УТОПИЯ
Градът-призрак Кангбаши
Предвиден е за 2 милиона жители, а го населяват едва 100 хиляди
Редактор : / 4997 Прочита 0 Коментара
Китайският град Кангбаши е истински световен феномен. Той е архитектурен шедьовър от световна класа, но остава почти необитаем вече близо 10 години. За пръв път е наречен "град-призрак" през 2009 г. от репортер на "Al Jazeera".
"В този град няма хора!..", казва той, а операторът който е с него, снима празните подредени улици, в които в кадър не се появява жив човек. Оказва се, че жилищата в града са продадени почти на 90 процента, но купувачите им не живеят в Кангбаши. С други думи, закупили са ги просто като инвестиция за бъдещето. Защо, каква е причината в идеалния град да не живеят предвидената бройка хора?
Кангбаши се намира в Северен Китай и е проектиран като град, който да бъде населен с 2 милиона жители. В центъра на града са построени грандиозни офисни сгради и музеи, разкошен оперен театър, библиотека.
Парковете се поддържат идеално, множество скулптури украсяват всеки ъгъл. Пътните платна са нови като в детска игра. В града има зелена зона, по улиците е засадена вечно зелена растителност, има много дървета и цветя.
Всички кръстовища, даже при липсата на преминаващи през тях моторни превозни средства, се регулират от светофари.
По пустеещите улици рядко се забелязват хора
Може би ще си помислите, че градът не е населен, защото в него няма работни места? - Нищо подобно, той е проектиран с тази цел. Работни места има, но те са твърде отдалечени от жилищните райони. Освен това жилищата първоначално са били обявени на много високи цени, които се оказали непосилни за повечето китайци.
Повечето от жилищата в тези сгради са необитаеми
Днес в града живеят не повече от 100 000 човека. Но те не са достатъчни да покрият огромните незаселени пространства и построените жилищни сгради. В определени работни часове на деня, по улиците на Кангбаши не се вижда жив човек.
Оказва се, че в желанието си да проектират град, съперничещ на Пекин, архитектите са допуснали много грешки. Улиците, например, са с ширина 40 метра, а пешеходните пътеки са на половин километър една от друга.
Жителите на града се оплакват, че работните им места са далече от магазините, развлекателните заведения и обществените сгради, и това затруднява живота им в ежедневието. "За да купиш хляб и нещо друго за ядене, трябва да пропътуваш с кола разстояние от няколко квартала!..", казва работеща жена.
Алея за отдих в главния градски парк
Правителството на Китай няма как да принуди хората да се населят в Кангбаши, нито да накара живущите там да не се оплакват от красивия си, но неудобен град. Проектантите на Кангбаши очевидно са се "престарали" в някаква утопична идея за голям град. Как може сега да се "коригира" един вече скъпо реализиран проект, така че Кангбаши да стане удобен за живеене? - Това е въпросът, който китайските ръководители обсъждали на най-високо ниво.
Еми МАРИЯНСКА