Николай Райнов и синовете му - Богомил и Боян принадлежат на една фамилия, изцяло отдадена на изкуството и посветена на духовността.  Николай Райнов е женен за Диана Минчева, братовчедка на Асен Златаров. Кръщава двамата си сина - Боян и Богомил, завладян от идеите на Богомилите. Писателят Богомил Райнов е кръстен на поп Богомил, а скулпторът Боян Райнов на мистичния Боян Мага (Княз Бенеамин - Боян),  смятан за син на цар Симеон и  истински създател на Богомилството. 

Николай Райнов - писател, художник, изкуствовед, философ, мистик (1889 - 1954)

Николай Райнов е енциклопедична личност, със забележително влияние в интелектуалните среди. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Неизтощим разказвач и вдъхновен интерпретатор на нашия и световен приказен фолклор.

Художник - живописец, график и декоратор, чийто художествен стил се свързва със Сецесиона в България. Райнов творчески открива и прилага в изкуството си разнообразни графични и живописни техники, като една от най-оригиналните е на живопис с лакови бои върху станиол.

Близък приятел с Гео Милев и  с Учителя Дънов. Известно е, че именно Райнов среща Петър Дънов с Лечителя Петър Димков.

Николай Райнов е оставил след себе си над 90 тома, но едни от най-ценните сред тях са свързани с осветляването на тайните на Богомилството и отстояването на истината за него.

Автор е на прочутите разкази "Богомилски легенди" (1912), на етнографията "Източно и западно изкуство" (1920), "История на пластичните изкуства" (12 тома, 1931-1939), на 30 сборника с преразказани български и чуждестранни народни приказки и много други.

Заради  "Между пустинята и живота" (1919), посветен на живота на Исус Христос, е анатемосан и отлъчен от Православната църква, тъй като романът не отговаря на постулатите и канона, въпреки че е художествено произведение.

Бил е председател на Съюза на българските художници, съосновател и първи директор на Института за литература на БАН.

"Човек не е хубав нито паднал, нито гордо възправен. Хубав е - когато се възправя. От всички белези на стъпки по пътя аз съм харесал само стъпките, що се лутат.

От Човек до Земя: то е друм на лутане. Хората вървят окъсани, морни, прегладнели, изнурени от ход и мъка. По храстите се веят парцали коприна от нечии дрехи. По пясъка се вдълбяват кървави стъпки. Рядко се чува песен, ала когато се чуе, тя е хубава. Вихърът разнася клетви, молитви, бълнуване, шепот. А когато човек преполови пътя, потребно му е да спре малко на отмора, да изгледа миналото, да се замисли; някои тогава начеват да се молят, други почват да вярват в призраци, трети се изповядват. На минувачите това се вижда смешно.

Но ако обичаш човека, ти ще го разбереш!"

Николай Райнов

Богомил Райнов - писател и преподавател по естетика (1919 - 2007)

Богомил Райнов е първородният син на Николай Райнов. Автор е на двадесет и два романа и повести, девет стихосбирки и множество книги в областта на есеистиката, издавани многократно и в големи тиражи.

По тринадесет от неговите книги са създадени филми, превърнали се в шедьоври на българското кино, сред които: "Денят не си личи по заранта", "Черните лебеди", "Голямата скука", "Господин Никой", "Няма нищо по-хубаво от лошото време" и др.  Богомил Райнов е сред майсторите на криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев.

Смятан за противоречива личност в българската култура, влязъл в дълбок идеологически конфликт със собствения си баща.  През 60-те години, като културно аташе в Париж заедно с акад. Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини за Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство.

Цитати от Богомил Райнов:

"Животът нерядко ни изправя пред трудни положения, но никога - пред безизходни. Което съвсем не значи, че изходът бездруго е в желаната от нас посока и непременно встрани от гробищата. Макар че наше човешко право е да търсим изхода тъкмо в желаната посока и - според собствения ми девиз - да умираме само в краен случай."  ("Умирай само в краен случай")

 "А това е самата истина: жената е стихия, ураган. И съвсем не е случайно, че тайфуните винаги носят женски имена - Клео, Фифи, Флора... Тая Флора!... Тайфуни с нежни имена... Нахлуват и обръщат всичко наопаки." ("Тайфуни с нежни имена")

 "Не знам как е по другите етажи на този живот, но отдавна съм се убедил, че на нашия етаж историите, които почват добре, са доста повече от ония, които завършват добре. Изобщо на нашия етаж поговорката, че денят се познава от заранта, не е много на почит." ("Денят не си личи по заранта")

Боян Райнов - скулптор (1921 - 2005)

Боян Райнов е от малкото българи, работили в сферата на изящните изкуства, които са признати, обичани и ценени в чужбина. Завършва Художествената академия в София, но заминава за Париж през 1946 г, за да специализира в "Сорбоната", където остава да живее и твори до смъртта си през 2005 г.

За 60-годишнината му френската държава издава специална марка с една от най-известните му скулптури - "Семейството".

Дотогава специални пощенски марки за хора на изкуството са издавани само за Огюст Роден и Аристид Майол, но след смъртта им. Във френската столица са експонирани шест  монументални скулптури, а в  предградията на Париж - два площада носят името на големия скулптор. Обявен е за почетен гражданин на няколко френски града.

През годините Боян Райнов прави изложби във Франция, Италия и САЩ. Удостоен е с първа награда на Международната изложба на скулптура в Монте Карло за произведението "Les Enlaces" ("Прегърнатите") . Дълги години е част от парижката бохема и е близък приятел с Пабло Пикасо, Рене Шар, Пол Елюар. Именно там, той извървява пътя на голям творец и постига това изчистване на формите, характерно за неговите скулптури и рисунки.

 "Когато застанах пред неговите скулптури ... разбрах, че пред мен е едно от редките за нашия век осъществявания в пълен ръст."

Рене Шар, френски поет-сюрреалист ("Боян", 1968)