В света е пълно с градове, в които не живее никой. Причините хората да ги напуснат, са предимно климатични, икономически, или свързани с някаква технологична катастрофа. Най-любопитното е, обаче, че тези градове-"призраци" все повече се превръщат в желана туристическа дестинация. Хората искат да ги посетят, за да видят с очите си местата, в които времето сякаш е спряло в една точка и е превърнало всичко наоколо в някакво мистично "небитие". Запознайте се с историята на тези тъжни градове. 

Колманскоп, Намибия

Още

Айдън Буюкташ обръща градовете наопаки

Град, който сякаш е "погребан" в пясъците. Намира се в южната част на Намибия. През 1908 г. тръгват слухове, че в местността около него, има диаманти. От всички краища на света започват да прииждат запалени иманяри и авантюристи. След Първата световна война, обаче, диамантената треска отминава, защото цената на диамантите пада. Хората започват да напускат града и изведнъж всички постройки - жилищни сгради, училища, болници, заведения и казина, опустяват. Колманскоп се превръща в... пясъчна пустиня. С времето конструкциите на сградите почнали да се рушат, а пясъците ги затрупвали все повече и повече...

Припят, Украйна

Още

Фреди Мамани Силвестър строи жилища за извънземни

Градът е познат като работническо селище на бившите служители на Чернобилската АЕЦ. Намира се в северната част на Украйна, в т.нар. "отчуждена зона". След трагичната авария през 1986 г., от предишното население на града, наброяващо над 50 000 жители, не останал нито един човек. Украинците наричат Припят "символ на мрачната слава на съветската епоха". Всичко в града е оставено така, както е било в момента на аварията. Хората са били евакуирани и оставили домовете си, без да вземат от тях покъщнината си. В много от ужасяващите самотни и полуразрушени сгради, и сега още има мебели, стар модел телевизори, детски играчки... Разбира се, това са останките от онова, което не успели да разграбят крадците. Защото още навремето се намерили и такива "смелчаци", които нападнали "мъртвия" град, веднага след аварията, без да се страхуват от радиацията.

Сан Ши, Тайван

Още

Домове, които се строят за 2 часа и се ползват 300 години

Наричат това тайванско село "футуристичен курорт". Защо ли? - Ами, защото някога започнали да го строят с идеята да бъде изграден един разкошен курорт за заможни хора. Но още при строителството там започнали да се случват нещастни случаи. Дали от суеверие, или по причина на нарастващата лоша слава на мястото, проектът бил замразен. Странните сгради във футуристичен стил останали незавършени, и днес изглеждат направо ужасяващо. Местното население продължава да е убедено, че в Сан Ши има призраци, и никой не смее да припари там. 

Крако, Италия

Средновековен град, разположен в провинция Матера, на 25 мили от Таранто. Построен е върху хълмове и датира от 1060 г., когато земята наоколо била собственост на един архиепископ. През 1891 г. Крако наброявал население от 2 000 души, но на хората им било трудно да се препитават от земеделие, защото земята наоколо е хълмиста. За период от 30 години, след 1891-ва, от града се изселили над 1300 човека. Заминали за Северна Америка, да си търсят препитанието. От 1959 г. нататък, почти до 70-те години на миналия век, в региона започнали и разрушителни земетресения. През 1963 г. останалите малък брой жители на града целокупно го напуснали и се преместили да живеят в най-близкото селище в долината - Крако Пескиера. В средновековния Крако останали само руините от старата му слава.

Орадур-сюр-Глан, Франция

Малкото селище се е превърнало в символ на ужаса от Втората световна война. По време на войната немците избили над 700 човека от местното население, като наказание заради Съпротивата. Фашистите не просто застреляли тези хора, а ги измъчвали с прострелване в крайниците, от което хората умирали бавно и мъчително. След като изтребили населението, немците разрушават селището. Руините стоят непокътнати до днес, за да напомнят за страданието на местното население, избито по време на последната световна война.

Ганкаджима, Япония

Още

Градът-призрак Кангбаши

Наричат го "забраненият остров", или "островът броненосец" . Той е един от 505-те необитаеми острова в Япония. Разположен е на 15 км от Нагасаки. През 1890 г. става собственост на компанията "Mitsubishi", която се захваща с добив на въглища от дъното на морето. През 1916 г. компанията построява голяма жилищна бетонна сграда за работниците си. През 60-те години на миналия век населението на острова започва да се увеличава. Скоро, обаче, идва времето, когато нефтът заменя въглищата. В резултат на това, "Mitsubishi започва да затваря шахтите. През 1974 г. компанията официално прекратява работата на острова. В момента той е абсолютно пуст и е затворен за каквито и да било посещения. Любопитните могат да го видят само в азиатските видеоигри "Killer7".

Кадъйкчан, Русия

Един от типичните градове от епохата на СССР, които след разпада на Съветския съюз се превръща в руини. Държавата преселва жителите на миньорския град само за две седмици в други градове, като ги обезпечава с нови жилища. А някога там са живеели семействата на над 12 000 миньори!..

Коулун, Китай

Славата му е на "град без закони". По време на британското владичество е играел ролята на нещо като "стена" за защита от пиратите. В годините на Втората световна война е окупиран от японците. След войната нито Англия, нито Китай, искат да го вземат под юрисдикцията си, и така Коулун се превръща в самостоятелен град без... закони. Населението на града започва безпрепятствено да го застроява с толкова високи сгради, че скоро от сенките им слънце не можело да огрее улиците. Но това била най-малката беля. Градът се превръща в истински Содом и Гомор заради многото публични домове и казина в него, които никнат като гъби. При липсата на контрол, Коулун процъфтява като център за всякакви бандитизми - от хазарт до търговия с наркотици. В града дори открито функционирали "салони за кокаин". Изобщо, всичко забранено било разрешено в Конлун. До 1993 г., когато британските и китайските власти взимат съвместно решение да закрият града, превърнал се в символ на анархията.

Фамагуста, Кипър

Това селище, чието име е запечатано в паметта ни от едно стихотворение на Вапцаров, е непризната република в Северен Кипър. През 70-те години на миналия век градът бил популярна туристическа дестинация. За да отговорят на засиления интерес, местните хора почнали да строят високи хотели и уютни ресторанти. През 1974 г. обаче, когато турците получават контрол над територията, Фамагуста се превръща в "заграден" и недостъпен град, обитаван единствено от турски военни и служители на ООН. Старите жилищни сгради са полуразрушени, плажовете пустеят.

Агдам, Азербайджан

Някога Агдам бил процъфтяващ град, населяван от над 150 000 души. До 1993 г. , когато по време на Нагорно-Карабахската война там се водят ожесточени боеве и градът става жертва на вандализма. Жителите на Агдам отиват да живеят на по-спокойни места. Някои дори се местят в Иран.

Еми МАРИЯНСКА