Вуйчо Ваньо - Народен театър "Иван Вазов"

превод от руски: Иван Николов

"Вуйчо Ваньо", НТ "Иван Вазов"

Постановка и сценична версия: Николай Ламбрев-Михайловски

Сценография и костюми: Чайка Петрушева

Музика: Добрин Векилов-Дони

Художествено осветление: Лальо Христов

Асистент на режисьора: Васил Ряхов

Мултимедия: Слави Георгиев

Драматург на постановката: Светлана Панчева

Втори асистент-режисьор: Ирина Иванова

Художник на плаката и програмата: Янина Петрова

Фотограф: Божидар Марков

"Вуйчо Ваньо", НТ "Иван Вазов"

Участват: Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Валентин Ганев, Илиана Коджабашева, Стефан Къшев, Виктория Колева, Милена Атанасова, Ева Данаилова и Васил Ряхов

Чехов нарича живота в своята пиеса "сцени от селския живот". Но както във всяка добре и умно написана пиеса нищо не е такова, каквото изглежда - нито вуйчо Ваньо е умореният и тих интелигентен човек, нито професор Серебряков е само превзет интелектуалец, нито Елена Андреевна е просто отегчена красавица, нито Астров е горчивият и ироничен доктор, нито Соня е само тъжна и нещастна. Защото в тези сцени има и страст, и любов, и ...още живот, мечти, разочарования и надежди.

Николай Ламбрев-Михайловски за "Вуйчо Ваньо" и за Антон Павлович Чехов:

...Животът се върти като панаирджийска въртележка... Но идва ден, когато спираш пред огледалото и искаш да изгориш досегашното. С ярост и болка отхвърляш настоящето и искаш да спасиш душа и тяло, хвърляйки се да търсиш нещо ново... Пропуснал си, проиграл си ценности, бил си сляп или просто не си успял дотук в битието, в мечтите, в любовта и във взаимността с другите. И се хвърляш в огледалото, чупиш го. Искаш да хванеш нещо, което виждаш там, в късчетата кристал. Да потънеш в него. Да имаш самочувствието, че не си излишен, че има смисъл от теб, че имаш цена. Вярваш, че това е истинското, а се оказва, че и това стремление е илюзия или просто игра на въображението и желанието да постигнеш пропуснатото, неизживяното... И тогава какво? Трябва просто да се откажеш от живота или, смирил се над истината за себе си, да продължиш, защото дните напред са си твои. Ужасно тежко и трудно е да се приемеш, след като си осъзнал невъзможното за напред. Но устойчивостта да продължиш ти е дадена от Бог и е глупаво да не я приемеш. Глупаво е и да не укротиш в себе си търпението да продължиш. Само този, който е преживял болката по пропуснатото и непостигнатото, вероятно може да приеме неудовлетвореността като енергия да се живее. Изпитание, на което колко от нас издържат? Чехов в своя нелек живот, пропит с болест, битки и терзание е успял, вярвайки...

1/1