирхер, 1669 г.
Митичната Атлантида се споменава за пръв път в произведенията на Платон. За нея пишат още Херодот, Страбон и други древни гърци. Описват я като голям остров на запад от "Херкулесовите стълбове" в Атлантическия океан.
Счита се, че Атлантида е била развита държава, която изчезва по времето на потопа. През последните години много се говори за Атлантида, постоянно излизат някакви сензационни новини с името й. Мнозина експерти обаче са на мнение, че тя е измислица на Платон.
Класическата представа за потъването на Атлантида често е била сюжет в изобразителното изкуство
Други пък считат, че с това име той визирал гръцкия остров Санторини, по-голямата част от който остава под водата след изригването на вулкан около 1500 г. пр.н.е. Това събитие станало причина за потъването на цялата Минойска цивилизация. Вреоятно, и на мистичната Атлантида.
Островът на Цирцея
"Богинята Цирцея и нейните свини", худ. Кобхем Брюер, 1892 г.
Някъде го назоават Аея. Хелиос подарил този остров на дъщеря си Цирцея, която според легендите съблазнявала моряци и ги превръщала в свине.
Одисей инеговите спътници на Острова на Цирцея
Съществуват няколко варианта къде може да е бил митичният остров на коварната Цирцея - единият сочирайона на Кавказ, а другият - Италия.
Баралку
Стара фотография на австралийски аборигени
Сред коренните жители на Австралия е разпространена легенда за остров с името Баралку, където живеели главните им божества. Там се пренасяли и душите на умрелите.
Еми МАРИЯНСКА