Тези дни си отиде от този свят една от най-големите легенди на вариетето в България, сред доайените на родното вариете - Мария Бирцоева. В годините на социализма името й бе толкова популярно, колкото и имената на партийните величия от ЦК.

Тя създаде първите балетни формации за модерен балет у нас, играеше на сцената номер със змии, които отглеждаше в дома си, в свободното си време шиеше костюмите на балерините си и организираше всичко от "А", до "Я". Поклон пред паметта на тази енергична, сърцата и борбена жена, която бе пример за много вариететни артисти!

Снимка: Личен архив

Всеки, който я познаваше, се заразяваше от невероятната й енергия и плам. Надарена с подвижен и емоционален тип темперамент, Мария преживяваше всичко от сърце и душа. Плачеше дори за змиите си, когато тези нейни партньори на сцената, се разболяваха. Навремето у нас нямаше и лекари за тези екзотични екземпляри. Налагало й се е сама да ги инжектира, защото ветеринарните доктори се страхуват от тях. Змиите, с които играе на сцената взима от унгарско семейство емигранти, с немски паспорти.

Снимка: Личен архив

"Обиколих света с кошовете със змии, разказваше приживе Мария Бирцоева. В "Меча поляна" и в "Орехите" танцувах с по четири змии. И пътувах с тях по света и у нас! Привързах се към тия влечуги като към деца. А са ме хапали!... Първият път една ме ухапа в Япония. Тогава играех с няколко, май даже повече от четири змии бяха, и не можеш да разбереш кой те е ухапал, ама мисля, че питонът беше. Женски питон. Тя един ден след това снесе яйца, и така си обясних агресията й - сигурно съм я пипнала някъде, не където трябва".

Снимка: Личен архив

В Холандия - в "Ессо мото хотел", змия я захапва за лицето. Мария бяга от сцената уплашена, но така че зрителите да не разберат нищо. Грабва вилица от ресторанта и се опитва с нея да отвори устата на змията. Сред публиката има и българи. Дори високопоставени - ген. Врачев бил там. После вестниците пишат за инцидента, та не е много приятно. По онова време малцина можеха да работят в чужбина, и то под "зоркото око" на Държавна сигурност.

Мария винаги е можела да остане навън, но никога не пожелала. Обичаше България и момичетата, на които даваше хляб с балетите си. Шиеше им дрехи, хранеше ги и дори ги "омъжваше". Случвало се е да им бави и децата, като остаря. Гледаше цяла цветна градина на вилата си и се окайваше, че цял живот е танцувала, а накрая не можеше да стъпи на краката си!

Снимка: Личен архив

Малцина знаят, че Мария Бирцоева имаше брак с немец - естрадният певец Фреди Клайнер. Запознават се покрай общи гастроли на "Златни пясъци".

Чичо по бащина линия на Мария беше друга родна легенда - поетът бохем Емил Бирцоев. Негова е фразата, че фамилното им име идва от "бир сой", т.е "първи род", в смисъл на единствен по рода си. А родът им тръгва от Видин.

Мария Бирцоева се познаваше с всички родни легенди: с Данчето Христова стават приятелки в Египет. Мария дава гаранции за Тошко Козарев и Лили Иванова да пътуват на гастрол в Япония. Защото тя е първата българска изпълнителка в забавни програми, играла в Страната на изгряващото слънце. Обикаля почти цяла Япония с гастроли. Характерът й беше такъв, че все гедаше да помогне на колегите си.

Снимка: Личен архив

А животът й началото на кариерата й хич не е лесен. С болната й майка живеят в Божурище в една стаичка, без ток и вода, от която ги изгонват. Тогава Мария се осмелява и иска среща с Живков. Обещават й апартамент, но тя няма пари да го плати. Тогава дръзва да прави опасния номер със змиите и сключва договора с Япония.

"Дотогава не бях пипвала змия, разказваше през смях Мария приживе!..." Била е само на 28 - готова да се бори, но на всяка цена да успее. "Имах само една майчица, която страдаше заради мен, и аз - за нея!...Затова дръзнах да се сприятеля със змиите!"

Снимка: Личен архив

Първата си балетна формация Бирцоева създава през 1967 година. Първата програма, в която участва, е с видния музикант, много популярен в миналото - Хасан Чинчири, баща на Тони Чинчири. Хасан Чинчири е образован човек - завършил е Консерваторията. Това е човекът, който написва музиката за откриването на култовото заведение по времето на соца - "Цигански табор" на "Златни пясъци". Едно от най-привлекателните места за чуждите туристи у нас, навремето.

Снимка: Личен архив

След време Мария Бирцоева записва името си и под друго култово навремето заведение - "Огнени ритми" в София, на "Ботевградско шосе". После играе и в "Южни нощи" в "Слънчев бряг", и навсякъде, където има вариететни програми. Това е златното време на вариетето у нас.

"Бях всичко - и организатор, и балетмайстор, и режисьор, и шивач, и всичко. И понеже все търсех работа на хората, не исках да ги оставям, и поемах повече ангажименти, отколкото ми беше по силите. Само с желязна дисциплина успявах да се преборя с 24-те часа на денонощието. Постепенно си създадох авторитет на лоялен партньор и взеха да ме търсят отвсякъде. Някога имахме много работа - от едното заведение в другото. Изреждахме с балета "Огнени ритми", Японския хотел, "Паризиана", "Хавана", "София" - да не ги изреждам... Навсякъде сменяме костюми, танцуваме - беше голямо напрежение и изтощение. После момичетата като мъртви спяха до някое време предиобед на другия ден, и следобед идваха на репетиции. Репетирахме всеки ден! Вечерта на сцената, и пак - отнов!...Един постоянен цикъл!..."

Снимка: Личен архив

Това си спомняше вече възрастната Мария Бирцоева. И й липсваше сцената, "сладксото" напрежение от някога, приятелите от миналото!...

"Дано имаме среща на Оня свят!...", казваше тя за хората, с които е играла, като чуеше че са починали.

Дано!... Мир на праха им! На тези първопроходци на вариетето - един жанр, който, уви, днес няма много сцени за изява.

Снимка: Личен архив

Еми МАРИЯНСКА