Още

Японска телевизия снима филм за Перперикон

Тези дни учени потвърдиха огромната значимост на находка, открита при археологически разкопки миналото лято. При проучването на крепостта "Балък дере" край ивайловградското село Хухла, там дето "Арда" напуска Източните Родопи, археологът Ивайло Кънев от НИМ-София откри оловна пластина-амулет, прегъната през средата.

При извършване на консервационни дейности от проф. Веселина Инкова се забелязва плитко врязан надпис с кирилски букви. В хода на неговото разчитане от д-р Георги Сингалевич, с помощта рефлексно-преобразувателна (RΤΙ) фотография, се стигна до предположението, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината.

Ивайло Кънев (Източник: НИМ-София)

Проучвателите внимателно я разгънаха и с радост установиха дълъг старобългарски кирилски надпис, седемредов от вътрешната и четириредов от външната страна на пластината. Това е може би една от най-значимите находки на "Археологическо лято" 22.

Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в. Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон (893-927). Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българският владетел към Цариград, със епиграфският анализ на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в.

Пластина амулет разгъната (Източник: НИМ-София)

Правописът е едноеров, само с голям ер (Ъ), което, според тях, сближава разглеждания надпис с паметници главно от Североизточна България. За разлика от досега известните подобни паметници тук силно впечатление прави каноничното звучене на текста и разчитането на личните имена на молителите, а именно Никола и Павел.

Още

Корабни оръдия на повече от 200 години са в НИМ след подводна операция в края на 2022 г.

Поставянето на този анализ в контекст на археологическата среда дава основание на учените да предположат, че са открили един от най-ранните кирилски текстове известни до сега. Сродните паметници - старобългарски кирилски надписи - географски най-близки са откритите в Кърджалийско и в Хасковско два амулета, датирани в X - XI в.

Пластина амулет (Източник: НИМ-София)

Все още остава открит въпроса как този артефакт е попаднал на крепостта?

Според откривателя Ивайло Кънев трябва да се доверим на фактите и да обединим резултатите от археологическите проучвания, епиграфиката и историческите извори. При един такъв подход, според учения, отговорът е един, а именно, че на крепостта в местността "Балък дере" при българският поход към Цариград при цар Симеон тук е имало български гарнизон, който целенасочено е подпомагал военната кампания.

Балък дере (Източник: НИМ-София)

Повече за археологическите находки на "Балък дере" може да научите от репортажа на регионалната телевизия Etv Хасково ТУК

Още

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей

Още

С "Разказ за войната" Националния исторически музей отбелязва 110 години от Балканската война

Още

Нощ на отворените врати в Националния военноисторически музей

Още

В Националния исторически музей се открива изложбата "Съкровищата на Земята"