АРТ КОЛЕКЦИИ
Центърът "Помпиду" в Париж представя колекция рисунки и скици на Марк Шагал
Експозицията събира повече от сто рисунки, керамика, колажи и скулптури на Шагал (1887-1985)
Редактор : / 370 Прочита 0 Коментара
Център Помпиду в Париж (Снимка: istock getty images)Центърът за модерно и съвременно изкуство "Помпиду" в Париж представя колекция рисунки и скици на Марк Шагал за балетни костюми и декори, съобщи АФП, цитирана от БТА.
Експозицията събира повече от сто рисунки, керамика, колажи и скулптури на Шагал (1887-1985).
Центърът "Помпиду" разполага с една от най-представителните колекции на художника, особено в периода на 20-те и 30-те години на 20-и век.
Настоящата изложба показва проектите за костюми и декори на Шагал по време на престоя му в САЩ от 1941 г. до 1948 г., каза пред АФП Валери Лот, която е комисар на изложбата заедно Ан Монфор. Сред скиците са и тези за балета "Жар птица" на Стравински. "Хореографката Лусия Чейс избира Шагал в последния момент, през август 1945 г. Съпругата на художника Бела умира през 1944 г. и той спира да работи. После Шагал се връща към рисуването, но живее много изолирано", каза Монфор.
След връщането на художника във Франция френският министър на културата Андре Малро му предлага да декорира тавана на Парижката опера. Шагал се колебае, но приема. Новият таван на операта е открит официално през 1964 г. Фреската е центрирана около мотива на Айфеловата кула и е почти автобиографична, разказваща живота на един емигрант в Париж сред Операта, Триумфалната арка, площад Конкорд.
Посетителите на изложбата ще могат да се запознаят и със статии от пресата, представляващи яростна критика на фреските на Шагал.
Керамиката, скулптурите и колажите в експозицията са от периода на 50-те до началото на 70-те години.
Наследниците на Жул-Йожен Ленепвю са стартирали петиция за премахването на тавана на Шагал. Ленепвю е автор на оригиналните френски на операта, представящи музите и часовете на деня и нощта. Неговата работа се намира на десет сантиметра под тази на Марк Шагал и е непокътната, каза Ан Монфор.