ЖИВОТ КАТО НА КИНО
Мария Конакчиева представя книгата си "Влюбена в живота" на 18 юни
"Влюбена в живота" е като машина на времето, управлявана от интуицията и сърцето на Мария Конакчиева. Перото ѝ решава кога и къде да спре и да даде свобода не само на спомените си, но и на желанието си да повдигне завесата над важни за политическия живот на България моменти, както и на наситени с емоции фрагменти от личния ѝ живот
Редактор : / 471 Прочита 0 Коментара
Само месец преди Франция да отбeлежи националния си празник на 14 юли, своята българска премиера ще направи мемоарната книга на Мария Конакчиева "Влюбена в живота", която събира като в песента или в живота на Джоузефин Бейкър двете си любови - страната, в
Издателство: Книгомания
Само месец преди Франция да отбeлежи националния си празник на 14 юли, своята българска премиера ще направи мемоарната книга на Мария Конакчиева "Влюбена в живота", която събира като в песента или в живота на Джоузефин Бейкър двете си любови - страната, в която се ражда, и страната, в която припознава дома на своето сърце.
За Мария Конакчиева това са България и Франция и целият ѝ личен и професионален живот е пътуване в тази посока. Наричана неслучайно бижуто на българо-френската дипломация, Мария Конакчиева е в центъра на всички политически и културни активности, които обединяват двете страни, а като професионалист с подчертан интерес към културата и изкуството в десетилетията на житейската си одисея пази незабравими спомени за личните си срещи с някои от най-интересните фигури на политическата и културната сцена в България, Франция и Алжир, където я отвежда ролята ѝ на съпруга на алжирски дипломат.
Следвайки добрата традиция на успешните автобиографични книги, "Влюбена в живота" е като танц, в който се разчита на добрата основа, положена в родния ѝ град Елена - люлка на възрожденския живот и на семейните ценности на фамилията, в която е отгледана, както и на творческите импровизации, които изпълват фабулата с романтични моменти, спомени за исторически събития, деликатни, а понякога и много наситени с признания, акценти за интересни и важни за времето си герои от дипломатическия свят на България и Франция.
"Влюбена в живота" е като машина на времето, управлявана от интуицията и сърцето на Мария Конакчиева. Перото ѝ решава кога и къде да спре и да даде свобода не само на спомените си, но и на желанието си да повдигне завесата над важни за политическия живот на България моменти, както и на наситени с емоции фрагменти от личния ѝ живот.
На прочутата закуска, дадена от френския президент Франсоа Митеран
Издателство: Книгомания
Балансът между личното и професионалното е запазен знак на емблемата на Френския културен институт, в който Мария Конакчиева играе ключова роля от 90-те години насам. Тя е част от екипите, които движат някои от визитите на забележителни фигури от света на изкуството, културата, политиката, философията, театъра и фотографията.
Аристократичното присъствие на Мария Конакчиева, наследница на прочут еленски род, се усеща на всяка страница и най-вече в почти незабележимите с просто око нюанси в разказите за дипломатическия живот в България и Франция, особено в краткото време, в което е част от Културния център на България в Париж.
Смело е решението ѝ да не пести както добрите думи към хората, които я вдъхновяват, така и детайли за събития и ключови фигури, които будният читател може да интерпретира със силата на интелекта и проницателността си, за да намери правилното решение на пъзела, в който понякога може да има усещането, че влиза.
С Шарл Азнавур и Хайгашод Агасян
Издателство: Книгомания
Книгата е като добре организирана карта не само на личния и професионален живот на Мария Конакчиева, но и на структурираната информация за активностите на дипломатическия живот между България и Франция. Изпълнена е с любопитни моменти от общуването на авторката както с дипломати и политици, така и с герои на литературния, кино и театрален живот на Франция, гостували в България.
В книгата намират място и отбрани моменти от личния живот на Мария Конакчиева - времето, прекарано в Алжир заедно със съпруга ѝ Хамза Бен Амран и двете им деца Ясин и Софиян; спомените за родителите ѝ, предците ѝ, както и силните традиции на родолюбие и справедливост, завещани от тях.
От Анна Карина до Силви Вартан, от Юлия Кръстева до Симон Вейл, от Сесилия (тогава Саркози) Атиас до Валери Жискар д"Естен - страниците на мемоарната книга щрихират времето, героите, събитията и интерпретацията им.
В определени моменти обаче машината на времето сякаш спира и Мария Конакчиева се оставя на ритъма на спомените си и на емоционалния разказ за важните герои в личния ѝ свят - майка ѝ, брат ѝ, баща ѝ, както и фигурите на Хачо Бояджиев (близък приятел на съпруга ѝ), режисьорския тандем Бинка Желязкова и Христо Ганев, Христо Куртев и Иван Станчов. Особено динамична е сцената с разпита ѝ в централата на ДС на ул. "Московска", където е привикана, за да даде обяснения за връзката си с чуждестранен дипломат. Въздействащи детайли и откровения, които допълват усещането за епохата, предизвикателствата и цената на личния избор и свободата.
Откъси
Спомних си, че когато живеех в Алжир, не пропусках интересната историческа серия на прочутия журналист Фредерик Митеран за бившите царе и крале на Балканите.
Най-интересното предаване беше посветено на нашия цар Симеон. След години се срещнах в Париж с Фредерик Митеран и той ми разказа, че е помолил нашия цар Симеон да направи две интервюта, защото е намирал, че Симеон е много интересен събеседник.
Подобно удоволствие от интересното общуване имам с царица Маргарита, която е толкова мила, елегантна в поведението и облеклото си. Нейните очи на сърна са пленителни. На чай при госпожа Юлия Бул тя дойде след инцидента с престолонаследника Кардам, но дума не каза, нито се оплака. Както казват в английската кралска фамилия: "Никога не се оплаквай, никога не се обяснявай".
Животът понякога намира неочаквано баланс, както се случи с мен през същата тази турбулентна година. През февруари 2001 г. за мен се реализира една мечта - срещата ми с Анна Карина. Тя пристигна в България, за да представи в Народния театър третия си албум "Любовна история".
Освен известна актриса имаше хубав глас и изпълняваше всички песни във филмите си. Когато я видях, мигновено си спомних нейните големи, тъжни черни очи, които съм виждала в киното. Разбирам защо са я забелязали още когато е била само на 17 години, в известното кафене Les Deux Magots. Трябваше да я придружавам по време на целия ѝ престой и тя реши да ми се довери и да разкаже живота си.
Беше невероятно привлекателна, с много специфичен глас. Разбира се, започна с историята на своята страстна любов с френския кинорежисьор Жан-Люк Годар. Всичко започнало с една телеграма, която той ѝ изпраща през 1961 г., с поканата да се срещне с нея, за да я покани да стане част от негов филм.
Тогава все още неизвестна, тя не може да повярва, че Годар я е забелязал, което се оказва, че се случило, благодарение на нейни снимки в списание "Ел". Любовта им пламва много бързо и тя изиграва прекрасна роля в "Лудият Пиеро", култов филм от течението във френското кино, наречено "новата вълна", в който си партнира с Жан-Пол Белмондо. Върнала се назад във времето, искаше да ми разкаже детайли около раздялата им и усещах по трептенето на гласа ѝ, тъгата бе оставила ярка следа.
Разказа ми как през 1967 г. тръгват с кола за фестивала в Кан, но по средата на пътя между тях избухва свада, без да каже нито дума повече, Годар обръща колата и се връщат в Париж. Качва се с нея до апартамента, но в един момент ѝ казва, че отива да си купи цигари. И от този момент тя никога повече не го вижда. Това е най-дълго продължилото купуване на цигари. Животът ѝ се преобръща, голямата любов оставя дълбоки рани в сърцето ѝ.
Познавам Мария Конакчиева още откакто се завърнах в Родината. Винаги съм бил удивен от нейния позитивизъм и нестихваща енергия. Независимо с какво се захване, тя го върши всеотдайно. Дългогодишната ѝ работа за Френския културен институт е доказателство за думите ми и уверен съм, че всеки, който я познава, ще го потвърди.
Негово Височество цар Симеон ІІ
Като посланик на Франция, в периода на тези три години от моето пребиваване в България, можах лично да оценя авторката и нейните таланти.
В каква категория да класирам книгата на Мария Конакчиева? Трудно е да дам точен отговор на читателя, защото авторката е включила различни жанрове. Нещо, което е повече от сигурно, е, че е писана с фина емоция, която Мария Конакчиева ни предава страница след страница. Може би това е свидетелство за един живот, една епоха, но и една фантастична лична авантюра.
Историята на отношенията между нашите две страни Франция и България, в която Мария има основна роля. Днес това наричаме дипломация на влияние, но страстта е моторът на ангажимента на Мария в тази мисия.
Тази книга ни напомня, че партньорството между двете страни е търпеливо свързване между мъже и жени, които Мария умееше да събира заедно около споделени идеали и красиви взаимни амбиции.
Френският институт в България и Посолството - и всички посланици през тези години, ѝ дължат много. Франция изрази своята благодарност, награждавайки я с два престижни ордена: Националния орден на заслуги и Академичните палми.
Приканвам ви да прочетете романа на един живот, който разкрива любовта на авторката към двете скъпи на сърцето ѝ страни, България, разбира се, но също така и Франция.
Жоел Мейер,
посланик на Франция в България
Да снимаш Мария
Познавам Мария от години. Няма сутрин, няма обед, няма вечер - работили сме заедно по всевъзможни проекти, виждали сме се на вълнуващи закуски, отбелязващи историческата среща на Митеран във Френското посолство, че и още по-рано, в 6:30 сутринта, когато се опитвах да събирам интересни хора, които да обсъждат проблемите на света и държавата в 6:30 сутринта. Да. Мария винаги беше точна, коректна, смислена.
Водил съм децата си да учат френски при нея, а те излизаха от всеки урок одухотворени и замечтани по един друг език, една друга култура, едни други нрави. Вечерите сме организирали заедно приеми в посолството, тя се е доверявала на безумни мои идеи. Всъщност за първи път я наричам Мария. Защото Мария е г-жа Конакчиева.
Веднъж се случи така, че помолих да направя фотографски портрет на г-жа Конакчиева във Френското посолство. Да снимаш Мария, е като да отвориш сърцето си за цялото познание на този свят, цялата галантност, финес, изключителна образованост и внимание към всеки детайл.
Да снимаш Мария, е вяра в един изключителен момент - когато натискам "спусъка", когато аз давам нещо, тя дава нещо, а сблъсъкът между всичко това е непонятно изящен синтез. Ако не усетиш емоцията на този момент, значи нищо друго не можеш да усетиш. Ако не потрепнеш, то фотографията ще бъде скучна.
Помня, че направихме само няколко кадъра във френската резиденция. Нямах никаква представа, не мислих за това къде е светлината, къде ще се получи най-добър кадър, къде са вратите, мебелите, чашите, вазите. Това нямаше никакво значение. Не помня нищо от техническата част на този момент, помня само, че присъствието ѝ беше силно, смислено; помня аурата в стаята, очите, ръцете, оставената настрана чаша шампанско и онова усещане, че цялата ѝ душа преминава точно през тези очи, които гледат точно в обектива, който държа с ръка.
Прозорците бяха големи и гледаха на юг. Светлината беше жива и непрекъснато се променяше. Но имах вяра в светлината и не поглеждах техническите детайли. Мисля, че тогава за първи път се научих да чувствам светлината. Уча се и до днес. Благодарение на Мария.
Константин Вълков, журналист
Още при първата ни среща бях впечатлена от нейния собствен стил, красота и елегантност, която сякаш беше втората ѝ природа. Но по време на разговорите ни разбрах, че пред мен стои човек с действен ум и широки познания по темите, които ме интересуват, човек, с когото определено ще осъществим много неща заедно. Така и стана. През годините Мария Конакчиева беше една от основните фигури в дългогодишното сътрудничество между "Аполония" и Френския институт в България.
Благодарение на голямата си ерудиция във всички сфери на изкуството и естетическото си чувство тя има значителен принос за гостуването и включването на изключителни френски артисти и музиканти в културния живот на България.
Станахме свидетели на "Архивите на планетата" на Алберт Кан, френски филантроп и меценат, който фотографира света. С активното участие на Мария бе осъществено едно уникално събитие - представянето на изложбата на Жул Паскин DeVidinaParis, концерта на незабравимата Анна Карина в Народния театър, изложбата на великия скулптор Роден "Метаморфози" в Националната художествена галерия и спирам дотук, защото са многобройни.
Нейните задълбочени познания за френската култура внушават истински респект, тя има дарбата да ражда идеи и в същото време да работи неуморно за постигането им. Заслугите ѝ в развитието на френско-българските културни връзки са изключителни. Като самата нея - ведра, усмихната, лъчезарна, запомняща се, изпълнена с живот!
Маргарита Димитрова
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Flitsa%2Fmariya-konakchieva-predstavya-knigata-si-vlyubena-v-zhivota-na-18-yuni&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F06%2F10%2F2885831%2F768x432.jpg%3F_%3D1749565040&description=Мария Конакчиева представя книгата си "Влюбена в живота" на 18 юни', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}