Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Корабни оръдия на повече от 200 години са в НИМ след подводна операция в края на 2022 г.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ

Корабни оръдия на повече от 200 години са в НИМ след подводна операция в края на 2022 г.

Открити от д-р Прахов през 2021 г. по сигнал на д-р Дамян Дамянов, те едва в края на миналата година, благодарение на подкрепата на Министерство на културата, корабните артефакти са спасени и пренесени в музея

В последните дни на 2022 година, на 23 декември, екип на Центъра за подводна археология в Созопол, ръководен от директора гл. ас. д-р Найден Прахов, успя да извади от дъното на българското Северно Черноморие двете железни корабни оръдия и десетки амуници

Още

Нови археологически открития в Черно море

Нови археологически открития в Черно море

Зимна спасителна експедиция по море донесе нови корабни придобивки на Националния исторически музей (НИМ), съобщиха от културната институция.

В последните дни на 2022 година, на 23 декември, екип на Центъра за подводна археология (ЦПА) в Созопол, ръководен от директора гл. ас. д-р Найден Прахов, успя да извади от дъното на българското Северно Черноморие двете железни корабни оръдия и десетки амуниции на повече от 200 години.

Буквално в края на декември отидохме на мястото, където знаехме, че са, намерихме ги, документирахме ги отново с фотограметрия, фотография и след това с двудневна операция с рибарски кораб, който беше снабден с кран, с бига за разтоварване, успяхме да ги вдигнем, тъй като те са много тежки, разказа пред БТА гл. ас. Прахов. Той предположи, че всяко едно от оръдията тежи над 350 - 400 кг.

Спасителната експедиция се осъществява в продължение на тридесет часа при затруднени условия като ниска видимост, студени води и сложна техническа логистика.

Експедицията е част от дълго замислян и успешно реализиран проект на ЦПА и Националния исторически музей с научен консултант проф. д-р Иван Христов, заместник-директор на музея.

В последните дни на 2022 година, на 23 декември, екип на Центъра за подводна археология в Созопол, ръководен от директора гл. ас. д-р Найден Прахов, успя да извади от дъното на българското Северно Черноморие двете железни корабни оръдия и десетки амуниции на повече от 200 години (Източник: НИМ - ЦПА)

Още

Експонат на месеца на Националния археологически музей е ритонът от пловдивското село Розовец

Експонат на месеца на Националния археологически музей е ритонът от пловдивското село Розовец

Оръдията са открити от д-р Прахов през 2021 г. по сигнал на д-р Дамян Дамянов, но едва в края на миналата година, благодарение на подкрепата на Министерство на културата (МК), корабните артефакти са спасени и пренесени в Националния исторически музей.

Още по-миналата година, когато за първи път видяхме тези оръдия, се свързах с директорите на РИМ-Добрич и на Военноморския музей във Варна, информирах ги за находката и ги попитах дали имат възможност и интерес да ги вземат при себе си в техните музеи, разказа Прахов и отбеляза, че големият проблем с подобни артефакти е тяхната консервация.

Подводният археолог добави, че те могат да ги извадят, но след това предстои дълъг процес на консервация, за който трябват и средства, и специалисти, за да не се саморазпаднат в музейните фондове, както се е случвало с много артефакти, извадени от морското дъно.

От двата музея отговарят, че нямат нито финансови ресурси, нито специалисти, които могат да свършат работата. Прахов се свързва и с Националния исторически музей, за да мислят варианти как тези оръдия да се вдигнат и да се съхранят в музея. Там обаче имат същите проблеми, свързани с финансирането и с консервационните специалисти.

По време на теренните археологически отчети, организирани от Националния археологически институт с музей при БАН в началото на 2022 г., д-р Прахов сподели, че вероятно е въпрос на време оръдията да бъдат откраднати и продадени, както се е случило с десетки оръдия по Северното Черноморие.

В последните дни на 2022 година, на 23 декември, екип на Центъра за подводна археология в Созопол, ръководен от директора гл. ас. д-р Найден Прахов, успя да извади от дъното на българското Северно Черноморие двете железни корабни оръдия и десетки амуниции на повече от 200 години (Източник: НИМ - ЦПА)

От водолази получихме информация за поне 80 случая от 90-те години насам за откраднати и продадени оръдия, които днес са с неясна съдба. Това са едни от малкото останали такива предмети все още и не знам поради какви причини са все още на морското дъно, отбеляза тогава Прахов.

Пред БТА той разказа, че са продължили да обмислят различни варианти с колегите си от НИМ и по-късно през изминалата година заедно със заместник-директора на НИМ проф. д-р Иван Христов подготвят проект за вдигането на оръдията, консервацията им и експонирането им в НИМ.

Още

Археологическият парк Помпей отвори врати (галерия)

Археологическият парк Помпей отвори врати (галерия)

Този проект беше финансово подкрепен от Министерството на културата, а средствата получихме в края на годината, отбеляза той.

За успешната реализация на проекта лична заслуга имат зам.-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов и Екатерина Джумалиева, директор Дирекция "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства" в МК. Екипът от водолази получи съдействие и от директора на Историческия музей в гр. Каварна Пенко Георгиев и служители на Гранична полиция, отбелязаха от НИМ.

По първоначален анализ оръдията се датират в края на XVIII - началото на XIX век. Те са били част от въоръжението на линеен тримачтов кораб, потънал при неизяснени обстоятелства на север от нос Калиакра, посочиха от НИМ, като допълниха, че от съображения за сигурност точното място на откриване на предметите се пази в тайна.

Все още ще се въздържаме от повече предположения, освен от тази ориентировъчна датировка, защото предстои да проучим района по-внимателно и за други находки, каза д-р Прахов.

Подводният археолог посочи, че това са сериозни оръдия и вероятно действително са били поставени на линеен кораб. Той изрази предположение, че са произведени в Ирландия или във Франция, но допълни, че техния произход ще стане ясен едва след като бъдат почистени.

Ученият отбеляза, че има още много работа по установяването на повече информация за тях. След почистването очакваме върху тях да има печати на леярната, където са направени и да изясним произхода им, времето на изработването и типа им, и може би по-точно времето, когато плавателния съд е потънал, каза още гл. ас. Прахов.

В последните дни на 2022 година, на 23 декември, екип на Центъра за подводна археология в Созопол, ръководен от директора гл. ас. д-р Найден Прахов, успя да извади от дъното на българското Северно Черноморие двете железни корабни оръдия и десетки амуниции на повече от 200 години (Източник: НИМ - ЦПА)

Той изрази надежда да намерят и историческа информация за събитията, при които е потънал корабът, на който са били монтирани.

Найден Прахов каза, че това е възможно, защото в западноевропейски вестници от онова време има информация за корабокрушенията по нашите брегове.

Той отбеляза, че в момента двете оръдия вече са в НИМ, като предстои дълъг процес на консервация и на експонирането им.

Освен подводно проучване и изваждане от дъното на Черно море на оръдията, в задачите на проекта е включено рентгенографско изследване и консервиране на корабните останки в Централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ.

В последните дни на 2022 година, на 23 декември, екип на Центъра за подводна археология в Созопол, ръководен от директора гл. ас. д-р Найден Прахов, успя да извади от дъното на българското Северно Черноморие двете железни корабни оръдия и десетки амуниции на повече от 200 години (Източник: НИМ - ЦПА)

Още

270 хил. лева отпусна Министерството на културата за археологически проучвания в Шуменско

270 хил. лева отпусна Министерството на културата за археологически проучвания в Шуменско

По проекта е получена покана от Института за корабна археология към Тексаския университет български реставратори да специализират в лабораториите на научната институция за консервация на артефакти от морското дъно в Бодрум, Турция, разказа още д-р Прахов. Поканата е отправена чрез един от големите български специалисти по корабна археология доц. Крум Бъчваров, който от години работи в Университета в Кънектикът, САЩ, и е член на института към Тексаския университет.

Той успя да осъществи тези преговори и да получи предложението им двама или трима български консерватори да отидат в Бодрум, каза Прахов и допълни, че в момента се опитват да организират тази специализация. Българските институти, които ще изпратят консерватори, трябва да покрият разходите за дневни и пътни, а Институтът за корабна археология ще поеме обучението и настаняването им.

Според Прахов този проект ще помогне на българските специалисти не само да се справят с конкретния проблем по консервацията и реставрацията на оръдията, но и да създадат международно сътрудничество в областта на консервацията на артефакти, открити в морска среда.

В последните дни на 2022 година, на 23 декември, екип на Центъра за подводна археология в Созопол, ръководен от директора гл. ас. д-р Найден Прахов, успя да извади от дъното на българското Северно Черноморие двете железни корабни оръдия и десетки амуниции на повече от 200 години (Източник: НИМ - ЦПА)

През 2023 г. оръдията и други части от инвентара на кораба ще бъдат експонирани в лапидариума на НИМ, отбелязаха от музея. Според проф. Иван Христов благодарение на доброто сътрудничество между Центъра за подводна археология и музея ще бъде обогатена и разширена зоната на лапидариума, представяща морското археологическо богатство на България.

От музея отбелязаха, че притежават най-голяма колекция от котви и щокове. С последните морски артефакти се поставя началото на колекция от западноевропейско, руско и турско корабно въоръжението, намерено на дъното на Черно море, допълниха още те.

Още

Части от антично оръжие са сред находките в Хераклея Синтика

Части от антично оръжие са сред находките в Хераклея Синтика

Още

Ученици с още интересни находки в крепостта "Ряховец"

Ученици с още интересни находки в крепостта "Ряховец"

Още

Археолози от НИМ разкриват тайните на мистичния манастир "Св. Йоан Продром" в Ахтопол

Археолози от НИМ разкриват тайните на мистичния манастир "Св. Йоан Продром" в Ахтопол

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Потвърдено е обвинението срещу бившия директор на Лувъра

Жан-Люк Мартинез е заподозрян, че е пренебрегнал сигналите за подозрения за фалшиви сертификати за произхода на антични предмети

Швейцарски музеи искат да обсъдят с Нигерия заграбени произведения на изкуството от бившето кралство Бенин

Бившето кралство в южната част на Нигерия не е свързано със съвременната африканска република Бенин

Картина на художника Гюстав Климт е показана в Австрия, родината на твореца, за първи път от 1964 г.

Тя е собственост на "ХоумАрт", колекция, основана в Хонконг от Розалин Уонг и може да бъде видяна до 29 май в музея "Белведере" в австрийската столица

Ще бъде ли включен Дакийският лимес в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО?

Дакийският лимес е част от граничните укрепления на Римската империя, които достигат своя максимум през II в. сл. Хр., покривайки разстояние от над 7000 км

Музиканти, бягащи от Русия, намират нова публика в Грузия

Грузинската столица Тбилиси е популярна дестинация, тъй като може да се стигне по суша, има сравнително хлабави правила за влизане и излизане, и се радва на тесни културни връзки с Русия

"Говорещ барабан" от Кот д'Ивоар се завръща в родината си след близо стогодишно изгнание във Франция

Наречен "говорещ барабан", с дължина три метра и тегло 430 килограма, дървеният инструмент със символични и мистични свойства е бил използван за предупреждение за опасности, мобилизация за война или свикване на селища на церемонии или фестивали