Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Найден Тодоров пред вестник "Адевърул": Трябва да има повече румънска музика в България и българска музика в Румъния

БЪЛГАРСКИТЕ ДИРИГЕНТИ

Найден Тодоров пред вестник "Адевърул": Трябва да има повече румънска музика в България и българска музика в Румъния

Българският маестро дирижира два концерта в Букурещ

Маестро Найден Тодоров в Румъния (Източник: Софийска филхармония)

Още

Найден Тодоров представя Рапсодия "Вардар" с Букурещката филхармония

Найден Тодоров представя Рапсодия "Вардар" с Букурещката филхармония

България и Румъния могат да правят много неща заедно, защото имат много общи неща. Такова мнение изрази в интервю за вестник "Адевърул" Найден Тодоров - българският диригент и ръководител на Софийската филхармония. 

Той гостува в румънската столица и си партнира в два концерта с Букурещката филхармония и солист Алина Холендер. Музикалната програма включваше рапсодия "Вардар" на Панчо Владигеров, Шуман - Концерт за виолончело и Втора симфония от Брамс.

Ето част от интервюто на Найден Тодоров за вестник "Адевърул".

- Маестро, изнесохте два концерта с Букурещката филхармония в Румънския Атенеум на 23 и 24 ноември. Как се чувствате в концертната зала?
- Това е една от най-красивите концертни зали в света! Не само от естетическа гледна точка, но и от гледна точка на акустика, което за мен като музикант е много важно. Акустиката на Aтенеума помага на класическата музика. Преди време показах на дъщеря ми как изглежда румънския Атенеум на снимки и тя ми каза: това не може да е концертна зала, това е дворец. Поради начина, по който изглежда и звучи, Атенеума е една от най-красивите концертни зали в света!

- Вашето сътрудничество с Румъния започна отдавна. Разкажете ни за началото.

Още

"Травиата" в Плевен с маестро Найден Тодоров, се превърна в празник за ценителите на операта

"Травиата" в Плевен с маестро Найден Тодоров, се превърна в празник за ценителите на операта

- Работех в Русенската опера и няколко пъти идвах в Букурещ с оркестъра на операта. Дори имах концерт с Джон Лорд от Дийп Пърпъл в румънската столица. Преди 17 години дирижирах "Вълшебната флейта" в Букурещката опера, а по-късно започнах да си сътруднича с Оркестъра на Националното радио, друг забележителен ансамбъл. Всъщност дори не помня точно колко концерта съм дирижирал в Букурещ, но са много. Всеки път е специално преживяване за мен. Не знам дали хората тук го осъзнават, но Букурещ е фантастичен град.

- От 2017 г. сте генерален директор на Софийската филхармония. От тази позиция как виждате бъдещето на музикалните отношения между България и Румъния?
- Има два начина: единият е да се изпълнява всяко парче от репертоара на съседната страна, румънска музика в България и българска музика в Румъния. Между другото, следващия месец Софийската филхармония ще изпълни в София "Първа симфония" от Енеску под диригентството на Кристиан Мандял. И вторият начин е да поканим артисти да се изявяват на сцените на нашите страни. Аз от своя страна се опитвам да каня артисти от Румъния да свирят в София: имате много добри диригенти и музиканти.

- Какви според вас са приликите или мостовете между Румъния и България от гледна точка на културата?
- В миналото имахме сходни проблеми в миналото. Днес смятам, че Румъния е ситуирана по-добре от България. Казвам го със съжаление за нас. Имаме подобна култура. Когато слушам популярна музика от Румъния и България, осъзнавам, че има много прилики и това е аспект, от който можем да се възползваме повече. Дори знам някои от произведенията на Владигеров, които са вдъхновени от румънския фолклор. Ние можем да правим много неща заедно, защото имаме много общи неща. Имаме и обща борба за влизане в Шенгенското пространство (смее се): и смятам, че това трябва да се случи възможно най-скоро, защото това означава бъдещето за нас.

- Може ли културата да помогне в това отношение?
- Винаги. Европа е континент, общност, съставена от различни култури, които имат много различия, но и много допирни точки. На Европа щеше да й липсва нашата култура, ако не бяхме там. Ние трябва да направим нашите румънска и българска култура известни на европейските страни. Докато ние интерпретираме тяхната музика, те може да интерпретират повече нашата музика.

Още

Найден Тодоров - музикалният магьосник с вълшебна пръчица

Найден Тодоров - музикалният магьосник с вълшебна пръчица

Още

Найден Тодоров изнесе лекция и дирижира заключителен концерт на Фестивала за съвременна тонална музика в Бразилия

Найден Тодоров изнесе лекция и дирижира заключителен концерт на Фестивала за съвременна тонална музика в Бразилия

Още

Маестро Найден Тодоров: Необходима ни е здравословна глухота

Маестро Найден Тодоров: Необходима ни е здравословна глухота

Още

Министър Найден Тодоров подари на Джон Малкович книга за богатото културно наследство на страната ни

Министър Найден Тодоров подари на Джон Малкович книга за богатото културно наследство на страната ни

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас

Министърът на културата пред Dir.bg: С моя екип направихме първите, но много важни стъпки

Кръстю Кръстев разкрива направеното през мандата му като културен министър и назовава дългосрочните цели на министерството

Режисьорът Никола Бошнаков: "Моят чичо Любен" е доказателство, че за духа окови няма!

"Любо винаги се обличаше в дрехи, така че да е част от експозицията, канеше клошари за по една-две бири, които да са живата част от изложбата заедно с инсталациите с триизмерни фигури и картините", разказва режисьорът за финисажите на художника Любен Стоев