Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Отиде си писателят интелектуалец Никола Инджов

IN MEMORIAM

Отиде си писателят интелектуалец Никола Инджов

Поет, белетрист, преводач и дипломат, той бе сред най-бележитите имена на българската културна сцена

През юни 2019 г. пред Паметника на Ботев в Борисовата градина в столицата (Снимка: BulFoto)

На 84-годишна възраст почина писателят Никола Инджов, съобщиха тъжната новина от БНР. Дълга и забележителна е кариерата на интелектуалеца, който ни остави богато литературно наследство.

Никола Инджов е поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски. Бил е дипломат в Куба и Мексико, той бе един от малцината наши писатели лично познавали и контактували с Габриел Гарсия Маркес. Преводач на Лопе де Вега и Пабло Неруда.

Той бе главен редактор и основател на редица литературни издания като "Отечество", "Литературен фронт", "Родолюбие", "Литературен вестник" и много други.

Бил и главен редактор в БНТ на Главна редакция за младежта и децата. В последните години основно се занимаваше с тракийската кауза, превърнала се в негова лична от дълго време, като син на бежанци от Беломорска Тракия.

На честванията на 90-годишнината на Леда Милева в НДК през февруари 2010 г. в НДК (Снимка: BulFoto)

"Никола Инджов е поет по милост божия, по начин на живот и човешко общуване", пише за него литературният критик Владимир Янев и допълва:

"Той е такъв и в строгата си документалистика, и в изящните си есета, и в прозаичните си търсения. Поет на гражданското и патриотичното начало, на съдбовната мисъл, на извисената нравственост и красота. Романтичен поет - озарен от познанието, което дори и да е тъжно, води до хората. Не е ли в това същността на "Посвещение":

Меланхоличен е поета
на вашето градче.
По калдъръмите полека
живота му тече.

Във клюките за него вий сте
със челюсти на кон:
поезия - самоубийство
с ръждясал камертон!

Разголва са и се разува
за срам на този град...
Ала поетът съществува,
не ще умре от глад!

Той пише златната си книга
и тя с върховна власт
като апостолска верига
придържа го към вас.

Поетът съществува - да не предполагаме наивно откъде започва и къде свършва! Съществува като укор и радост за нас: какво по-красиво и трагическо събитие..."

Никола Инджов е роден е на 30 септември 1935 г. в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия, но детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина, в Хасково. Завършва Икономически техникум, следва във ВИНС-Варна, учи испански език в Хаванския университет. 

За първи път публикува стихове в списание "Септември" през 1952 г., когато е на 17 години. Носител е на множество награди, сред които: от Празника на поезията (1961), от Световния младежки фестивал в Хелзинки (1962), от Съюза на съветските писатели (1967), от Съюза на преводачите (1999), от Съюза на българските писатели за най-добър роман ("Възречени от Манастър") за 2001, за най-добра публицистична книга ("Приписки към времето") за 2005.

Негова е голямата литературна награда на Бургас (1996), на Националната Ботевска награда (2001), има Орден "Кирил и Методий" - огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура (2006).

Получил е и национална награда за патриотична поезия "Георги Джагаров" (2008), Наградата на Съвета на европейската научна и културна общност "Златна книга" за принос към българската култура (2012), Националната награда "Никола Фурнаджиев" за цялостно творчество (2013).

Носител и на Националната литературна награда "Захарий Стоянов" на едноименното издателство, БАН и Столична община - за цялостно творчество и по случай 80-годишния му юбилей (2015), на Наградата "Ергосфера" на изд. "Фльорир" за цялостно творчество (2015). 

Бе му връчена и наградата на СБП за цялостно творчество и принос в съвременната българска литература през 2016 г. За особено големи заслуги в националната ни култура Министерският съвет му присъди пожизнена месечна парична награда в размер на 700 лв. 

Той е автор е на стихосбирките: "Предчувствие", "Пътища и любов", "Вечерна ръкавица", "Всекидневен човек", "Лунна родина", "Останали стихотворения"; на поемите "Балада за Камен Болшевика", "Тихол с петела", "Дългосвет", "Избор на звезда", "Странник"; на романа "Възречени от Манастър".

На книгите с публицистичен и пътеписен характер: "Сантиментален марш", "Кубамар", "Лотос, винтовка, рало", "Висоти и подножия", "Всекидневно човечество", "Отдалече път и надалече", "Пее среднощ, призори плаче", "Дяволите от рая", "Приписки към времето", "Избрани съчинения в четири тома" (изд. "Захарий Стоянов").

Някои преводи: Лопе де Вега "Фуенте овехуна" (драма), "Петото слънце" (поезия на маите, инките и ацтеките), "Потеклото на светците" (поезия на убити латиноамерикански поети), "Време и вик под кондора" (латиноамериканска доколумбова, класическа и съвременна поезия).

ВСЕКИДНЕВИЕ

Все още здравеца ти идва
в съня прозрачен призори
и между проглас и молитва
искри душицата, искри.

Все още от предишна рана
върху сърце и по лице
кръвта като кобилка врана
току се вихром понесе.

Все още в тебе екне с тътен
дочут и недочут светът,
мори те сутрин зов попътен,
а вечерта - жена на път.

Все още... Докато най-сетне,
от утрешен простор дошла,
душа на друг човек просветне
в угасващата ти душа.

 ЕСКИМОСИ
1962

В страна без дървета
и спомен за дъжд
видях силуета
на куче и мъж.
Големият северен кръг
мелеше сняг, сняг.
Чак до Южния кръст
стелеше сняг, сняг.

Попитах тогава
кучето и мъжа:
- Сиянието не изгрява,
може би ви дължа
светлина или багра
от южна земя?
Паметта ми е бавна,
но пъстрее като змия.

Отвърнаха те
на езика си древен:
- Сиянието расте
изпод белия север,
то е палма и кестен,
то е нар и бреза.
Дъждът ни е известен
по кучешката сълза.

Големият северен кръг
мелеше сняг, сняг.
Дори до Южния кръст
стелеше сняг, сняг.

Никола Инджов

Поклон!

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Проф. Надежда Сейкова става на 90

Неподражаем творец, любим режисьор и всеотдаен педагог, проф. Сейкова оставя ярка следа в националната култура и академичното образование за театър

Спенс: Какво като няма ДС, да не би да не сме всички агенти на системата?

Новият рап стана новата чалга, "задухаха комерсиалните вятъри, не мога да се размина от рапери" споделя рапърът

Ива и Елена Тодорови в страната на една "красива лудост"

Двете сестри - накратко IVA, ни пренасят в различните измерения на едно музикално пътешествие с прелюбопитния им дебютен албум "Beautiful Madness"

Димо Коларов - "Златното око" на камерата

24 години от смъртта на филмовия оператор

Мартин Скорсезе в есе за Федерико Фелини и изгубената магия на киното

В „Маестрото“, режисьорът критикува съвременната филмова индустрия