ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ВРЕМЕТО
Антична Рациария разкрива своя блясък
При най-мащабните археологически разкопки от четири десетилетия, на площ от около 2,5 дка, археолозите разкриват напълно запазени архитектурни пластове на най-големите римски императорски терми в България
Редактор : / 16934 Прочита 2 Коментара
Ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей /НАИМ/ при БАН (Снимка: БТА)
Антична Рациария, при най-мащабните археологически разкопки от четири десетилетия, разкрива своя блясък. След близо месец разчистване на терена през август, днес на площ от около 2,5 дка археолозите разкриват напълно запазени архитектурни пластове на най-големите римски императорски терми в България.
Това съобщи за БТА ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей /НАИМ/ при БАН.
Мащабните археологически разкопки в Антична Рациария край село Арчар (Снимка: БТА)
Продължава проучването и разкриването на откритите през м.г. в антична Рациария императорски римски терми. Екипът, работи на терена на огромен архитектурен комплекс, характерен за всички провинции на Римската империя.
Археолозите са категорични, че императорските терми в Рациария са били най-голямата обществена баня в римската колония Улпия Рациария и в цяла България, каза доц. д-р Здравко Димитров.
Напълно се потвърждава аерофото заснемане на Рациария през 1976 г. от българо-италиански екип, че площта на термите е осем декара и на снимката ясно личат зидовете на термите, които днес ние разкриваме и проучваме.
В момента екипът ни работи в най-горните нива на архитектурния комплекс - от Късната античност - 5-6 век. Разкритите структури са огромни - ширината на един от основните зидове на термите е два метра, което е сравнимо с крепостните стени, обясни доц. д-р Димитров.
На обекта работят сто работника и екип от 12 археолози, на площ около 2,5 дка, т.е. на една четвърт от цялата площ на термите. За краткия период от тазгодишните разкопки вече успяхме да разкрием почти изцяло границите на архитектурния комплекс на термите, който е впечатляващ и мащабен.
Разкрихме части от съществувалите в средата на термите басейни за студена вода - фригидориум, топла - тепидариум и за гореща вода - калдариум, с мраморна декорация.
На обекта открихме различни архитектурни елементи от украсата на термите, мраморни плочи и декорации, капители и колони с различна височина, някои от които са били 10 метра.
Разкрихме бази, най-вероятно от архитектурния ред до фасадата на термите, които са с радиус около 75 см, върху които е поставяна колона около 9-10 метра и на практика ордерът е достигал височина от 17-18 метра, разказва Здравко Димитров.
Намираме голямо количество тухли от стените, керемиди от покривите на термите. Интересното е, че покривът е покриван с керемиди и капаци от т.н. кориндски тип. Запазваме ги за бъдещата реставрация, уточнява ръководителят на разкопките.
Част от археологическите находки в в Антична Рациария (Снимка
Той казва, че въз основа на това, което днес се разкрива на обекта, императорските терми в античния град Рациария като декорация и планировка, като планова схема, са едно точно копие на термите в Рим по времето на император Каракала - 3 век. Тези терми днес са сред най-посещаваните туристически обекти в Рим.
В момента се проучва големият двор на римските терми, неговата южна част, допълва археологът. На обекта може да се види ясно разположението на отделните обекти в термите - от големия двор се влиза в т.н. палестра, в която римските граждани са изпълнявали редица спортни дейности.
Известно е, допълва Димитров, че римските граждани са живеели в термите - т. е. те не са използвани само за хигиенни нужди, но в тях е протичал и социалния живот на Римския град, на колониите.
От палестрата се е влизало в двете големи съблекални - аподитериумите, които археолозите разкриват също днес. Сега работим в западната част на аподитериума. След това се е преминавало през трите басейна със студена, топла и гореща вода, обяснява движението на гражданите в термите доц. д-р Димитров.
Част от археологическите находки в в Антична Рациария (Снимка
Само за около месец и половина на обекта сме открили архитектурни детайли с прекрасна декорация - запазени бази, колони. Разкриваме съществувалите в рамките на термите различни помещения -магазини, вестибюли. Разкрихме напълно запазена южната стена на термите и продължаваме да работим.
На места напълно е запазена архитектурната система на строителството, характерна за периода Опус микстум - четири реда камък, четири реда тухли.
Направихме стратиграфски сондаж в западната част на термите, за да ги проучим в дълбочина и да разкрием най-ранната хронология на обекта и така достигнахме до първото ниво на дълбочина до 2 м, но на места достигаме и на доста голяма дълбочина.
В цялостното изследване на комплекса откриваме запазена изцяло архитектура от 3-4 метра височина, и тя ще е идеална за експониране на обекта и ще даде възможност туристите да разглеждат доста запазени архитектурни останки, да влизат в помещенията и да се разхождат в императорските терми.
Предстои ни до края на октомври да проучим големи площи от термите от 5-6 век, когато по тези земи идват хуните и разрушават термите като обществена баня, но се запазват някои помещения, в които хората са живеели. Намираме и голямо количество предмети от различни периоди - накити, костни игли, огледалца и повечето от тях са богато орнаментирани.
Мащабните археологически разкопки в Антична Рациария край село Арчар (Снимка: БТА)
Мащабността на римските терми в Рациария е впечатляваща. Не е случайно, че в момента се подготвя проект, с който всички обекти на българска територия по целия Дунавски римски лимес да влязат в защитените обекти на ЮНЕСКО. Най-големите от тях са римският град Ескус до плевенското село Гиген и Рациария.
Античният град Рациария е особено ценен с това, че първо е бил римски военен лагер, а в Късната античност - и провинциална столица на Крайбрежна Дакия. И, както пише историкът Приск, "През 5 век Рациария е огромен процъфтяващ град на Римската империя" и разкритите императорски терми в него го доказват, е категоричен доц. д-р Здравко Димитров.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}