Цвете от края на 80-те

"Забравете кой, какво, кога, къде и защо. Обичали ли сте нещо или някой с цялата си мощ?"

Името му означава ЛЮБОВ и МИР.

Той е на 28 години, дипломиран социолог. Живее в София, но е роден и израсъл във Велико Търново в семейство на баща художник и майка инженер.

Започва да се занимава с фотография, защото, според него, не е наследил таланта на баща си да рисува. Но е наследил окото му, да вижда истинското и красивото.

През последните години държи камерата си близо до своите приятели, като документира българската субкултура в архив от фотографии, оставащ верен на своите субекти. Любо не изневерява и на фотографския филм, върху който светлината, преминаваща през запотени строители на скейтпарк, притихнали момичета и диви банди, запечатва дните му. За хората, които снима, той не е случаен наблюдател, срещащ се с чужди ценности, а вътрешен човек, отличаващ се с изключително упорство, близост и страст.

Представяйки живота на малък кръг от хора, Любомир обобщава и по един особено деликатен и интелигентен начин, поставя на дневен ред проблемите на поколението, родено в края на осемдесетте години, закърмено с разбитите илюзии за промяна на своите родители и станало свидетел на прогресиращата апатия в българското общество.

"Фотографията е моята възможност да творя и да споделям. Започнах да снимам странните си приятели, хардкор пънк сцената и нашето всекидневие.

Търся красивото и странното в моментите на деня. И няма значение колко лоши изглеждат дните ни, ние трябва да намерим вътрешната си сила и да се борим за по-добър свят. Свят, в който знанието, любовта и мирът ще надделеят."

Любо посвещава първата си самостоятелна изложба на хората, които обича, а те са много. Гости със своите творби ще бъдат баща му, художникът Здравко Игнатов и приятелите му Дидо Пешев, Zoran Mise, Момчил Генов и Петя Евлогиева.

Част от набраните средства ще бъдат дарени на фондация "За Нашите Деца".