СВЕТОВНИТЕ АВАНГАРДИСТИ
Жоан Миро: Една кутия за цигари има таен живот
130 години от рождението на един от създателите на абстрактното изкуство
Автор : / 5750 Прочита 8 Коментара

Жоан Миро (др. Хуан Миро) е каталонски художник, който почина през 1983-та година на 90-годишна възраст, но и до днес аукционите по света продават неговите платна, колажи и скулптури на баснословни цени.
На 20-и април тази година се навършиха 130 години от неговото рождение.
Миро твори в различни жанрове на модернизма: Керамика, Графика, Живопис, Скулптура. Определят го като художник с принос в няколко направления: Дадаизъм, Сюрреализъм, Абстракционизъм.
Той е един от най-значимите представители на абстрактното и сюрреалистично изкуство на 20-и век.
Някои считат, че от него са взаимствали и първосъздателите на комиксите и анимационните филми, както и че отваря пътя на абстракционизма не само в Испания, но и в Япония, Франция и Съединените щати.
Жоан Миро започва да рисува 7-годишен, но по настояване на родителите си завършва първо търговско училище и започва работа като асистент-счетоводител. Посещава часове по рисуване в свободното си време.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
В периода 1907-1910-а година изучава изкуство в Академията за изящни изкуства в Барселона ("Ла Лонха"), в класа на пейзажиста Модесто Ургеля и при професора по декоративни изкуства и занаяти Хосе Паско Мериса. По-късно продължава обучението си в частната академия "Франческо Гали Фабра".
През 1918-а година, заедно със свои приятели основава "Групата на Курбе", която се противопоставя на консервативните традиции на каталонското изкуство. В онзи период в творбите му се чувства влиянието на Сезан и фовистите. През същата година прави първата си самостоятелна изложба, посрещната с голям интерес.
След години, на върха на славата си, Миро ще каже, че е халюцинирал от глад и че изкуството му е плод на бедността.
Художникът наистина е имал много гладни периоди, а днес творбите му се оценяват на баснословни цени.
През 1920-а година Миро се среща в Париж с Пабло Пикасо. Това е знаменателна среща, която му отваря пътя към Монпарнас - средището на авангардните интелектуалци. През 1924-та година Миро се среща с Андре Бретон, Пол Елюар, Луи Арагон и с други представители на сюрреализма.
Той се нарежда сред първите, приветстващи "Манифест на сюрреализма" на Андре Бретон.
През 30-те години Миро изразява презрението си към конвенционалните методи на рисуване и дори заявява, че иска да ги "убие". Оформя собствено виждане за изображение, свободно от ограниченията на класическото рисуване. В творбите му се усещат първите опити за визуализация на сънищата и пълна свобода на въображението.
Миро се превръща в авангардна личност и широките му контакти в обществото му осигуряват авторитетно влияние. Получава поръчка от руския балет да направи собствена интерпретация на балета "Ромео и Жулиета" и продава картината си "The Farm" на Ърнест Хемингуей. За него започва да се говори в цял свят.
През 1968-а година е удостоен със степен доктор на университета Харвард.
Миро експериментира с всички артистични стилове, без да робува на ограничения, включително и като смесва стилове. Демонстрира тази еклектика като проява на неограничена свобода на творческия полет. Създава литографии, пана, стенописи, скулптури, керамика, витражи и в края на живота си стига дори до 4-измерни изображения.
Творбите му са лесно разпознаваеми, заради неповторимия му стил, ярките цветове и странните форми на обектите.
Експериментира с различни материали - хартия, мед и камък. Изрязва от каталози и списания илюстрации и битови предмети и създава колажи, които използва за бъдещите си картини. Между 1932-1936-а година, по колажи създава серия от картини. В творческите му композиции техническите детайли се превръщат във форми, които наподобяват части от тела - човешки и животински, както и ембриони.
След избухването на Гражданската война в Испания през юли 1936-а Миро остава във Франция за доста дълъг период - до 1940-а година. След това предприема пътувания между Испания, Франция и Съединените щати.
До 1970-а година вече имал зад гърба си и много творби на монументалното изкуство. Той е автор на стенописа в хотел "Хилтън" в Синсинати.
През 1956-а година се установява в Палма де Майорка, в една вила с голямо студио, построена от неговия приятел - архитекта Хосе Луис Серт. С майстора-керамик Артигас работят заедно върху оформлението на двете стени на седалището на ЮНЕСКО в Париж (1956-1958). За тази работа Миро е удостоен с Международната награда "Гугенхайм", връчена му през 1959-а година лично от президента Айзенхауер.
През следващите години Миро създава още много монументални произведения. Сред тях са керамичните му творби, които украсяват Харвардския университет, Висшето учебно заведение по икономика в Санкт Гален, Швейцария, фонда в Сен Пол дьо Ванс, летището в Барселона, Стъкления павилион на международното изложение в Осака (1970) и др.
Някои от скулптурите му, направени с подръчни материали, по-късно са отлети в бронз. Картините му от "скулптурния" период странно наподобяват детски рисунки - лаконични, но с поетичен изказ.
Неговият модерен за времето си почерк, се счита за ултрамодерен и днес. Така че няма нищо чудно в това, че и днес е един от най-продаваните художници.
Абстрактните му композиции привличат декоратори и дизайнери от всички точки на планетата.
През 1976-а година в Барселона е открита фондацията "Жоан Миро", която се превръща в център за изучаване на съвременното изкуство.
Много от творбите на художника са изложени именно там и стойността на всяка от тях варира от 250 хиляди до 8 милиона щ.д.
Художникът умира в Палма де Майорка на 25-и декември 1983-та година. През 1992-ра година студиото му там е превърнато в музей. Миро оставя около 2000 картини, 500 скулптури, 400 керамични творби и 5000 рисунки и колажи, своя уникален стил и един завет към младите си последователи:
"Никога не правете компромиси, аз не си го позволих!"
Освен художник, Миро е считан и за теоретик на абстракционизма и ни е оставил ценни свои мисли:
"Картината изниква от мазките с четката, както стихотворението изниква от думите. Смисълът идва по-късно."
"Опитвам се да използвам цветовете в живописта като думите в поезията, като нотите в музиката."
"За мен обектите са живи. Цигарата или кутията кибрит съдържат таен живот и вътрешен заряд като човешки същества."
"Търся... неподвижно движение, нещо равнозначно на красноречива тишина, няма музика."
"Най-простите неща ми дават идеи."
"Да се стремиш към свобода е да се стремиш към простота."
"Най-важното на изкуството е какво ще посее. Изкуството може да умре, картината да изчезне. Важно е какви семена са покълнали от тях.""Мисля за студиото ми като за зеленчукова градина, където нещата следват естествения си ход. Те растат, избуяват. Трябва да ги присаждаш, да ги поливаш."
"Една кутия за цигари съдържа таен живот, много по-силен, отколкото хората си мислят."
"За мен формата никога не е абстрактна, тя винаги е звезда, човек или нещо друго."
"Започвам да рисувам, и, докато рисувам, картината сама се утвърждава под моята четка."
"Не правя разлика между поезия и рисуване."
"В течение на целия период, в който работя на платното, аз чувствам как започвам да го обичам с любов, родена от бавното разбиране."
"Трудно ми е да говоря за моята живопис, понеже тя е винаги родена в едно халюцинационно състояние, предизвикано от някакъв обективен или субективен шок, за който аз съм напълно неотговорен."
"Опитвам се да се прилагам цветовете като думи, които оформят стихотворения."
Еми МАРИЯНСКА