Пухеният

Постановка: Явор Гърдев

Сценография: Никола Тороманов

Музика: Калин Николов

Превод: Искра Николова

"Пухеният", Театър 199

Участват: Пенко Господинов, Михаил Мутафов, Стоян Радев Ге. К., Никола Мутафов, Иоанна-Микаела Димитрова

 Яка музика. Ярко осветено помещение за разпит. Бюро с купчина папки. ПУХЕНИЯТ започва с трясък! Ако не беше пиеса, а сън, може би щеше да бъде такъв: Вървиш. Все по-навътре и по-надълбоко в митична гора. Изведнъж се препъваш в нещо. Ковчеже! Ковчежето - дървено, тъмно, с надпис: "Човешката тайна". Но къде е ключето? Предстои приключение. Обикаляш земята надлъж и нашир. Тибет, Тимбукту, Лос Анджелис, Дъблин. Надничаш в прозорци и книги, и в Гугъл. Осъзнаваш - светът е зловещ. С акваланг в морето се спускаш, летиш с дирижабъл. Пътуваш във времето също. И срещаш крале, философи, покойници, влюбени, питаш пророци за златния ключ. Накрая попадаш в своето детство. Там, под възглавка от приказки мрачни, напипваш... ключе. Отключваш ковчежето, бавно капака повдигаш. А вътре - човешката тайна, наречена просто: ВЪОБРАЖЕНИЕ.

ПУХЕНИЯТ е свят не насън, не наяве, а "натеатър", светът сега. Едновременно човешки... и кошмарен. ПУХЕНИЯТ завършва с трясък!