Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Отиде си писателят интелектуалец Никола Инджов

IN MEMORIAM

Отиде си писателят интелектуалец Никола Инджов

Поет, белетрист, преводач и дипломат, той бе сред най-бележитите имена на българската културна сцена

През юни 2019 г. пред Паметника на Ботев в Борисовата градина в столицата (Снимка: BulFoto)

На 84-годишна възраст почина писателят Никола Инджов, съобщиха тъжната новина от БНР. Дълга и забележителна е кариерата на интелектуалеца, който ни остави богато литературно наследство.

Никола Инджов е поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски. Бил е дипломат в Куба и Мексико, той бе един от малцината наши писатели лично познавали и контактували с Габриел Гарсия Маркес. Преводач на Лопе де Вега и Пабло Неруда.

Той бе главен редактор и основател на редица литературни издания като "Отечество", "Литературен фронт", "Родолюбие", "Литературен вестник" и много други.

Бил и главен редактор в БНТ на Главна редакция за младежта и децата. В последните години основно се занимаваше с тракийската кауза, превърнала се в негова лична от дълго време, като син на бежанци от Беломорска Тракия.

На честванията на 90-годишнината на Леда Милева в НДК през февруари 2010 г. в НДК (Снимка: BulFoto)

"Никола Инджов е поет по милост божия, по начин на живот и човешко общуване", пише за него литературният критик Владимир Янев и допълва:

"Той е такъв и в строгата си документалистика, и в изящните си есета, и в прозаичните си търсения. Поет на гражданското и патриотичното начало, на съдбовната мисъл, на извисената нравственост и красота. Романтичен поет - озарен от познанието, което дори и да е тъжно, води до хората. Не е ли в това същността на "Посвещение":

Меланхоличен е поета
на вашето градче.
По калдъръмите полека
живота му тече.

Във клюките за него вий сте
със челюсти на кон:
поезия - самоубийство
с ръждясал камертон!

Разголва са и се разува
за срам на този град...
Ала поетът съществува,
не ще умре от глад!

Той пише златната си книга
и тя с върховна власт
като апостолска верига
придържа го към вас.

Поетът съществува - да не предполагаме наивно откъде започва и къде свършва! Съществува като укор и радост за нас: какво по-красиво и трагическо събитие..."

Никола Инджов е роден е на 30 септември 1935 г. в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия, но детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина, в Хасково. Завършва Икономически техникум, следва във ВИНС-Варна, учи испански език в Хаванския университет. 

За първи път публикува стихове в списание "Септември" през 1952 г., когато е на 17 години. Носител е на множество награди, сред които: от Празника на поезията (1961), от Световния младежки фестивал в Хелзинки (1962), от Съюза на съветските писатели (1967), от Съюза на преводачите (1999), от Съюза на българските писатели за най-добър роман ("Възречени от Манастър") за 2001, за най-добра публицистична книга ("Приписки към времето") за 2005.

Негова е голямата литературна награда на Бургас (1996), на Националната Ботевска награда (2001), има Орден "Кирил и Методий" - огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура (2006).

Получил е и национална награда за патриотична поезия "Георги Джагаров" (2008), Наградата на Съвета на европейската научна и културна общност "Златна книга" за принос към българската култура (2012), Националната награда "Никола Фурнаджиев" за цялостно творчество (2013).

Носител и на Националната литературна награда "Захарий Стоянов" на едноименното издателство, БАН и Столична община - за цялостно творчество и по случай 80-годишния му юбилей (2015), на Наградата "Ергосфера" на изд. "Фльорир" за цялостно творчество (2015). 

Бе му връчена и наградата на СБП за цялостно творчество и принос в съвременната българска литература през 2016 г. За особено големи заслуги в националната ни култура Министерският съвет му присъди пожизнена месечна парична награда в размер на 700 лв. 

Той е автор е на стихосбирките: "Предчувствие", "Пътища и любов", "Вечерна ръкавица", "Всекидневен човек", "Лунна родина", "Останали стихотворения"; на поемите "Балада за Камен Болшевика", "Тихол с петела", "Дългосвет", "Избор на звезда", "Странник"; на романа "Възречени от Манастър".

На книгите с публицистичен и пътеписен характер: "Сантиментален марш", "Кубамар", "Лотос, винтовка, рало", "Висоти и подножия", "Всекидневно човечество", "Отдалече път и надалече", "Пее среднощ, призори плаче", "Дяволите от рая", "Приписки към времето", "Избрани съчинения в четири тома" (изд. "Захарий Стоянов").

Някои преводи: Лопе де Вега "Фуенте овехуна" (драма), "Петото слънце" (поезия на маите, инките и ацтеките), "Потеклото на светците" (поезия на убити латиноамерикански поети), "Време и вик под кондора" (латиноамериканска доколумбова, класическа и съвременна поезия).

ВСЕКИДНЕВИЕ

Все още здравеца ти идва
в съня прозрачен призори
и между проглас и молитва
искри душицата, искри.

Все още от предишна рана
върху сърце и по лице
кръвта като кобилка врана
току се вихром понесе.

Все още в тебе екне с тътен
дочут и недочут светът,
мори те сутрин зов попътен,
а вечерта - жена на път.

Все още... Докато най-сетне,
от утрешен простор дошла,
душа на друг човек просветне
в угасващата ти душа.

 ЕСКИМОСИ
1962

В страна без дървета
и спомен за дъжд
видях силуета
на куче и мъж.
Големият северен кръг
мелеше сняг, сняг.
Чак до Южния кръст
стелеше сняг, сняг.

Попитах тогава
кучето и мъжа:
- Сиянието не изгрява,
може би ви дължа
светлина или багра
от южна земя?
Паметта ми е бавна,
но пъстрее като змия.

Отвърнаха те
на езика си древен:
- Сиянието расте
изпод белия север,
то е палма и кестен,
то е нар и бреза.
Дъждът ни е известен
по кучешката сълза.

Големият северен кръг
мелеше сняг, сняг.
Дори до Южния кръст
стелеше сняг, сняг.

Никола Инджов

Поклон!

Коментирай 0

1/1

През юни 2019 г. пред Паметника на Ботев в Борисовата градина в столицата (Снимка: BulFoto)

На честванията на 90-годишнината на Леда Милева в НДК през февруари 2010 г. в НДК (Снимка: BulFoto)

Календар

Препоръчваме ви

Любовните писма на Катрин Хепбърн до Хауърд Хюз отиват на търг

Лотовете са от много рядко естество, тъй като Хюз е известен с изключителната си потайност, коментират от аукционната къща

Татяна Лолова: Усещам, че когато ми е най-отчаяно, някой ми помага и няма да ме остави

Моята учителка Анастасия Балабанова ми казваше, че никога не трябва да плача на сцената с истински сълзи. Публиката трябва да се просълзява от моето изпълнение, не аз, споделя голямата актриса

Антон Дончев и Гергина Тончева са първите носители на наградата на името на Иван Вазов

На церемония в Народния театър за първи бе връчен новоучредения приз за духовен принос

Евгени Боянов: Стоянка Мутафова е без аналог, едва ли някога ще се роди такъв човек

Обща паметна плоча на Нейчо Попов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова ще бъде поставена на 13 юли, на софийската уличка "Люботрън" 96, където те са живели до последните си дни, по идея на мениджъра на голямата ни актриса през последните пет години от живота й

Здравка Евтимова: Ние, хората, сме часовниците на Бога

"Нека показваме времето в истинската му дълбочина, нека престанем с опитите да мамим. Лъжем ли някого, в крайна сметка излъганите сме самите ние. Проявяваме ли агресия, в края на краищата самите ние ставаме жертва на агресия", категорична е писателката

Биляна Петринска: Щастието не се крещи

Най-новото й лице на сцената е свързано с любов, с женска съблазън и с... Вазов