СВЕТЪТ Е ПОЛУДЯЛ
Манията по кръстословиците - от вестника на Пулицър до тоалетната хартия
110 години от "рождената дата" на първия публикуван ребус
Автор : / 1986 Прочита 0 Коментара
Карикатура във в. “Ню Йорк Уърлд” от времето на първата кръстословица / Снимка: Getty Images
Ако някой от вас е гледал документалния филм "Wordplay" ("Игра на думи"), сигурно си спомня как в него хора, които съставят кръстословици, се състезават за награда от четири хиляди долара. А знаете ли името на първия човек, създал кръстословица?
Това е Артър Уайн, който публикува първата кръстословица в света във в. "Ню Йорк Уърлд" на 21 декември 1913 година, преди 110 години.
Уайн поддържал в изданието забавна страница с гатанки, анаграми, картинки с разлики и други любопитни загадки. Ребусът му бил замислен като коледен подарък за читателите на вестника.
Формата на тази кръстословица наподобявала диамант и в нея било изписано "забавление". Артър започнал да търси думи, които да започват с всяка буква от основната, и така създал "диаманта".
Оригиналната кръстословица на Уайн от 1913 година
Кой е Уайн (1871-1945): Той е англичанин по рождение, емигрирал 19-годишен в Щатите. Работел в редакцията на "New York World", издаван в периода 1860-1931 година като вестник на Демократичната партия. Същият вестник, който под ръководството на Джоузеф Пулицър въвежда т.нар. жълта преса. Именно в този вестник англичанинът Уайн помества първата кръстословица.
Тази "прародителка" на днешните изкусни ребуси, събудила огромно любопитство. Авторът й написал под черта ориентири за желаещите да я попълнят. Играта страшно много се харесала и събудила такъв интерес, че много хора започнали да съставят кръстословици.
Издателят Джоузеф Пулицър / Снимка: Getty Images
Не се радвали на тази новост единствено печатарите. За тях първоначално било много трудно да не разместват квадратчетата. Такива били възможностите на тогавашните печатарски машини. Днес, при новите технологии, това изглежда смешно, но по онова време създавало доста ядове и накарало издателите на "Ню Йорк Уърлд" временно да спрат публикуването на кръстословиците в изданието, въпреки че редакцията била затрупана от писмата на десетки и стотици нови съставители на кръстословици.
С времето все повече уважаващи себе си издания започнали да публикуват кръстословици, като бумът достигнал пика си през 1924 година. Тогава за пръв път американците Дик Саймън и Линкълн Шустър издават първата книжка с кръстословици, която се превърнала в бестселър.
Манията с кръстословиците стигнала до такива умопомрачителни размери, че някои търговци започнали да печатат кръстословици върху покривки и салфетки за еднократна употреба за ресторантите; с кръстословици започнали да украсяват тениски, раници, чанти и куфари. И това продължава и до днес.
Източник: Рекламна снимка на съвременен търговски продукт в интернет
Има и един-единствен по рода си опит за "ноу-хау" в тази посока - мераклия напечатал тоалетна хартия с кръстословици.
Тук е моментът да кажем, че думата "кръстословица" се е наложила, но прародителката й не се е "казвала" така, а "ребус". Първоавторът й Артър Уайн я нарекъл "кръстословичен пъзел". Думата еволюирала до "кръсто-словица", като впоследствие премахват тирето и става познатата днес дума "кръстословица".
Много европейски съставители на кръстословици, които несъмнено знаят много, защото ежедневен наръчник за знание са им енциклопедиите, твърдят че американците си присвояват славата на първи. Първообраз на кръстословицата според тях бил публикуван за първи път в италианското списание "Il Secolo Illustrato della Domenica" на 14 септември 1890 година, т.е. 23 години преди Уайн, от Джузепе Айролди и тази кръстословица била публикувана на страница, озаглавена "Да мине времето". Е, в нея няма засичане на букви между думите, но си е ребус.
Други казват, че Уайн не е пръв дори и за Америка - че още през 1862 година, т.е. половин век преди него и 28 години по-рано от италианеца, в американското детско списание "Our Young Folks" били публикувани загадки с думи под формата на пъзели.
Така или иначе, за "рожден ден" на днешните кръстословици е възприета датата 21 декември 1913 година, когато Уайн поднася на читателите необичайния си коледен подарък. Модата на кръстословиците постепенно завладява и Европа. В Англия първи били "Pearson"s Magazine" (1922 г.). "Times" закъснява - публикува първата си кръстословица чак през 1930 година. След като кръстословиците стават толкова популярна игра за "умници", от нея се заинтересували и учените. Мнозина се произнесли, че този начин за "гимнастика на ума" развива умствената дейност и предпазва мозъка от болести като деменцията и Алцхаймер.
Творба на американския художник Алекс Грей / Снимка: Уебсайт на художника
Сред учените-изследователи имало дори диетолози, които твърдели, че решаването на една кръстословица лишава организма от 90 излишни калории. И до днес се водят такива изследвания, макар те най-малко да интересуват любителите на главоблъсканиците. Кръстословиците са предизвикателство, но някои май прекаляват. Известен е случай на човек, стигнал до самоубийство заради кръстословица. Става дума за един унгарски сервитьор, който сложил край на живота си пред празна кръстословица с предсмъртна бележка, че именно тя е причината за решението му дза си сложи край. Вероятно или не е бил "в ред", както се казва, или пък се е отчаял от факта, че не може да попълни нито една от думите в ребуса, което вероятно е породило у него чувство за интелектуална малоценност. Е, може и самият създател на кръстословицата да е попрекалил с енциклопедиите?...
Като едни от най-трудните кръстословици, публикувани в света, се славят тези от неделния брой на "New York Times". Много хора купуват вестника именно заради тях. Според статистиката всяко тиражно издание печели най-много от кръстословицата, хороскопа и рекламата, взети заедно. Киното също се възползва от модата с кръстословиците и често поставя героите си в ситуация на подобна забава.
Филм "Алиса реши кръстословицата" от 1925 г.
Рекордът за най-плодовит създател на кръстословици до днес се държи от Роджър Скуайърс, който през 1978 година влязъл в Книгата на Гинес. Той е публикувал повече от 66 000 кръстословици. Роджър държи и още един рекорд - за най-дълга дума, използвана в публикуван ребус.
Можем да сме горди, че си имаме българин с рекорд за най-дълга, но непубликувана кръстословица, записан в Гинес. Размерите й са 3 метра на 30 сантиметра. Кръстословицата има "територия" от 1001 листа и съдържа 94 000 термина. Името на автора й е инж. Христо Йоницов. Инженерът работил по ребуса в продължение на 14 години и два месеца, като преровил всички възможни енциклопедии. Въпросната рекордьорска творба има само по едно празно квадратче на всеки ред. Е, усилието си е струвало, заради рекорда, но такава кръстословица няма как да бъде публикувана във вестник.
Инж. Христо Йоницов, стоп-кадър от предаване по Нова телевизия / Източник: Нова телевизия
Най-голямата публикувана кръстословица съдържа 132 020 квадратчета и е съставена от Ара Ованесян от Ереван, Армения. Освен онзи период, в който заради трудности с печатането, спират кръстословиците, макар и за кратко, второто им спиране е със забрана за публикуването им по време на Втората световна война. Мотивите били, че може да се използват за тайнопис и шпионска дейност.
Днес повечето ежедневници включват различни версии на кръстословици, като последната мания беше със Судоку - математическият пъзел от Изтока, който обсеби за известен период любителите на ребуси.
Източник: Рекламна снимка на съвременен продукт в интернет
Кръстословиците вече не разчитат само на периодичните издания, а си извоюваха място на книжните пазари със самостоятелни книжки. Някои от тях изместват по тираж творбите на автори от висок ранг и в това отношение са сериозна конкуренция.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}