"Язовецът" или "Жажда за живот" - Нов театър НДК

Драматизация и режисура: 
Бойко Илиев

Участват:
Стефка Янорова, Елена Петрова и Веселин Калановски.

Проектът "Язовецът" по едноименната повест на Ем. Станев е един опит за едно превлекателно пътуване в неговия свят. Толкова близък и толкова неочакван. Започнах това пътуване с "Крадецът на праскови", продължих с главоломното потъване с "Антихрист", за да намеря онази неочаквана хармония в "Търновската царица". След НТ "Ив. Вазов" и ТМЦ Разград, намерих своето място за срещи с Ем. Станев - "Нов театър" НДК. Изграденият от мен театър със своята уютност и камерност, ми се струва един добър пристан за творчеството на изящния български писател. Не мога да отмина сполучливия актьорски ансамбъл, който успях да привлека за тази амбициозна и предизвикателна задача: Стефка Янорова,Елена Петрова и Веселин Калановски. С тези актьори съм работил неведнъж и смятам, че заедно ще намерим онези пътеки, които да ни доведат до една щастлива среща със зрителите на "Нов театър" НДК.

"Колко е трудно за човешкото сърце да обича света и същевременно да знае ужаса на битието! От това идва най-голямата скръб и колкото и да е чудно, най-голямата човешка сила...", споменава мимоходом Ем. Станев и продължава своята изповед - разказ.

Разказът е за неистовата самота на твореца, за неотвратимата му обреченст, за обричащата го другост. Тя, другостта, не е поза, не е маска - тя е неговата същност, неговата уязвимост, неговата защита - стената, която подобно язовеца издига пред преследвачите... Но преследвачи в буквалния смисъл в текста няма (семейството дори не го търси, на столичният художник сам е предложил картините си, и г-жа Моран не натрапва своето присъствие). Това, от което се огражда, брани Тасо, е посегателството към неговата идентичност, към неговото бленуване на света, на човека. Липсата на персонифицирани "преследвачи" откроява необозримостта на отстоянието между света на твореца и външния свят; необхватната, неуловимата, неназовимата враждебност на битието, неговата абсурдност...