Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Илюзиите на един банкер

ПРЕМИЕРА

Илюзиите на един банкер

Актьорът Николай Урумов пред Виолета Тончева за ролята на банкера Боркман в постановката на Варненския драматичен театър "Юн Габриел Боркман" от Ибсен. Премиера - на 17 и 18 януари 2023

Николай Урумов (Снимка: Игор Марковски)

Още

Режисьорът Пламен Марков: Нашата работа е свързана с доста егоцентризъм

Режисьорът Пламен Марков: Нашата работа е свързана с доста егоцентризъм

Актьорът НИКОЛАЙ УРУМОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на банкера Боркман в постановката на Варненския драматичен театър "Юн Габриел Боркман" от Хенрик Ибсен, реж. Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, композитор Калин Николов, с премиерни спектакли на 17, 18 януари 2023, 19.00, Основна сцена.

За началото, магията и мечтата за театър; дългогодишната кариера и срещата с различния от обичайните му комедийни персонажи банкер Боркман; респекта към героя и доверието към автора и режисьора; илюзиите и предателствата, които погубват; симбиозата между гротескното и драматичното, която не бива да бъде преекспонирана и трудно постижимата лекота на представлението, поднесено премерено, филигранно, с финес и прецизност; актуалните проекции в съвремието на фалиралия банкер и неговия постулат "Жената има нужда от мъж, а мъжът - от Бог"; театърът, в който режисьорът не крещи от всеки ъгъл на сцената: "Вижте ме, аз съм тук, и аз съм тук!", а актьорът живее истински живот на сцената.

Драматичен театър - Варна

- Ако попитам коя поред роля в актьорската Ви биография е Юн Габриел Боркман, отговорът ще Ви затрудни ли?
- Определено (усмихва се). Боркман трябва да бъде някъде около 160-та, 170-та ми роля, ако съберем театралните и филмовите герои, които съм изиграл досега.

Предпремиерна репетиция на постановката на Варненския драматичен театър „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен. Режисьор на спектакъла е Пламен Марков (Снимка: БТА)

- А съвсем в началото сте се кандидатирали за сценичен работник в Сливенския театър...
- О, да. Сливенският театър тогава беше един от водещите театри в страната, имаше много силна трупа и след като не си приет във ВИТИЗ, да се докоснеш до правенето на театър, до магията на театъра и то в Сливен, ми се струваше повече от добро начало. Аз служех в медицински войски, придружавах едно момче и използвах този момент, за да ида в Сливен и да помоля директора на театъра Пламен Марков, след като се уволня, да започна там работа като сценичен работник. Оставих си домашния телефон, тогава имаше само домашни телефони, с надеждата да ми се обадят.

Още

Николай Урумов: Да се изповядаш и да се разголиш, трябва смелост

Николай Урумов: Да се изповядаш и да се разголиш, трябва смелост

- От позицията на времето, как гледате сега на избора да се занимавате с театър?
- Желанието ми да се занимавам с театър се появи още в ученическите години, още тогава реших да се посветя на театъра. Като ученик в Българево и след това в Балчишката гимназия не пропусках спектакли на гостуващи театри. Гледах "Лес" на Островски, постановка на Толбухински театър.

Военният театър дойде със "Светая Светих" на Йон Друца и "Мария Стюарт" на Шилер, постановка на Асен Шопов и много други. Попивах всяка дума от сцената, вдишвах мириса на боя и сценичен прах и театралната зараза влезе в мен. А когато нямаше репетиции, седях сгушен в тъмната зала и под изгасналите прожектори си мечтаех как един ден те ще светнат и за мен.

- Само с няколко думи създадохте образ на театралната мечта!
- От Балчишката гимназия ни водеха също на театър и опера във Варна. Гледахме "Трубадур" на Верди, "Коледата у семейство Купиело" с Евгений Бакалов, "Престъпление на острова на козите" с Димитър Еленов и други. Запознах се с младия тогава актьор Свилен Стоянов, станахме приятели и той ми даде един монолог на Арнолд Уескър, който да подготвя за ВИТИЗ. Спомням си също Грациела Бъчварова с кандидат-студентските й курсове за ВИТИЗ.

- Имате добра памет.
- Няма как да забравя онова време. Това е времето на мечтите за театър, когато всяко нещо, което те доближава до мечтата, остава завинаги в съзнанието.

Моноспектакълът "Мъжка задушница" на Николай Урумов

- И ето Ви сега, години по-късно, с блестяща театрална кариера, с два "Аскеер"-а, един "Икар", още награди и толкова много роли, се срещате с един съвсем различен герой - банкера Юн Габриел Боркман, осъден и отритнат от обществото, заради финансовите щети, които му е нанесъл. Как стигате до този образ?

Юн Габриел Боркман ми е любопитен и интересен. Доверявам се от една страна на това, което е написал Ибсен, от друга страна се доверявам напълно и на режисьора Пламен Марков. Образът не е от традиционната палитра типажи, в които публиката е свикнала да ме гледа. Той е различен, драматургията също е различна. Винаги, когато съм се сблъсквал с такава драматургия, се оставям да ме водят режисьорите. Така е било, когато съм работил, било Чехов, Бекет или Мартин МакДона.

В крайна сметка ние, актьорите, сме само проводници на една режисьорска концепция и ако се доверим на режисьорския професионализъм и се отдадем изцяло на ролята, то по някакъв начин достигаме до верния път. Не съм имал предварителна нагласа за срещата с Боркман.

Запознанството ми с него стана постепенно, с леко дистанцирано недоверие, както се отнасяш с човек, който те респектира. С такъв човек не може да фамилиарничиш, още по-малко да флиртуваш.

Още

Младежки театър представя вечния български герой Бай Ганьо

Младежки театър представя вечния български герой Бай Ганьо

- Пламен Марков иска от Вас да намерите у Боркман една фина междинна степен между гротескното и трагичното, защото той разглежда точно така пиесата - като гротеска с привкус на антична драматургия.
- Пламен Марков знае какво иска да измъкне от мен и как да ме провокира, за да излезе то. Мисля, че тази симбиоза между гротескното и драматичното носи всеки от нас в себе си. Въпросът е как, по какъв начин и в какъв контекст то би могло да се прояви и да не изглежда противоестествено, да не стои фалшиво и преекспонирано, да бъде вярно.

- Вие създавате впечатление у зрителя, че владеете във всеки един момент ситуацията и правите всичко с лекота. Така ли е наистина?
- Това трябва да е крайният резултат, но докато стигне до тази лекота, актьорът минава през дълго търсене. И едва когато в търсенето на своето присъствие на сцената, той почувства някаква категоричност, може би тогава се получава тази лекота на възприятието. Не бива зрителят да усеща и да бъде съучастник в онзи тежък, труден и мъчителен процес, през който актьорът минава по време на репетициите.

Сещам се за един пример. Преди години имах шанса да бъда част от екипа на две реализации на "Три сестри" от Чехов със Стоян Камбарев и Крикор Азарян. По този повод Марин Янев ми каза, присъствате толкова леко, сякаш вие на сцената нищо не правите, а ние долу в залата се тресем от вълнение за това, което се случва.

Лекотата на представлението зависи не на последно място от доброто владеене на психофизиката и умението да не даваш демонстративна, външна изява на онова, което се крие вътре в теб. Да бъде всичко премерено, филигранно, с финес и прецизност - това е онзи висш пилотаж в театъра, към който трябва да се стремим.

- В пресъздаването на Вашия емблематичен Бай Ганьо, с когото сте непрекъснато заедно, вече 21 години, както и при други Ваши герои, проявявате вкуса си към гротескното, в което съжителстват комичното и драматичното.

В този смисъл може ли да се прокара паралел между Бай Ганьо и Боркман, въпреки полюсните им интелектуални нива.
- И двамата, макар и по различен начин, имат своите актуални проекции в съвремието. Докато Бай Ганьо е вкоренен в реалността, банкерът Боркман преследва своите илюзии и заради тях прекрачва известни граници, откъдето вече не може да се върне в реалността.

Николай Урумов в "Бай Ганьо", Младежки театър (Снимка: Гергана Дамянова)

Мечтите му го докарват до някаква лудост, такива хора може често да срещнем и сега. Доста актуален типаж. Знаем как фалираха банки, колко хора останаха излъгани, някои банкери избягаха навън, други банкери напуснаха - или пък им помогнаха - да напуснат този свят. Нашият Боркман обаче се терзае, самобичува се и продължава да търси реабилитация за провала си, тоест той не се предава, не абдикира.

Макар и с мегаломанско мислене, той не е меркантилен. Да, той е егоцентрик, но самолюбието и високото му мнение за себе си имат покритие, той е талантлив финансист и ако адвокатът му не го беше предал, може би щеше да успее.

- И ако преди това самият Боркман не беше предал любовта си...
- Да, но той го прави в името на големите цели, които си е поставил.

- Ето го Ибсен, в защита на тезата за различната житейска реализация на мъжа и жената, неговата - в професията, нейната - в любовта.
- Точно както казва и Боркман в пиесата: "Жената има нужда от мъж, мъжът - от Бог" (усмихва се).

Още

"Споделени представления" ще ни покаже "Ревизор" на режисьора Пламен Марков

"Споделени представления" ще ни покаже "Ревизор" на режисьора Пламен Марков

- Тук с основание може да обвиним Ибсен в сексизъм, но за да избегнем щекотливата тема, ще ви върна към едно Ваше изказване, в което изразявате съжаление, че в дългата си кариера не сте виждали нито един финансов министър в театралната зала. Може би ще се случи тъкмо с "Юн Габриел Боркман"...
- Самият Боркман е канен за финансов министър, но той отказва, знаейки че приеме ли, ще влезе дълбоко в тресавището. Убеден съм, че ако гледат "Юн Габриел Боркман", политиците ще разпознаят, ако не себе си, то свои колеги.

- Боркман ще бъде симпатичен на всички, претърпели крушения в собствения си живот, според Пламен Марков.
- Абсолютно прав е. Нашият Боркман не осъзнава, че живее с илюзии и затова преследва докрай целта си, а тя е хуманна - да направи стотици хиляди хора богати и щастливи. В постановката разглеждаме сериозни проблеми, но го правим с изразните средства на гротеската, преплетена с трагичните съдби на персонажите, напомнящи антични герои. Тази смесица, допълнена с изключителната енергия, с която се случват всички неща, дава един много жив, динамичен и съвременен изказ на цялата история.

Предпремиерна репетиция на постановката на Варненския драматичен театър „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен. Режисьор на спектакъла е Пламен Марков (Снимка: БТА)

- По време на репетициите, забелязах, постоянно предлагате идеи от позицията си на актьор, също и режисьор. Ако режисурата, както Вие твърдите, е умението увлекателно и непредвидимо да разкажеш вълнуващо една история, какво тогава е актьорството?
- Да, обикновено предлагам мои идеи, които режисьорът може да приеме или да отхвърли, това е негово право. Хубаво е, когато актьорът има насреща си отворен към екипа и готов за диалог режисьор. А моите режисьорски упражнения са предимно актьорски театър, действен театър.

По принцип харесвам театър, в който режисьорът не крещи от всеки ъгъл на сцената: "Вижте ме, аз съм тук, и аз съм тук!" А какво е актьорството? Актьорството е игра. Игра, която да превърнеш в свой живот и да го изживееш на сцената. Истинското актьорство е да живееш на сцената.

Декорът на представлението (Източник: Драматичен театър - Варна)

"ЮН ГАБРИЕЛ БОРКМАН"

от Хенрик Ибсен

Превод от английски и сценична редакция Пламен Марков
Постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Мира Каланова
Музика Калин Николов

Асистент режисьор Валентина Козарева
Плакат и графичен дизайн Радослава Боор

Действащи лица и изпълнители:

ЮН ГАБРИЕЛ БОРКМАН, бивш управител на банка - НИКОЛАЙ УРУМОВ
Г-жа ГУНХИЛ БОРКМАН, негова съпруга - МИЛЕНА КЪНЕВА
ЕРХАРТ БОРКМАН, студент, техен син - ТЕОДОР КАРАКАЧАНОВ

Г-ца ЕЛА РЕНТХАЙМ, сестра близначка на г-жа Боркман - БИЛЯНА СТОЕВА
Г-жа ФАНИ УИЛТЪН - ХРИСТИНА ДЖУРОВА

ВИЛХЕЛМ ФОЛДАЛ, помощник-писар в правителствено учреждение - МИХАИЛ МУТАФОВ
ФРИДА ФОЛДАЛ, негова дъщеря - МЕЛИН ЕРДИНЧ, гост
МАЛЕНЕ, прислужница у семейство Боркман - МИГЛЕНА ВЕЗИРОВА

Премиерни спектакли - 17-18 януари 2023, 19:00, Основна сцена, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна

Още

"Кървава сватба" на Лорка във Варненския театър - всички възможни емоции

"Кървава сватба" на Лорка във Варненския театър - всички възможни емоции

Още

"Юн Габриел Боркман" - гротеска  с привкус на антична драматургия във Варненския театър

"Юн Габриел Боркман" - гротеска с привкус на антична драматургия във Варненския театър

Още

Теодора Димова: Ти не можеш да обслужиш всички, които искат да си като тях

Теодора Димова: Ти не можеш да обслужиш всички, които искат да си като тях

Още

Режисьорът Стоян Радев Ге. К.: "Поразените" вълнува и разтърсва. А всеки иска емоциите му да бъдат разбушувани

Режисьорът Стоян Радев Ге. К.: Всеки иска емоциите му да бъдат разбушувани, "Поразените" го прави

 

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Световноизвестната примабалерина Сабрина Боско: Най-същественото в хореографията е чувството

Интервю на Виолета Тончева преди премиерата на "Ромео и Жулиета" от Прокофиев на 8 февруари 2023 г. в Държавна опера Варна

Симеон Гошев: Класическата музика може да даде толкова много на всеки

Под палката на Боян Виденов младият пианист ще представи Концерт за пиано и оркестър №1 от Бетовен на 5 февруари заедно със Софийска филхармония

Веско Ешкенази: Единственото, за което се моля, преди да изляза на сцена, е да има магия!

"Научил съм се през годините, че ако изискваш много от другите музиканти на сцената, ти трябва да си абсолютно перфектен и изключителен", казва световноизвестният и обичан музикант

Ерос Рамацоти пред Dir.bg: Изключително срамежлив съм, но на сцената бариерите падат

Надявам се да дам своя мъничък принос, за да мога да оставя на децата си по-добър свят от този, в който днес живеем, изповяда голямата световна звезда

Повече корици, повече плакати

Салон на "отхвърлените произведения" или по-скоро колекция от невиждани бисери? Художничките Анна Симеонова, Десислава Васова и Люба Халева за най-новата си изложба от корици, плакати и илюстрации

Катерина Борисова: Шехерезада е духът на разказвача, отворен за историята на другия

Интервю с режисьорката на филма "Духът на Шехерезада", който откри тазгодишния фестивал Sofia Menar за кино от Близкия Изток, Централна Азия и Северна Африка