ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИКА
Европа между САЩ, Русия и Китай: Джон Миършаймър пред проф. Иво Христов
"Голямата заблуда" и какво не разбираме за новия световен ред? Световноизвестният политолог специално за българската публика
Редактор : Никола Костадинов / 12 юни 2025 / 22:01 10630 Прочита 55 Коментара
За първи път пред българска аудитория, един от най-влиятелните теоретици на международните отношения, проф. Джон Миършаймър, даде ексклузивно интервю на проф. Иво Христов. Поводът - издаването на български език на неговия фундаментален труд "Голямата заблуда" от издателство "Изток-Запад". Събитието е знаково, тъй като предлага на българските читатели директен достъп до разсъжденията на един от водещите гласове на съвременния реализъм, чиито идеи често предизвикват остри дебати, но неизменно предоставят храна за размисъл относно сложната динамика на глобалната политика.
Онлайн разговорът между двамата професори - Миършаймър и Христов, засяга ключови теми от книгата и съвременната геополитическа ситуация с най-горещите точки на международната сцена.
"Голямата заблуда" - политика, обречена на провал
Големите игри не се играят на светло
Проф. Христов, показа българското издание на книгата и започна с въпроса защо именно "Голямата заблуда"? Какво е същността на тази заблуда в международните отношения?
Проф. Миършаймър обясни, че след края на Студената война през 1989 г. и разпадането на Съветския съюз през 1991 г., САЩ са започнали да следват външна политика на "либерална хегемония". "Те се отдадоха изцяло на разпространяването на либералната демокрация по света, понякога и с употребата на оръжие", заяви той. "В САЩ мислехме, че можем да направим света по-мирен, ако накараме другите държави да заприличат на нашата".
Американският учен обаче е категоричен: "Аз твърдя, че това беше глупава политика, че тя щеше да има обратен ефект, защото държавите по света не искат САЩ да се месят в политиката им и да им казват какво да правят". Като резултат, САЩ са си навлекли множество проблеми - в Афганистан, Ирак, Европа, чрез разширяването на НАТО и ЕС до границите на Русия и насърчаването на цветни революции - в Грузия, в Украйна, а дори с амбиции за такива в Русия и Китай. "Излишно е да се казва, че руснаците и китайците нямаха интерес да позволят на САЩ да определят политическата им система", подчерта Миършаймър.
Според него, еднополюсният момент след 1991 г., когато САЩ са единствената велика сила, е позволил тази "заблудена" политика:
"Това беше обречено на провал. Беше голяма заблуда".
Той посочи загубените войни в Афганистан и Ирак, създадените бедствия в Либия и Сирия, и войната в Украйна като пряк резултат от тази политика. Миршаймър смята, че американската либерална хегемония и либерална външна политика е ускорила кризата и е довела до войната в Украйна.
Голямата заблуда" на Джон Дж. Миършаймър
Снимка: Издателство "Изток-Запад"
Империализъм под либерална маска?
Проф. Христов попита и дали под лозунга на либерализма САЩ не прокарват чиста империалистическа политика, използвайки либерализма като "кадифена ръкавица за пропаганда".
Проф. Миършаймър се съгласи, че преди 1991 г. САЩ са водели реалистична външна политика, прикрита с либерална реторика. "Либералната идеология бе "кадифената ръкавица", покриваща силния юмрук", каза той и отбеляза, че това е било валидно още от получаването на независимост от САЩ. Според него, именно необичайните обстоятелства на еднополюсния свят след 1991 г. са дали свобода на САЩ да следват либерална външна политика, без да се тревожат за реалполитика:
Футурологът Джейми Мецл: Преживяваме обществена и дори видова трансформация
"Това е единственият път в историята ни, когато не следвахме реалистична логика."
Като ярък пример за това той посочи политиката спрямо Китай:
"Учудващо, от 1991 г. чак до 2017 г., САЩ помагаха на Китай да стане икономически по-силен. Това е грубо нарушение на политиката на баланс на силите. Реалисти като мен смятаха, че това е изключително глупава политика."
Той разкритикува и Хенри Кисинджър за предоверяването му, че Китай, поради конфуцианската си култура, ще се издигне мирно и комбинацията от конфуцианство и американски либерализъм ще създаде мирен свят. "Той, разбира се, сгреши", констатира Миършаймър.
Новият геополитически триъгълник: САЩ, Китай и Русия
Днес, според проф. Миършаймър, светът отново е многополюсен. САЩ все още са най-могъщата сила, Китай е техен равностоен конкурент и номер две в света, а Русия е "далеч на трето място" и най-слабата от трите. Основната характеристика на XXI век ще бъде съперничеството между САЩ и Китай, съсредоточено в Източна Азия.
"Що се отнася до руснаците - Русия не е заплаха за Европа", заяви той. "Тя не е Съветският съюз". Според него, САЩ и Русия би трябвало да са съюзници срещу Китай, но войната в Украйна е тласнала Русия в обятията на Китай. "Това не е в американския национален интерес".
Ролята на Турция и европейската (не)сигурност
Проф. Иво Христов повдигна въпроса за ролята на Турция като регионална сила на Балканите, в Кавказкия регион, Черноморието и Близкия изток.
Джон Миършаймър определи Турция като "много важен играч на международната сцена", поради географското ѝ положение и факта, че е голяма страна. Той изтъкна ключовата ѝ роля в Сирия, загрижеността ѝ за ядрената програма на Иран, както и факта, че Турция е важен член на НАТО и европейска сила. Относно потенциален пряк сблъсък между Турция и Израел заради Сирия, Миършаймър смята, че това е "много малко вероятно", тъй като САЩ биха положили огромни усилия да го предотвратят, а и Турция би се изправила не само срещу конвенционалните сили на Израел, но и срещу американската подкрепа за израелската страна.
Проф. Миършаймър се съгласи с тезата, че европейските лидери опитват да използват "руската заплаха" за обединение на Европа:
"Мисля, че европейските елити преувеличават руската заплаха, за да поддържат ангажираността на САЩ в Европа".
Според него, именно американското присъствие чрез НАТО в Европа позволява на европейците да работят заедно и поддържа концепцията за "Европа". Той прогнозира, че с насочването на САЩ към Източна Азия, американската роля в Европа ще намалее, което ще засили центробежните сили на континента.
Индия - нов балансьор?
В контекста на изграждането на контрасили, проф. Иво Христов попита дали САЩ сега не изграждат Индия като противовес на Китай, подобно на стратегията им с Китай срещу СССР през 70-те години на миналия век.
Проф. Джон Миършаймър определи този израз като "леко преувеличен", но потвърди, че добрите отношения между САЩ и Индия имат пряка връзка с общия им страх от Китай. Индия има два основни проблема с Китай: граничният спор в Хималаите и стремежа на китайския военноморски флот за постоянно присъствие в Индийския океан, където да подсигурява търговския път на стоките си. Ситуацията се усложнява и от факта, че Индия и Пакистан са смъртни врагове, а Китай поддържа все по-близки отношения с Пакистан, докато САЩ - с Индия. "Така че, ако разчитаме много на Индия в бъдеще, ще бъде трудно да се балансират отношенията с Китай", заключи той.
"Защо нациите се провалят" отговаря на вековен въпрос: Защо някои са богати, а други бедни?
10 книги за политика и власт от български автори
Власт и прогрес. Нашата хилядолетна битка за технологиите и просперитета