КИНО ГЕНЕРАЦИЯ
Спомен за Иван Черкелов и Людмил Тодоров в програмата на 28-ия София Филм Фест
"Иван Черкелов е един от най-значимите български филмови автори. Духовно целеустремен и безкомпромисен кинематографист. Людмил Тодоров е откривател на важни лица на екрана. Освен забележителен кинематографист, той е и талантлив писател" пише киноведката Геновева Димитрова
Автор: / 770 Прочита 0 Коментара
Иван Черкелов (Източник: София Филм Фест)
Киноведката Геновева Димитрова пише за двамата лидери на киното на прехода, отишли си от този свят без време.
"София Филм Фест" почита паметта на скъпите ни режисьори и приятели Иван Черкелов и Людмил Тодоров с прожекциите на филмите "Парчета любов" и "Миграцията на паламуда".
Иван Черкелов (1957-2022) е един от най-значимите български филмови автори. Духовно целеустремен и безкомпромисен кинематографист.
Заедно с Людмил Тодоров (1955-2023) завършват легендарния клас на Георги Дюлгеров във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов". Като студенти двамата приятели са асистент-режисьори и актьори в класическия епос "Мера според мера" (1981).
Людмил Тодоров (Източник: София Филм Фест)
Иван Черкелов се прочува още с хипарската си дипломна работа "Балада" (1982). Митичният му дебют "Парчета любов" (1988) е хашлашки и тревожен с приятелствата и греховете, иронията и любовта, неудовлетворението и свободата, голотата и болките. И изглежда сниман днес.
Той е първият български изцяло дигитализиран филм.
В него участва Людмил Тодоров. Иван Черкелов пък играе в неговия не по-малко славен дебют "Бягащи кучета" (1988) и се мярва във финала на прекрасния "Любовното лято на един льохман" (1990).
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Кадър от филма "Парчета любов" на Иван Черкелов (Източник: София Филм Фест)
Както бе верен на любовта си към рока, през всичките години от излизането на "Парчета любов" Иван Черкелов изглеждаше непоклатимо консервативен и последователен в заниманията си с една тема в авторското си кино - хаосът в душата на човека. Беше взрян в мъждукащите хора.
Кадър от филма "Миграцията на паламуда" на Людмил Тодоров (Източник: София Филм Фест)
В "Парчета любов", "Търкалящи се камъни" (1995, България-Франция), "Стъклени топчета" (1999, награда за женска роля на Жана Караиванова от "Златна роза"), "Обърната елха" (заедно с Васил Живков, 2006, България-Германия, Специална награда на журито от Карлови Вари), "Раци" (2009), "Семейни реликви" (2015, Специална награда на журито от "Златна роза"), "Не влизай в пререкание с персонала на банята" (2020), Иван Черкелов се интересува от търсенето на смисъла в безсмислието - и едро, и детайлно, и тревожно, и мъдро, и красиво.
Вгледан е надълбоко в света наоколо. Автобиографичност/биографичност до степен на изповедност е един от най-ярките кинематографични кодове във филмите му. Той чегърташе времето с антропологична прецизност. И работеше еднакво успешно и с актьори, и с натуршчици.
Кадър от филма "Миграцията на паламуда" на Людмил Тодоров (Източник: София Филм Фест)
Знаменателно е и заниманието му със смъртта - от "Парчета любов", където преживяването ѝ е изобразено с библейски цитат, до "Не влизай в пререкание с персонала на банята", където проследява процеса на умирането/просветлението на възрастна жена. Монотонното кино на Иван Черкелов изследва човешката несъстоятелност и пропуснатите шансове за близост с породиста кинематографичност. В това отношение няма автор като него.
Също без време отишлият си Людмил Тодоров е един от най-талантливите и сугестивни автори и най-проникновените разказвачи на българската днешност в игралното кино. Остави ни седем филма, различни един от друг. Почти автобиографичният "Бягащи кучета" е близък до "Парчета любов". Двата филма си приличат по авторството, искреността, нихилизма към заобикалящата ги среда и кино.
И все пак са различни - "Бягащи кучета" е по-патриархален, по-нежен.
Но още с втория си филм "Любовното лято на един льохман" (награда за най-добър филм от Торино, Специалната награда на журито от "Златна роза"), Людмил Тодоров се отказва от поглед към родителския ъгъл. На преден план са морето и група младежи - в лятото на тяхното прощаване с безотговорната радост.
Кадър от филма "Миграцията на паламуда" на Людмил Тодоров (Източник: София Филм Фест)
После идва "Приятелите на Емилия" (1996, България-Франция, награда на FIPRESCI от Солун, Специална награда на журито и на филмовата критика от "Златна роза") - болезнен, ироничен, структуриран на новелен принцип.
С "Двама мъже извън града" (1998, БНТ) прави две решителни крачки - отстранява се от своите интелигенти маргинали, снимайки по сценарий на Владо Даверов филм за двама бегълци от затвора, старшина и прасе по хълм.
След това създава комуникативния микс от трагикомедия и road movie "Емигранти" (заедно с Ивайло Христов, 2002, "Златна роза", награда за най-добър български филм от София Филм Фест 2003), където извежда вътрешната емиграция в заглавието и за първи път героите му дръзват да се съизмерват с обстоятелствата.
Кадър от филма "Парчета любов" на Иван Черкелов (Източник: София Филм Фест)
После представя София като тъжно Елдорадо за три момичета от Попово в "Шивачки" (2007).
"Миграцията на паламуда" (2011) е за днешните льохмани (бащи и синове), в който дебютира като продуцент и разпространител. Филмът е комично мъжко road movie за безбожната несрета.
Людмил Тодоров е откривател на важни лица на екрана. Освен забележителен кинематографист, той е и талантлив писател - между "Да изгубиш Мечо Пух" (1988) и "Смяна на оптиката" (2022) е издал десет книги.
Не пропускайте специалните прожекции в програмата на 28-ия София Филм Фест, посветени на спомена за двамата режисьори!
Денят е 14 март, мястото е Френски институт - зала "Славейков"
"Парчета любов" - от 18:30 часа
"Миграцията на паламуда" - от 20:30 часа
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}