Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Клюките допринесли за появата на културата

АНТРОПОЛОГИЯ

Клюките допринесли за появата на културата

Екип от Цюрихския университет изследва съвременни племена във Филипините, за да направи аналогии с праисторическите хора

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Клюките и социалните мрежи между малки групи хора преди 300 000 години са допринесли за появата на култура и са ускорили човешката еволюция, съобщава в. "Мейл он сънди", позовавайки се на британски и швейцарски учени.

Още

По брадичките ще ги познаете

По брадичките ще ги познаете

Екип, ръководен от проф. Андреа Миляно от Цюрихския университет, изследва съвременни племена във Филипините, за да направи аналогии с праисторическите хора. Антрополозите установиха, че разговорите между различните групи са ключови за появата на културни и технологични идеи.

Проследяващи устройства, носени от 53-има души от народа Агта, разкриха, че почти ежедневно те посещават съседни племена, за да си поговорят. Това "отбиване у съседите" учените наричат еквивалент на социалните мрежи. Именно тези разговори според тях са позволили да се появят идеи и ритуали, да се обменя информация за лечебни растения.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

"Хората имат уникална способност да създават и акумулират култура - каза д-р Марк Дайбъл от лондонския Юнивърсити колидж, който е съавтор на изследването - От обикновения молив до Международната космическа станция, човешката култура е продукт на множество умове от много поколения и не може да бъде възпроизведена от нищото само от един човек. Тази способност за кумулативна култура е основна за успеха на човечеството и се е появила при нашите праисторически предшественици".

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Учените са проследили общуването на хората Агта един месец, като са наблюдавали посещенията и миграциите между различните общности. Така те са създали карта на социалните им мрежи. Повечето общували с хора от техния лагер, но почти ежедневно имало и посещения между лагерите. Именно тях специалистите сравняват със съвременните социални мрежи.

"Когато ни трябва решение на проблем, влизаме в интернет и използваме много източници, за да получим информация от различни хора. Праисторическите хора са използвали социалната си мрежа по същия начин" - каза проф. Андреа Миляно, цитиран от БТА.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Антрополозите са тествали с компютърни симулации колко социални взаимодействия са необходими за медицинско откритие - при живеещи в горите ловци и събирачи за това се необходими 177 социални взаимодействия.

Процесът е по-дълъг за хора по крайбрежията - 516 разговори. Според специалистите общностите с по-неформални връзки предразполагат към по-бърза културна еволюция.

Още

"Глинените човеци" от Папуа

"Глинените човеци" от Папуа

Още

Ориенталските танци в Европа

Ориенталските танци в Европа

Още

Фотограф снима изчезващи общества с древна култура

Фотограф снима изчезващи общества с древна култура

Още

Романтичният и суров свят на индианците от края на 19 век

Романтичният и суров свят на индианците от края на 19 век

 

Коментирай 1

1/1

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Календар

Препоръчваме ви

Пускат парфюми с аромати на седемте вида творчество за "Нощта на изкуствата" в Русия

"Уханията ще ви пренесат в местата, където се твори", коментира заместник-министъра на културата Максим Ксензов

Пътешествие: Хераклея Синтика, градът от който Александър Велики тръгва да завладява света

Хераклея Синтика е разположен на южния склон на Джонков връх, който е част от вулканичното възвишение Кожух.

Откриха най-древните скални рисунки във Великобритания

"Тези фрагменти от гравиран камък са невероятни доказателства за художествена изява в най-отдалечения край на Мадленската култура", заяви Шантал Конлър от университета в Нюкасъл

4 години ще продължи реставрацията на прочутия орган на "Нотр Дам"

Най-големият музикален инструмент във Франция е "гласът на катедралата" от 1733 г.

Андреа Бочели с изненадваща критика към мерките срещу пандемията

Тенорът призна, че е нарушавал правилата за карантината, "защото не смятах, че е правилно или здравославно да си стоя у дома на тази възраст"