ЧОВЕКЪТ VS. МАШИНАТА
Футурологът Джейми Мецл: Преживяваме обществена и дори видова трансформация
Това ще засегне всички ни и това как ще реагираме е отговорност на всички нас
Редактор : Денис Коробко / 11 юни 2025 / 21:23 4390 Прочита 3 Коментара
"Суперконвергентните технологии ускоряват технологичните и обществените промени по начини, които имат потенциала да бъдат невероятно прекрасни в много области и невероятно ужасни, ако сбъркаме.
Разликата между най-положителните истории и най-негативните истории, които можем да си представим, е в това как управляваме тези технологии. И ако си въобразяваме, че някое вълшебно правителство или ООН ще създадат рамки за всичко това - това са фантазии.
Ключовата дума е управление, а управлението не е само това, което правят правителствата, а това, което правят всички. Затова в края на книгата ми има пирамида, а основата на пирамидата е индивидуалното - индивидуално образование, ангажираност и овластяване.
Общностите трябва да се обединят, корпорациите и другите организации трябва да помислят за това какви са нашите ценности и как могат да бъдат реализирани и това трябва да се случи на национално ниво, а държавите трябва да споделят най-добрите практики помежду си и на международно и глобално ниво, защото това, което преживяваме сега, е обществена, дори видова трансформация, която ще засегне живота на всички нас по дълбоко интимен начин и да сме сигурни, че ще реализираме този най-добър потенциал, е отговорност на всички нас".
Това казва в интервю за канала на издателство "Изток-Запад" в YouTube Джейми Мецл, автор на книгата "Свръхконвергенция".
Разговорът води експертът по биология на развитието и научен консултант на издателството д-р Петър Ефтимов.
Свръхконвергенцията не се е случила, казва Мецл, защото явлението свръхконвергенция е в непрекъснат процес на случване.
Според него това е състояние на съществуване, при което всички различни технологии, възможности и културни течения протичат заедно и всичко е вградено във всичко останало. Всичко се вдъхновява от всичко. Така че не става дума за един определен момент, в който свръхконвергенцията ще се случи. Тя е присъщо състояние на битието на хората и нашите технологии, които си взаимодействат по много динамичен начин, който ще се развива с течение на времето.
"И тези свръхконвергентни технологии и свръхконвергентни възможности ще създават постоянно нови граници на възможностите. И нашата задача като хора е да кажем: как да използваме тези възможности разумно, за да постигнем най-добрите си цели, да реализираме стремежите си за по-добър свят", казва авторът.
Една от основните идеи в книгата е, че конвергенцията на тези технологии ще постави под въпрос основните ни представи за идентичност.
В разговора идеята за ксенотрансплантацията (пресаждането на някакъв вид тъкан от един биологичен вид на друг) предизвиква въпроса колко части можем да заменим в тялото си, преди то да престане да бъде наше и довежда до аналогия с кораба на Тезей (Според древногръцкия, корабът, с който Тезей се връща от Крит в Атина, се пази от атиняните и всяка година се изпраща в плаване до Делос. Преди всяко пътуване корабът бил поправян, като се подменяли някои от дъските, а с течение на времето били подменени всички дъски, което породило спор сред философите: дали корабът остава същият, или става съвсем нов? Освен това възниква въпросът: ако всички стари дъски се запазят и от тях се построи друг кораб, кой от тези два кораба ще бъде истинският?)
По този повод Джейми Мецл казва:
"Човешкото тяло е корабът на Тезей. Това е целият смисъл на това какво означава да бъдеш живо човешко същество. Почти всички, но не всички наши клетки непрекъснато се възпроизвеждат. Ето защо имаме стволови клетки, които пулсират в тялото ни. Така че дори само в контекста на това, че сега говоря с това изречение, в края на изречението съм различен човек от началото на изречението. А да не говорим за това, което се случва с моите клетки...
Нашата идентичност е динамична. Развиваме съвместно с нашите технологии поне през последните милион години, откакто нашите предци са овладели огъня. И поради това биологията ни е различна. Вече има хора, които носят очила или имат импланти, пейсмейкъри или всички тези неща. И вече имаме област на регенеративната медицина, където регенерираме тъкани и други неща, които телата ни намират за полезни".
Според него човечеството очевидно е на много ранен етап в ксенотрансплантацията. Има първоначални успехи със сърца и бъбреци и тъкмо преминава в следващата възможна фаза на черния дроб с неотдавнашния напредък, който се случи в Китай.
"Дали човек, който иначе би умрял от липса на функциониращ бъбрек, е повече или по-малко себе си, ако получи генномодифициран свински бъбрек, който му позволява да прави прекрасните неща, които хората правят, за да споделят любовта си и да бъдат чудесни приятели, да имат идеи, да четат книги, да изпитват слънчева светлина и всички тези неща", пита той и отговаря, че животът, здравословният живот ни прави по-човечни, а тъй като възможностите ни нарастват, просто ще трябва да мислим по различен начин за това какво представлява човекът.
Големите игри не се играят на светло
"Ако разполагаме с някакъв технологичен капацитет за пълен даунлоуд на човешкия мозък и изтеглим съзнанието на някого и да го прехвърлим в робот или дори да го вкараме в негов клонинг. В момента на това прехвърляне, може би може да се каже, че в момента на прехвърлянето това е същият човек. Но в следващата секунда това не е един и същ човек, точно както еднояйчните близнаци не са един и същ човек. Може би в някакъв момент преди да се диференцират, може би са били.
Така че ние не знаем какво е необходимо, за да бъдеш човек. Но със сигурност да имаш функциониращо сърце, да имаш функциониращ черен дроб - това са много човешки неща", казва футурологът.
Това, което означава да бъдеш човек, непрекъснато се е променяло в продължение на хиляди години и продължи да се случва, смята той.
"Ние си мислим, че сме индивидуалности в много отношения, каквито сме. Но ние носим биологично наследство от 3,8 милиарда години. И носим културно наследство, което вероятно е малко по-младо. Но със сигурност културното ни наследство е на милиони години културно наследство. Така че начинът, по който мислим за индивидуалността, е едно огромно преувеличение...
На индивидуално ниво всички ние просто се опитваме да се ориентираме в заобикалящия ни свят с най-добрите възможности, с които разполагаме. И повечето хора не се замислят за това, ами откъде идват тези способности? Някои от тях са наследствени. А някои от тях идват от най-различни места... Човешката биология по своята същност е нестабилна. Ето защо тя е еволюирала и прогресирала в продължение на почти четири милиарда години".
В разговора става дума и за това дали човечеството е готово за пътувания до други планети и какво е не само техническото естество на подобни начинания, но и предизвикателството от гледна точка на етиката, психологията и на не последно място размножаването.
"Вярвам, че има много неща, които се случват и които не разбираме. То не е само химическо и физическо, но и емоционално. Връзката между плода и майката. Има истинско свързване, което се случва от тази двойка. Така че дори и да е технически възможно, според мен децата, родени в синтетични утроби, със сигурност ще имат някакви проблеми с развитието, освен ако хипотетично - и това е след стотици години - не успеем да разберем, а в момента не можем, и да възпроизведем, а в момента не можем, цялата тази екосистема, която съществува в човешката утроба", казва Менцл.
Според него, ако говорим за извънземно развитие, ще трябва да започнем да мислим и за това, че ако искаме да изследваме далечни места, може би ще може да има естествено раждане - например на МКС или на база на Луната - но ще трябва да създадем синтетична среда, възпроизвеждаща гравитацията, защото има много неща, които приемаме за даденост, живеейки на повърхността на Земята, и които трябва да възпроизведем.
"Но ако изпращаме сонди до далечни планети или далечни системи и това ще са сонди с много поколения, и искаме да имаме хора, които да се раждат в тези условия, ще трябва да измислим как да го направим".
Според Менцл един от моделите ще бъдат самовъзпроизвеждащи се машини, които биха могли да добиват материали и енергия в космоса, и след това да съживяват например предварително оплодени яйцеклетки, защото да изпратим хора и да ги накараме да се размножават ще е много трудно.
Друг вариант е да се изпратят предварително имплантирани ембриони и някакъв вид инструкции за тези роботи, които да ги отгледат и да изградят общества.
"Всичко това е в сферата на научната фантастика. Но ако просто си съставим карта къде сме били преди 200 години и къде сме сега, и признаем, че тази промяна е експоненциална, мисля, че всички тези неща са здравословни, за да си ги представим.
Но именно затова това не е само техническо предизвикателство. То е техническо, то е културно, то е разбиране на сложността на биологията, психологията и всички тези взаимосвързани области", казва той.
Власт и прогрес. Нашата хилядолетна битка за технологиите и просперитета
Съвсем закономерно разговорът засяга и развитието на изкуствения интелект и се разисква въпросът дали той е заплаха и дали ако изкуственият интелект започне да върши работата на човека, той просто ще има повече свободно време.
Според футуролога развитието на изкуствения интелект ще доведе до това, че хората ще трябва да се научат да променят собствената си добавена стойност, защото ако машината прави онова, което правят по-добре от тях, те се превръщат във "второстепенна машина". "Така че не е като да отидете да играете голф, Minecraft или нещо подобно", казва той и допълва: "Не е необходимо хората да бъдат второкласни машини. Нуждаем се от хора, които да бъдат първокласни, а определението за това непрекъснато се променя".
Джейми Мецл говори и за религиозния аспект в отношенията човек-машина.
"Религията е свързана с нашата вяра, която е отвъд логиката на света, какъвто го познаваме. Ето защо винаги е съществувало това напрежение между науката и вярата, поне в научното мислене...
"Защо нациите се провалят" отговаря на вековен въпрос: Защо някои са богати, а други бедни?
Ние, хората, имаме своите системи от вярвания. Имаме своите митологии. И това са в много отношения, когато се използват добре, прекрасни системи. Те представляват колективна мъдрост, натрупана със сигурност в продължение на десетки хиляди години, ако не и повече, в нашата социална общност.
И така, технологиите може да са нови, но ценностите, които трябва да използваме, за да направляваме мъдро използването на тези технологии, в много случаи са много стари. И така, традиционните ценности имат своята роля. Ролята на мъдростта е голяма. Ролята на вярата и на нашите религиозни традиции е голяма. А най-добрите от нашите традиции винаги са в диалог с технологиите.
И дори традициите, които изглеждат в най-голямо противоречие с технологиите, сами по себе си са основани на технологиите. Искам да кажа, че повечето от нашите религии - ислям, християнство - се основават на технологията на писането. А писането е много агресивна технология...
...Нашите технологии не идват от нищото. Културната ни еволюция е заложена в технологиите ни. Ето защо изходният код на нашите компютри са единиците и нулите на двоичния код, които са нашите хинду-арабски числа.
А компютърните езици са латински и всъщност финикийски букви. Така че древното е вградено в съвременното... Играта се нарича внимателно обмислена интеграция", казва той.
"Белградски преживелици": Дневниците на един посланик
"Тревожното поколение" – преходът от "детството на играта" към "детство в екрана"
Мария Конакчиева представя книгата си "Влюбена в живота" на 18 юни
Талант, който споделя живота си с "мадам" и умира само на 28
История на тъгата: Зебалд и следите от цивилизацията
"Телефонно детство" – оплетени в мрежите на Мрежата
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}