СРЕЩИ
Авторката на бестселъри Рута Сепетис: Личната ми история ме вдъхнови да правя исторически романи
Наричана още "пазителката на истории", американската писателка с литовски произход е една от най-обичаните авторки на исторически романи в момента
Автор : / 1886 Прочита 6 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Тя е първата американска авторка на младежка литература говорила пред Европейския парламент и НАТО. Нейни са №1 бетстелърите на Ню Йорк Таймс "Сол при солта", "Пепел в снега", "Фонтани на мълчанието".
Най-новата ѝ книга е "Трябва да те предам", в която пише за комунистическия режим на Николае Чаушеску в Румъния.
Писателката, която е американка от литовски произход, си поставя за цел да разкрие пред света моментите от световната история, за които не знаем почти нищо.
Независимо дали пише за жертвите на световна война или на режима на алчен диктатор, Рута не спира да търси очевидци на епохата, в която пренася сюжетите си.
Сепетис, която дълги години работи с текстописеца на Bon Jovi Дезмънд Чайлд, а по-късно продуцира легендарния Стив Вай, признава, че никога не е мислила, че ще пише исторически романи.
За историите в историята, музиката и променящите се смисли на литературата - разговаряме с Рута Сепетис, която беше гост на Софийския международен литературен фестивал.
- Госпожо Сепетис, наричат Ви "пазителката на изгубени истории". Къде намирате всички тези скрити истории? Кои са изворите Ви на вдъхновение?
- Изучаването на човешките същества и човешкия опит през историята - това ме вдъхновява.
В историята откривам скрити герои и вдъхновяващи моменти на надежда по време на трудности. Понякога историята може да се възприема като скучна.
Но чрез героите историческата статистика става човешка и изведнъж ни е грижа за хора, които никога не сме срещали и тогава тази история има значение. Чрез изучаване на трагични моменти от миналото имаме възможност да научим и да създадем надежда за по-справедливо бъдеще.
- Вашият роман "Пепел в снега" е за геноцида на балтийския народ след съветската окупация. Вие сте дъщеря на литовец... Как личният Ви живот повлия на зашеметяващо успешната ви кариера на писателка?
- Интересувам се от истории за съветската окупация, защото баща ми беше засегнат и потърпевш. Той бяга от Литва като малко момче и част от роднините му бяха депортирани в Сибир. Това ме вдъхнови да напиша първия си роман "Пепел в снега".
Баща ми беше разселен бежанец в продължение на девет години и това отчасти вдъхнови книгата ми "Сол при солта".
Собствените ми семейни истории първоначално ме вдъхновиха да дам глас на недостатъчно представената история в романи.
- Работилa сте като мениджър на групи и музиканти като Дезмънд Чайлд, китариста Стив Вай, редица рок групи от Калифорния. Какво научихте от тази работа?
- Работейки в музикалния бизнес с артисти и автори на песни, имах място на първия ред да видя какво е творчеството и научих, че когато артистите влагат част от себе си или своя история в даден проект, това го прави по-автентичен.
Научих също колко мощни са ритъмът и мелодията във всяка една творба. Ритъмът и мелодията правят една фраза запомняща се. Имам това предвид и докато пиша. Чета работата си на глас, за да слушам.
- Коя е любимата Ви музика?
- Обичам акустична музика и музиканти. Някои смятат, че в една песен трябва да има много инструменти и голяма продукция, за да бъде силна. Но съм открила, че често акустичният солов глас само с един инструмент ми въздейства много повече.
- Кой момент определи литературната ви кариера?
- Все още работя усилено, изследвам и пиша книги, така че се надявам, че кариерата ми все още е в процес на определяне. Но нещо, което потвърждава наистина моята работа, е когато чуя от читатели, които са преживели събитието, за което съм писала, и смятат, че книгата точно е изразила времето и опита.
- Историята играе важна роля във Вашите романи. Защо търсите истории в историята, имахте ли интерес към науката история като малка?
- Като дете не се интересувах много от история. Интересувах се от мистерии, трилъри и романтика.
Но после открих, че историята всъщност съдържа всички тези елементи, както и универсални теми, които могат да ни оставят и вдъхновени, и осведомени.
- Каква е ролята на литературата по време на войни и катаклизми?|
- Във времена на война и катаклизми литературата дава вдъхновение и примери, че понякога и сред най-лошото имаме шанса да разкрием най-доброто от себе си.
- Променя ли се ролята на литературата и думите и в каква посока според вас? Как се е променил отпреди, да речем, 70 години?
- Форматът на литературата се разви много през последните 70 години и в някои отношения посоката е към достъпност.
Достъпност на формата - меки корици, електронни книги, аудиокниги, графични романи - всички предлагат изживяването на историята по начини, които не са били налични преди.
А също и достъпност на темите - днес се надявам читателите да имат по-добър шанс да видят себе си и членовете на своята общност отразени в книги и истории.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}